1150 години от Покръстването на България

[язе]

То по времето на османското нашествие дори не е имало България. Имало Видинско царство, Търновско царство и тем подобни чифлици, които дори са се цакали с помощта на турците. Кво остава да се съюзят със сърби и гърци...

[Der Schmarotzer]

Разделената на 3 части България, управлявана от непонасящи се владетели, определено е била една от най-мощните в Европа!

Да, дори и при това положение сме вадили 30 000 ( Търновските полкове ) бойци, нещо непосилно за която и да е друга Страна по-него време в Европа.
Разбира се става дума за Западна такава.

Именно, Дъ Гейм!
Причината за падането ни под османско иго според мен трябва да търсим в липсата на разбирателство между балканските владетели от нач. до края на 14.век. Трябвало е да се обединят на базата на общата вяра и култура срещу страшния нашественик. Разбира се, вътрешното разделение също не е помогнало за избавлението ни, но ако се бе създал Балкански съюз между сърби, българи, византийци и власи - друго е щяло да бъде... Условно наклонение, за съжаление

Всъщност съюз се създава - още в битката при Черномен 1371 г.- обединените сили на сърби, българи и византийци биват разбити от османците и предводителите им - Вълкашин и Углеша убити. През 1389 г. при Косово поле обединените сили на сърби, бошняци и малко българи отново не успяват да спрат османците (войската от Мала Азия от всички бейлици + войските на Йоан Срацимир и Константин Драгаш). През 1396 г. в битката при Никопол отново обединените сили на Европа срещу османските войски (цялата им армия от Европа и Азия + хиляди християнски войници от днешните български земи + 15 хиляди тежковъоръжени сръбски войници на Стефан Лазаревич). Кръстоносците са разбити, благодарение на тежката конница на Стефан Лазаревич. Още безбройните съюзи на латинските княжества в Морея и Атика, на сръбските, албанските и венецианските управители и прочие и прочие сртещу османците, но резултатът е никакъв. Т.е. не е липсата на разбирателство виновна за попадането под османска власт, а лошото стечение на обстоятелствата, колкото и глупаво да звучи това. Освен това до времето на Баязид, а и след това до времето на Мехмед II, Османската държава съвсем не е била монолитна и единна. Тя също е била раздирана от многобройни политически разпри, братоубийства на претенденти за престола, самозванци, съседи и прочие. Предимство са и дали сртечението на обстоятелствата - пълната раздробеност на балканските територии - в навечерието на османското завладяване на Балканите има повече от 40 независими или полунезависими държавици, всяка една с претенции за неповторимост и единственост. Второ: огромният човешки потенциал на държавата, който е принуден от обстоятелствата (нахлуването на Тимурленк) да емигрира на Балканите. Трето, поради многобройните войни, първоначалната заета територия от османците е на пусти или полупусти земи, които те заселват с мюсюлманско население - районите на Източна Тракия и Горнотракийската низина. Четвърто: процесът на феодализация на балканските държави е достигнал до най-високо ниво - огромните маси население са изключени от военната повиност, а за защита се грижат само отделни единици - пример - Търновска България може да извади от близо 1 милион население около 5-4 хилядна войска, пряко сили, по-малко войска има Видинска България, за Добруджанското деспотство да не говорим. Докато при османците, които са на стадия на разложение на родовообщиния строй, войни са всичките - т.е. те без проблеми могат да извадят от по-малобройно население няколко пъти по-многобройна войска. Пето, като следствие от четвърто, заради феодализацията са нарушени принците на т.н. военна граница. Населението (във Византия ги наричат акрити), което живее и пази границата в балканските държави, вече просто липсва и османците имат оперативен простор за своите атаки във всички направления на полуострова - по течението на Тунджа - Яхши бег, Марица - Лала Шахин, в Източните Родопи - Хаджи Илбеги и по Беломорието - Евренос бег.
Що се отнася до спора дали е бил прав Борис, като приема да се установи византийския вариант на християнсктвото, а не латинския, няма еднозначен отговор, но той е второстепенен въпрос, макар сега от платени измекяри (не тези във форума, а други едни) да се прави на жизненоважен, първият и най-правилният въпрос е бил дали да се опитаме да останем такива, каквито сме дошли на Балканите, при всичките различия в религиозно отношение на населяващите териториите на държавата племена - от шаманизма през анимистичните вярвания до монотеистичните религии или да унифицираме държавата с една религия, която е важен елемент от развитието по това време на всяко едно средновековно общество. При първия момент има едно смъртоносно следстие - така оставаме разделени, податливи на влияния и още в родовообщиния строй, където това е възможно. В навлезлите феодализационни процеси в цяла Европа, се налага една монотеистична религия и това е християнството. При Борис са идвали представители и на другите монотеистични религии - евреи и мюсюлмани, които да го убедят да приеме тяхната вяра, но той приема християнството. Защо именно християнството - религията на Югозиточна, Централна и Западна Европа (т.н. Стара Европа) по времето на Борис е християнството, всяко едно друго вероизповедание бива задушавано и унищожавано - пример езичниците в Източна Европа - Балканите, Полша, Балтийските държави по-късно, Аварския хаганат, Унгария и т.н. Т.е. Борис избира да оцелеем, както като държава, така и като народ. Що се отнася до конкретния избор Константинопол или Рим, там той също не е имал право на друг избор - Константинопол е само на няколкостотин километра, а по това време Византия все още е една от големите световни сили. Голямата му победа е, че той успява да използва противоречията между Рим и Константинопол и да извоюва максимума за своята държава и църква, а с това да се опита да стане и център на безкрайната славянска земя. Т.е. явно панславизма май е почнал от Борис, макар и не в този вид, който познаваме сега. Може още много да се каже за Борис, но май за сега и това стига. Който иска повече и не го мързи да чете - книжката на Васил Гюзелев, Борис I.

