Можеш да разбереш произхода на въпросната тъпня единствено, ако си дадеш сметка, че тя е правен термин от римско време!
Yeah, that was my reaction too. Case closed, хаха! I mean... should I even start? В Уикипедия може да се прочете, че: „изключение, което потвърждава правило е твърдение за частен случай, от което се подразбира, че в останалите случаи точно обратното нещо е вярно. Например от твърдението „Входът е свободен в неделя“, автоматично се подразбира, че по принцип (в дните освен неделя) входът е платен.“ Apeshit! Ако входът е безплатен в неделя, това е друго правило, това не е изключение! И това не е игра на дефиниции! Ако правилото има изключение, то не е правило! То е просто възглед. Да не се впускам във валидността на това твърдение относно правописа, че ще стане страшно и ще си създам врагове... В Уикипедия пише още: „интересното в случая с тази фраза е, че поради неразбирането ѝ в днешни дни тя често е използвана в разговорната реч за да „защитава“ (на шега или не) истинността на неверни твърдения.“ Ah, some sanity!
2.„Човек научава по нещо ново всеки ден.“ - Всъщност научаваш по нещо старо всеки ден. Просто защото си го научил днес, не означава, че е ново. Други хора вече са го знаели. Колумб е добър пример за това.
3. „Онова, което не те убива те прави по-силен.“ - – никога не съм обичал това клише (да не говорим, че много рядко се оказва вярно). Има някакво хищничество в него, сякаш идеята е да се състезаваш с живота, вместо да бъдеш приятел с него. Винаги съм предпочитал – „онова, което (не) те убива те прави по-жив“ – хаaaa!

4. „Ако си видял един, видял си всички.“ - Трябва ли изобщо да обсъждам това? Би трябвало да е очевидно. Ако си видял един – видял си един. Ако си видял всички – видял си всички! Не разбирам даже как това е започнало да циркулира...
5. „Едно нещо води до друго.“ - Не винаги. Понякога някои неща водят до същото нещо. Питай някой алкохолик.
6. „Животът е кратък.“ - Затова ли толкова хора умират от скука? Или щото прекалено дълго нямат кво да правят

7."Нова революционна формула" - Мине се не мине няколко месеца и ако попадна на някой рекламен блок непременно чувам за „нова революционна формула от L’oreal“ за еди-кво-си. Заклевам се, това е така поне от десетилетие! Всеки път е нова и всеки път е революционна! Всеки шибан път! По груби сметки в „L’oreal“ са открили десетки хиляди революционни формули! По няколко на година всъщност! И всичките те решават вашия козметичен проблем. Например – революционен крем за бръчки! Майка ви дееба шибани тъпкачи – ако крема ви за бръчки е революционен, защо всяка година вадите нов такъв, още по-революционен?!? Предполага се, че ако нещо е „революционно“ то работи безусловно – завинаги! Тогава ще има ли нужда от нов? НЕ! И хората стоят и поглъщат тея простотии и дори не им прави впечатление! Please, Higher Self, take me now!
Същото се отнася за тези реклами на зърнени закуски, които показват как млякото се разбива на капки върху ягода на забавен кадър. WTF? Are you retarded? Трябва да го покажете на бавен кадър, за да може аудиторията да го схване ли, кво? Like it’s a rocket science.
И въобще отнася се за всякакви реклами, гррр!!! Директната манипулация по дефиниция е подчиняване на моето Его на чуждото. Това не е преживяване тип „сякаш бих бил друг“ (което слогана на даден продукт се опитва да втълпи), а себеусещане „сякаш на моето място е някой друг“. Такава агресия на чуждото се изразява в рекламите, чиято цел е да принуди чуждия вкус да се превърне в „мой“.
8.Концепцията за пращането на поздрави. - От 2 години насам имам огромен проблем с това. Някой ме среща на улицата, става дума за общ познат и оня решава, че аз съм длъжен, да информирам общия познат, че тоя дет съм срещнал си мисли за него. Просто забрави, момче! Особено обожавам пък някой да праща поздрави по мен на човек, с който се е видял буквално на предния ден! Are you fuckin mental, dude?
Bottom line. Ако някой е достатъчно важен за някой – звъни му и го пита как е. Не предава по друг „поздрави“, което трябва да е тъждествено на „сещам се за теб“. Ако се сещам за теб – звъня ти. Не ти пращам „бележка“ чрез друг, че се „сещам се за теб“. Лицемерно и безвкусно е. Ако не ти звънна – значи не е било важно in the first place, че да пращам поздрави. So why bother? Каква е функцията на това, anyway?!? Да си спомниш, че имаш отношения с този човек ли? Не ме търси за „поздрави“ на някой. Нито ми е приятно да получавам такива. Това означава някой да упражнява същото отношение към мен, което не желая! Просто сме свикнали до безкрай с това и не ни прави впечатление, защото не се замисляме.
9. „Няма такова нещо като „безплатен обяд“ - “ Ммм, а когато ядеш вкъщи? Лично аз не плащам, когато обядвам вкъщи. Знам, че трябва да купя храната от магазина, но както казват дзен-будистите – храната не е обяда

