Мнениеот Ivanskiq » 18 мар 2015 12:00
Скъпи Левскари, пожелавам хубав ден! И мене ме боли, и не мога да си намеря място от гняв. Но замислете се, единствения въпрос който има значение за мен, за редовия фен, трябва да бъде и е как аз мога да помогна. Много пъти съм писал, че не понасям Батков, просто защото той и ценностите на Левски са две различни вселени. Някой написа вчера, че като Левскар, винаги се е учил, когато нещо не е наред, първо да търси вината в себе си и това е най-хубавто нещо, което съм чел в този форум. Тук добавям и коментарите на Синьо сърце и неговата нагласа винаги да помага на любимия Левски, без да е човек на Сираков или Гонзо. Всеки от нас прави своя избор за любим клуб като дете, но го утвърждава и остава при този избор, в процеса на растежа. Не е случайно, че когато сме започвали да разбираме от история на българския футбол, сме затвърждавали любовта си към Левски. В история на Левски се разгръща идентичността на този клуб и ние, разбирайки я, я приемаме като нещото, с което да се идентифицираме. А човек желае да се идентифицира с неща, които обиква и които му се струват възвишени. Та...мисълта ми беше, че най-правилния въпрос е как аз мога да помгна на Левски. Човек винаги е поставен пред опсаността да не знае, защото е затворен във времето. От момента, в който Левски тръгна да върви надолу по течението, се питам по какво да позная точката на поврат. И с риск да ме помислите за луд, смятам, че тя дойде. Процесът тече. Но както Левски не падна извендъж, така и няма плодовете на промяната да узреят изведнъж. Обръщането на прцеса всъщност започна с поредица от няколко акта.
Батков няма вече полезен ход
Първият акт може да ви се струва напудрен, помпозен и т.н. - това бе решението на Батков да джиросва акции срещу дарения, като парите да отиват за текущи нужди на клуба - заплати, лиценс и школа. Това бе отказ от собственостт срещу бъдеща стабилизация на клуба. Самият факт, че Батков направи това означава, че разбра, че няма повече полезни ходове от типа на активните мероприятия, които провеждаше срещу легендите на Левски, изгонването на Йоканович, онзи срамен акт срещу Петев и прочее. Вторият важен момент бе отказът на Херо да дойде в Левски и атаките му в медиите срещу Гонзо. Това предизвиква лавина от реакции от страна на спортни журналисти, повечето от които взеха страната на Херо. Страната на Херо взеха и не малко фенове на Левски. Гонзо усети всичко това и разбра, че некомпетентността му няма да му бъде простена. Батков също усети това и разбра, че тръгне ли си Гонзо, той няма да остане дълго след него и най-вероятно е да си тръгне не по друг начин, а позорно от Левски.
Амбицията на Гонзо
Първите два акта задействаха следващие процес. Гонзо мрази най-много на света да губи, това е човек, който има страшно силна воля и ще направи всичко да докаже на себе си, че може да се справи с онова, с което се е захванал. Батков тук продължава да е неспокоен, защото той няма гаранцията, че амбицията на Гонзо ще доведе до реално спасение на Левски, затова чисто психологически продължава да усеша, че след Гонзо си тръгва и той.
Спортно-техническите плюсове.
Единствената спирачка пред Гонзо да прави грешки е силната му воля и стршната му амбиция. Гонзо се учи от грешките си. Назначен бе Стойчо за треньор. И до този момент Гонзо се възпира от най-същественото - да се бърка в тренировъчния процес и избора на тактика от страна на Стоев. Да, бъркаше се все още при правенето на трансферите тази зима, но пък това можем да го отдадем на факта, че Стоев дойде късно в клуба. Думите ми, че Стоев има и ще има свобода на действие, се потвърждават от думите му пред медиите. Някои, след мача с Лудогорец побързаха да кажат, че Гонзо е редил състава на Стоев. Така си помислих и аз, докато онзи ден не прочетох раздразнителната реакция на Стоев на въпрос на журналист, че Левски е играл страхливо и затворено. Стоев каза, че така е изглеждало, просто заштото Левски не са успели при оптимално съотношение защита-халфове-атака да се надиграват с Лудогорец. Но това щяло да се случи.
Левски има нужда от спокойствие и обиграване. Левски е зле в игрови план и нещата могат да се случат само с определен брой мачове и определено технологично време. Без нападки към футболистите, без нападки към треньора. Да, футболистите на Левски имат нужда и от стимул. Но, да ви питам нещо, не е ли по-добре да играш за трофей, пък бил той и купата, отколкото да играеш за второ или трето място? Така, че имаме наистина един оптимум. Поне това е моето скромно мнение.
Имиджа на Левски.
Ние, българите, не обичаме, съседът/колегата (това е абстракция за човека, който е от нашата черга) да има високи цели и да ги постига. Ние не можем да преживеем това. Предпочитаме да дърпаме всички в блатото на посредствеността, отколкото опцията пред нас и всички останали да бъде несигурността и непосилното бреме на високите цели и резулати. Та, поради тази наша, българска черта, ние не обичаме победителите, които са излезнали от нашата черга. Всеки, който е на върха, е плют, търси се всякакъв повод за неговото осмиване, принизяване, търсят се теории на конспирацията за неговите успехи и прочее. Казвам всичко това, защото Левски бе дълго време на върха и публичното пространство бе торпилирано от какви ли не типове, като започнем от Г.А. или разни фенчета на малки отборчета, чиято едничка цел бе да петнят Левски, защото инстинктивно усещаха, че така могат да изтощят моралната енергия на Левски, както и нашата, които сме сърцето на Левски. Да не пропуснем тук и сините журналисти, които не подминаваха повод да осмиват Левски. Техните подбуди пък бяха чувство за наранена гордост или пък вземане на страна във вътрешните борби, които започнаха междувременно в отбора. Днес Левски е 7, а Ники Александров кара вода от 9 кладенеца и прави аналогия между мача на ЦСКА в Коматево и взетия лиценз на ЦСКА през 2008 година. Кой тук се обяснава, че няма сестра? Тежестта на оправданието на тежи на нас. И добре правим, че не ревем в публичното пространство за теория на конспирацията. И ние като фенове, и ръководството в лицето на Гонзо трябва да поддържаме тази линия, че сами сме си виновни. Ганьо пък въобще не трябва да говори. Каквото и да било. Ние сме Левски, ние изтърпяхме геноцида на комунистите, когато по много интелигентен начин за едни беше планирано да вземат по 2 титли на всеки 3 години. Ние не плачем, ние не търсим под вола теле, ние не следим дали другите са поставени в по-добра позиция, за да ги плюем по медиите и да търсим конспирации. Това следене и пищене е патент на едни други. И феновете на другите ще видят, че ние не правим драми, не вземаме чужди имена и лицензи, за да се спасяваме от изпадане - когато паднем, ние пак ставаме и се борим. Това ще ни пречисти. Ще се върнем повече от всякога жадни за игра и усещане, че сме достойни за нещо по-голямо.
.