[gzagorov]

а с това да се опита да стане и център на безкрайната славянска земя.

По принцип съм съгласен с мнението ти, но това ми прозвуча като упражненията по литература тип "авторът е искал да каже".

[Der Schmarotzer]

а с това да се опита да стане и център на безкрайната славянска земя.

По принцип съм съгласен с мнението ти, но това ми прозвуча като упражненията по литература тип "авторът е искал да каже".

Taка звучи за този, който не познава изворите. След покръстването на България и преводът на светите книги на старобългарски език, в земите на Борисова България започва бум на литературата на старобългарски език. Започват опитите на българите да покръстят останалите славяни, предимно тези от т.н. източна група. При Борис и Симеон това не се удава, но век по-късно това наистина е направено - през 988 г. по времето на руския княз Владимир Русия е покръстена от български духовници. (http://www.protobulgarians.com/Statii%2 ... rusite.htm, авторът е историк)
За съжаление не се удава на българските владетели да станат водачи на славянския християнски свят, защото по това време самата България е в битка с Византия за собственото си съществуване. За сметка на това българското духовно и културно влияние оказва решаваща роля в по-нататъшното развитие на руския народ и култура. Дори съвременият руски език е следствие на смесването на старобългарския език с част от руските диалекти. Огромното културно влияние на България в руските земи има три големи периода - първият е 10 век, вторият е 12 век, а третият е 14-15 век.
Ето изказване на академик Лихачов, най-голямия познавач на старобългарската и руската литература:
"Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи... Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика - "полюса на духовността".

[NOMER14]

В средата на 14 век Върху Европа се стоварва не само мръсният ис..., но и Чумата, вървящи ръка за ръка. И така до 18 век - затова Християнството си връща Балканите 4-5 века по-късно.

[gzagorov]

а с това да се опита да стане и център на безкрайната славянска земя.

По принцип съм съгласен с мнението ти, но това ми прозвуча като упражненията по литература тип "авторът е искал да каже".

Taка звучи за този, който не познава изворите. След покръстването на България и преводът на светите книги на старобългарски език, в земите на Борисова България започва бум на литературата на старобългарски език. Започват опитите на българите да покръстят останалите славяни, предимно тези от т.н. източна група. При Борис и Симеон това не се удава, но век по-късно това наистина е направено - през 988 г. по времето на руския княз Владимир Русия е покръстена от български духовници. (http://www.protobulgarians.com/Statii%2 ... rusite.htm, авторът е историк)
За съжаление не се удава на българските владетели да станат водачи на славянския християнски свят, защото по това време самата България е в битка с Византия за собственото си съществуване. За сметка на това българското духовно и културно влияние оказва решаваща роля в по-нататъшното развитие на руския народ и култура. Дори съвременият руски език е следствие на смесването на старобългарския език с част от руските диалекти. Огромното културно влияние на България в руските земи има три големи периода - първият е 10 век, вторият е 12 век, а третият е 14-15 век.
Ето изказване на академик Лихачов, най-голямия познавач на старобългарската и руската литература:
"Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи... Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика - "полюса на духовността".