10. Забелязал ли си, че когато има проблем някъде по света , се събират няколко знаменитости или деца и започват да пеят на благотворителни концерти? Недоимък, глад, наркотици, наводнения, бедствия – пеят се песни за тях. Това е нещо, което датира от 60-те години на запад. Идеята е, че ако има достатъчно „добри“ хора, които пеят песни и се държат за ръце, „лошите“ хора ще дадат парите си, ще предадат оръжията и властта си. И както виждаш това проработва чудесно, нали така?

11. „Без коментар“ е коментар, ок? Имбецили!
12."Децата са нашето бъдеще" - Не разбирам какъв е тоя дебилен стремеж към повтарянето на константната мантра, че „децата са нашето бъдеще“. Двама познати татковци се срещат в градината, поглеждат децата си със замечтан поглед докато те си играят в пясъчника и изричат изречението: „Ееех, те са нашето бъдеще...“
Е и? Децата, технически погледнато, винаги са представлявали нашето бъдеще. Не е голямо откритие, нали така? Какво значение има това, какво толкова важно има в това да знаем, че децата са нашето бъдеще? Това е животът в западната цивилизация – хора лежащи на улицата, спящи по пейки завити с картон, други са по психиатрични заведения и затвори, а останалата част е съставена от невротични шопинг маниаци. ВСИЧКИ тези хора някога са били описвани като „нашето бъдеще“, защото са били деца. So, this is it, folks. Това произвежда нашата система, в която с всички сили ще се опитате да внедрите същите тези деца, които „много обичате“ само до няколко години. Възрастните, които виждате днес са онова, в което са се превърнали децата. И вие смятате, че нещо ще промени този процес? И че този път пред вас виждате „истинското бъдеще“?

Хаха и като казах „деца“ се сетих за афоризма на Карлин: „The child molester skipped breakfast, but said he’d grab a little something on the way to work.“ Ех, велик е тоя човек


13. „Човек има свобода на словото.“ - И последно. Хората, които обичат да изтъкват, че: „Човек има свобода на словото.“ Това е срамно дори да се обсъжда, то е подразбиращо се. Самата идея, че някой е решил и „позволява“ на останалите да имат „свобода на словото“ е агресивна и е предпоставка за подчинена позиция. Не ми е нужно позволението ти за нещо, което ПРОСТО Е, ясно? А който повтаря тази фраза се поставя автоматично в робско положение, признавайки, че има нужда от нечие одобрение. Аз директно казвам каквото си искам. Нямам нужда от въвеждащи фрази, с които да „подготвя публиката“ и да им „припомня“, че мога да казвам каквото си искам, защото има „свобода на словото“. This is horseshit.
Откъс от статията "
Из записките на абстракциониста-ексхибиционист: комбинат за изгаснали лица
Източник : http://parallelreality-bg.com/statii/fi ... 41-15.html