4akala написа:Не и по начина,който ни го представят различните религии.Т.нар Господ е в главите на всеки от нас и всеки от нас е Господ.Религията е първото средство за манипулиране на масите.Най-древните народи са вярвали единствено и само в Бога Слънце и като се замисли човек това е много по реално,защото ако го нямаше Слънцето нито планетата ни щеше да я има,нито нас хората щеше да ни има.Много по-реално е това,отколкото да вярваш,че там някъде горе в небесата има някой си Христос,Аллах,Буда и т.н дето стой и гледа.Господ е в главите на всеки от нас!
Не е само Слънцето. Не случайно се казва Отца, Сина и Светия дух. Отца - Земята; Сина - Луната; Светия дух - Слънцето.
Повтарям за 5 път. Религия и Господ не е едно и също. Господ не иска от никой да създава "Божи" храм, в който да си плащаш за услугите му. Ще си позволя да сложа отказ от книгата ми: – Не ти ли е странна цялата тази история с църквата и Бог? “Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята. Не им се кланяй и не им служи; защото аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който, за греха на бащите, наказвам до трето и четвърто поколение децата, които Ме мразят”.
Матев остана озагадачен от библейските познания на Педро Гарсия.
- Като влезеш в католическа или православна църква е бъкано със статуи и икони, календарът е пълен със светии, които миряните трябва да почитат. Уж проповядват Божието слово и същевременно с това го отричат. На кого се молят тези глупци!? На човешките произведения!? Дори не спазват собствените си недомислени писания, а глупаците ходят да целуват в “Божиите храмове” мръсните свещенически ръце!
- Да, Бог не иска да си създаваме кумири и в същото време синът му е издигнат в култ и някак Бог е оставен на заден план – отбеляза Матев.
- Именно. Църквата е иззела ролята на Бог. Създала е негови наместници на земята. Те решават кое е добро и кое зло. Църквата налага наказания за греховете на човечеството!
- Църквата е в дома ти, на улицата, сред природата, навсякъде, но не и в сградата, която някой ти сочи като храм на Господ. Храм, в който трябва да влезеш, да се молиш, да искаш опрощение на греховете си, да даряваш имущество на църквата, за да се радват на благините на живота свещениците заключени зад стените на храмовете. Пари за църковна сватба, за кръщене, за опело, не вярвам на Господ да са му нужни пари – прекъсна го Матев.
- Църквата е един огромен театър генериращ огромни количества печалби – продължи Педро Гарсия. - Бродуей, Холивуд, та те не могат да им стъпят на върха на нокета на малкото пръстче на крака – започна да се хили отново звучно Педро Гарсия.