Ставаше дума конкретно за словосъчетанието "безкрайна славянска земя", което ме съмнява да присъства в автентичен исторически извор от онова време. Тоест, Борис Първи едва ли е сънувал и бленувал за великата руска степ, населена от славянското море, така както го правят в по-нови времена някои тукашни родоотстъпници (нямам предвид тук, във форума, а тук, в България). Всичко, което се е опитвал да постигне, го е правил за България и за българите, а намесването на панславянските идеи не е уместно. Дето се вика, всяка щуротия с времето си, моля!
Иначе, да, към днешна дата влиянието на българската култура върху руската е безспорно.

[Der Schmarotzer]

а с това да се опита да стане и център на безкрайната славянска земя.

По принцип съм съгласен с мнението ти, но това ми прозвуча като упражненията по литература тип "авторът е искал да каже".

Taка звучи за този, който не познава изворите. След покръстването на България и преводът на светите книги на старобългарски език, в земите на Борисова България започва бум на литературата на старобългарски език. Започват опитите на българите да покръстят останалите славяни, предимно тези от т.н. източна група. При Борис и Симеон това не се удава, но век по-късно това наистина е направено - през 988 г. по времето на руския княз Владимир Русия е покръстена от български духовници. (http://www.protobulgarians.com/Statii%2 ... rusite.htm, авторът е историк)
За съжаление не се удава на българските владетели да станат водачи на славянския християнски свят, защото по това време самата България е в битка с Византия за собственото си съществуване. За сметка на това българското духовно и културно влияние оказва решаваща роля в по-нататъшното развитие на руския народ и култура. Дори съвременият руски език е следствие на смесването на старобългарския език с част от руските диалекти. Огромното културно влияние на България в руските земи има три големи периода - първият е 10 век, вторият е 12 век, а третият е 14-15 век.
Ето изказване на академик Лихачов, най-голямия познавач на старобългарската и руската литература:
"Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век - общочовешките идеи... Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно - чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика - "полюса на духовността".

Ставаше дума конкретно за словосъчетанието "безкрайна славянска земя", което ме съмнява да присъства в автентичен исторически извор от онова време. Тоест, Борис Първи едва ли е сънувал и бленувал за великата руска степ, населена от славянското море, така както го правят в по-нови времена някои тукашни родоотстъпници (нямам предвид тук, във форума, а тук, в България). Всичко, което се е опитвал да постигне, го е правил за България и за българите, а намесването на панславянските идеи не е уместно. Дето се вика, всяка щуротия с времето си, моля!
Иначе, да, към днешна дата влиянието на българската култура върху руската е безспорно.

Това, което аз нарекох със съвремения политически термин, е за да бъде разбираем за мнозинството от форума и да не обяснявам оригиналния научен такъв. Терминът за цивилизацията на основата на православното християнство и култура се нарича "славяновизантийско ойкумене". Идеята на Борис I е била съвсем реалистична - неутрализиране на Византия и атака, на север и североизток, към все още езическите земи, населени с българи и славяни, в които все още държавните напъни са на ниво племенен вожд. За съжаление и двата му избора за владетел на България са несполучливи. И двамата му сина пренебрегват идеите на баща си - и Расате, и Симеон вършат глупост след глупост и ред стратегически грешки от политическа гледна точка. Единият тръгва на съюз с немците, другият на конфронтация с Византия, вместо да обърнат очи за овладяване на днешните украински степи и полски гори и блата, западните части на горното и средно Поволжие с населяващите ги там славянски, български и угрофински племена.

[v.r.s.]

