diplomat написа:[center]Кръвосмесителни манипулации[/center]
Подобни публикации създават усещането, че някой се е прилепил до ухото ми и с мазничък, но настойчив гласец ме съветва за кого да гласувам. Колкото и да търсих, не успях да намеря информационен повод за поредното възраждане на „новината“, че ЕС се кани да узакони кръвосмешението (сексуалните отношения между близки роднини). За сметка на това ми направи впечатление, че предишният пик на темата в българското медийно пространство е бил точно през май 2013 г., когато предстояха парламентарни избори. И че няколко месеца по-късно, през есента, точно когато в някои среди се опасяваха, че ще се стигне прекалено рано до нови избори, беше направен опит тя да бъде реанимирана.
(Оттук до края на текста моля някои кандидат-евродепутати и техните избиратели да четат внимателно. Благодаря.)
Дори и да искат, нито сегашните, нито бъдещите евродепутати не биха могли да приемат законодателство за инцеста (кръвосмешението ). Причината е, че въпросът засяга защитата на основните права на човека, а там ЕС – най-общо казано – е задължен да се съобразява с индивидуалните стандарти в страните-членки и с основните международни стандарти, най-вече с тези на Европейската конвенция за основните права (ЕКПЧ).
За да не стават грешки, член 6 на Договора за ЕС подчертава цели два пъти, че макар да възнамерява да се присъедини към ЕКПЧ, Съюзът (разбирай, неговите институции) нямат и не придобиват правомощия в областта на основните права. За още по-голяма сигурност Хартата на основните права в ЕС, която през 2009 г. беше прикрепена към учредителните договори на ЕС, посвещава целия си последен раздел на разпоредбите по прилагането си, от който става още по-недвусмислено ясно, че на територията на основните права ЕС не е нищо повече от гостенин: длъжен е да спазва правилата в чуждата къща, но не и да налага собствен ред.
Европейската инстанция, която има право да налага ред и да решава въпроси, свързани със спазването на основните права в отделни държави, е Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ). Тъкмо към този съд, популярно наричан „съдът в Страсбург“, през 2008 г. германският гражданин Патрик Щюбинг от Лайпциг отправя жалба заради присъдата от три години затвор, наложена му от германски съд, след като се установило, че той поддържа сексуално съжителство с биологичната си сестра. Щюбинг твърди, че сексуалният живот е част от неприкосновеното му право на личен живот и поради това изпращането му зад решетките представлява нарушение на член 8 от ЕКПЧ (правото на зачитане на личния и семейния живот).
Случаят доби широка популярност чрез медиите и даде повод на гей-активисти в Европа да издигнат и знамето на инцеста в битката си за сексуална и социална свобода. Те обаче настояваха не за „легализиране“ на кръвосмешението, както отчасти поради неразбиране, отчасти нарочно твърдяха медиите, а за неговото декриминализиране. Разликата е тънка, но много видима за юристите. „Легализация“ означава дадени деяния и дейности да бъдат регулирани законодателно – за легализация става дума най-често по повод разрешаването на употребата на марихуана. За „декриминализация“ говорим, когато определени деяния и дейности престават да бъдат третирани като криминални престъпления – т.е. тежестта им в класификацията на закононарушенията става по-малка, но те си остават незаконни – декриминализирани са например паркинг-нарушенията: за тях се плаща глоба, но не се лежи в затвора.
Прикачен към сексуалните свободи, инцестът обаче се оказа не толкова социално приемлив, колкото гей браковете, които някои държави легализираха. През 2009 г., докато новината за делото „Щюбинг“ беше още прясна, общественият активизъм по темата, а и медийният интерес бяха доста интензивни. След това кръвосмешението в Европа излезе от дневния ред и остана част от приоритетите на малък брой политически маргинали, сред които най-често се цитират имената на шведската депутатка Моника Грйин и на датската й колежка Перниле Скипер. През следващите две-три години фалшивата новина, че ЕС се готви да легализира инцеста, припламна и угасна още известен брой пъти в европейското публично пространство, но повече не достигна интензитета от първата си година.
По исторически, морални, психологически, а и генетични причини изглежда, че Европа все още не е готова да води дебат за юридическия статус на кръвосмешението. За това свидетелства и дългоочакваното решение на Съда в Страсбург по делото “Щюбинг”. В становище, обявено едва на 12 април 2012 г., Съдът практически отказа да се произнесе дали сексуалните отношения между пълнолетни лица в близко родство при взаимно съгласие представляват част от неприкосновеността на личния и семейния живот. Преценката за това принадлежи на националните юрисдикции, заяви Съдът и се оттегли от дебата.
В решението по делото се посочва, че между страните-членки на Съвета на Европа няма единодушие дали сексуалните отношения между близки роднини по взаимно съгласие трябва да бъдат обект на криминално преследване. 16 страни-членки на Съвета на Европа (Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Кипър, Чешката република, Финландия, Гърция, Исландия, Ирландия, Лихтенщайн, Македония, Молдова, Сан Марино и Словаки) смятат това поведение за криминално. В 15 други страни (Армения, Азърбайджан, Белгия, Естония, Грузия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Монако, Черна гора, Португалия, Сърбия, Словения и Украйна) този тип деяния не са наказуеми според криминалното законодателство. „Изглежда, че не се предвижда отмяна на забраната в посочените страни, където като цяло тези закони са в сила от десетилетия. В няколко страни дори съществува тенденция за разширяване на съществуващото понятие за инцест или за увеличаване на наказанията (например Белгия, Хърватия и Чешката република). Обратно, инцестът по взаимно съгласие между пълнолетни деца на едни и същи родители беше декриминализиран в Португалия през 1983 г. и в Сърбия през 2006 г.“, отбелязва Съдът. В решението се цитира и експертен доклад на Института за чуждестранно и международно криминално право „Макс Планк“ от ноември 2007 г., според който сексуалните отношения между деца на едни и същи родители са били криминализирани в още осем страни (Дания, Италия, Полша, Румъния, Швеция, Швейцария, Унгария и Великобритания). В други пет държави обаче (Франция, Холандия, Русия, Испания и Турция) тези деяния не са обект на криминално преследване.
Разяснявайки мотивите за решението си, Съдът подчертава, че всички законодателни системи, включително тези в страните, където инцестът е декриминализиран, забраняват сключването на брак между биологични братя и сестри. „Съществува широк консенсус, че сексуалните отношения между биологични братя и сестри не са приемливи нито за правовия ред, нито за обществото като цяло. Обратно, няма достатъчно емпирична подкрепа на допускането за съществуване на обща тенденция за декриминализиране на подобни актове“, заключава Съдът.
За да мотивира решението си, че основните права на Патрик Щюбинг не са нарушени, Съдът посочва, че присъдата му е основана на германския Наказателен кодекс, който забранява инцеста от съображения за защита на морала и основните права. При липса на общо съгласие сред европейските страни за кръвосмешението, германските съдии са имали значителна свобода на преценка, допълва Страсбургският съд. Решението му поконкретното дело гласи: няма нарушение на член 8 от ЕКПЧ.
Отделихме толкова внимание на този казус, защото, докато не се оформи европейски консенсус за юридическото отношение към кръвосмесителните връзки, това решение на Съда в Страсбург остава единствената отправна точка за всички потенциални законодателни инициативи по темата. Вече изяснихме, че на ниво Европейски съюз такива не би могло да има – поне не, докато действа настоящият Лисабонски договор. Да се надяваме, че и на национално ниво дебатът ще приключи с няколкото досегашни медийни кьорфишека и без трайни вреди върху и без това крехката грамотност на населението по европейските въпроси.
https://eumyths.wordpress.com/2014/01/20/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/
С факти ще ви бия по главата, докато не ви дойде акълът.
Да добавя, че това ще ви го поствам всеки път, когато пак решите да се изтропате с вашите "еврогейове, педофили, инцести" и не знам си какви русофилски/руски пиянски истории.
Признай си какъв льольо си, защото подкрепяш еврогейски и хамериканотравеститски комикси, които са създадени с цел пропаганда и очерняването на СССР по времето на Студената война. 
[/center]
Да не говорим, че човека си е начетен и е чел доста 
[/offtopic]