Добре.Подробен си но още тогава се вижда че църквите са две:Източна и Западна и водят борба за надмощие което е нормално предвид разделението и на Римската империя.Това че е имало делегати от Западната църква потвърждава разделението както и споровете които са водили.Мисля че дори първоначално този събор не е признат от Римската църква и затова има друг 4 събор -880г.Затова писах че това е дълъг процес на разделяне започнал в годините за които говорим а официалния завършек на процеса е 1054г.Но не както пишеш ти църквата е била една и Борис не е имало нужда да избира.Религията е една но църквите са били две-всяка със своето влияние.

Църквата е една, но с пет центъра пентархия, от петте най-големи древни катедри в Църквата: Йерусалим, Антиохия, Александрия, Рим и Константинопол, като Рим и Константинопол са двата царстващи града и като такива им е дадена по-голяма тежест, без разбира се Римският Папа и Константинополският Патриарх да имат предимство пред останалите Епископи. Така наречени първи сред равни. Папските легати са представители на Папата, които имат пълномощия от него да взимат решения по дадени въпроси, не са само наблюдатели.
Противопоставяне заради влияние има и дори тезата, че точно борбата за привличането на България към Западната или Източната сфера на влияние, е задълбочило разрива, не е за отхвърляне.
Цар Борис използва интереса и на двата центъра към България за постигне на целите си- титлата цар и самостойна българска Църква.

[Der Schmarotzer]

Добре.Подробен си но още тогава се вижда че църквите са две:Източна и Западна и водят борба за надмощие което е нормално предвид разделението и на Римската империя.Това че е имало делегати от Западната църква потвърждава разделението както и споровете които са водили.Мисля че дори първоначално този събор не е признат от Римската църква и затова има друг 4 събор -880г.Затова писах че това е дълъг процес на разделяне започнал в годините за които говорим а официалния завършек на процеса е 1054г.Но не както пишеш ти църквата е била една и Борис не е имало нужда да избира.Религията е една но църквите са били две-всяка със своето влияние.

Църквата е една, но с пет центъра пентархия, от петте най-големи древни катедри в Църквата: Йерусалим, Антиохия, Александрия, Рим и Константинопол, като Рим и Константинопол са двата царстващи града и като такива им е дадена по-голяма тежест, без разбира се Римският Папа и Константинополският Патриарх да имат предимство пред останалите Епископи. Така наречени първи сред равни. Папските легати са представители на Папата, които имат пълномощия от него да взимат решения по дадени въпроси, не са само наблюдатели.
Противопоставяне заради влияние има и дори тезата, че точно борбата за привличането на България към Западната или Източната сфера на влияние, е задълбочило разрива, не е за отхвърляне.
Цар Борис използва интереса и на двата центъра към България за постигне на целите си- титлата цар и самостойна българска Църква.

кан Борис никога не е получавал титлата цар нито от папата, който на всичкото отгоре няма тези правомощия за титлата цар, нито от Византия. Титлата, с която кан Борис е назован във византийски извори от съвременния му период е архонт-владетел. В извор от 12 век обаче наистина е наречен "василевс на българите", но това е доста отдалечен период и вероятно авторът, гъркът Йоан Комнин, му вменява титлата на внука му. В съвременната му българската книжнина - преписка на Тудор Доксов(племенник на Борис) е наречен "княз". В късен анонимен старобългарски разказ е наречен и каган, една титла, върху която български владетел няма никакви права, защото не е от рода Ашина, а от Дуло (евентуално).

[THE G.A.M.E]

Всъщност съюз се създава - още в битката при Черномен 1371 г.- обединените сили на сърби, българи и византийци биват разбити от османците и предводителите им - Вълкашин и Углеша убити. През 1389 г. при Косово поле обединените сили на сърби, бошняци и малко българи отново не успяват да спрат османците

И при двете събития от "византийска" и най-вече от Наша страна, участват много ограничен брой хора.
От Наша страна даже са само няколко Търновски полка.
Срацимир си стои с 20-те хиляди във Видин и не му дреме.

Същото правят и една дузина Наши областни управители - воеводи, комити, боляри, които не считат за редно да помогнат.
Докато "византийското" присъствие в тая "коалиция", е съвсем символично.
Само сърбите са с пълни сили, при това в един от ( ако не и най-силният ) ... Най-силните си периоди.