137 години свободна България

[Betchualeng Arnaikem]

Честит празник на всички българи. Поклон пред руските солдати и народ, пред румънските и финландските бойци, както и пред българските, сръбските и гръцките доброволци, участвали в Освободителната война. Война, след която България се появява отново на картата въпреки различните амбиции на едни и опитите на други да попречат това да се случи. Поклон и към тези, които се бориха за този миг, но не го доживяха.

[CTAHKO]

Въвеждаме Грегорианския календар и логично се сменят и датите, ама големия ум като теб откъде да знае тази "незначителна" подробност.

Аз съм православен християнин, ако ти си долен католик, празнувай си го, ама не го натяквай на другите Ще ме караш да чествам православен празник по католически календар...хайде бе Ти може да поискаш от утре и Пасха да се чества като национален празник

Ако беше православен щеше да мразиш комунизма, което е най-големия враг на Православието.

Не е вярно! Това е мръсна, долна клевета По това време на всички свещеници и патриарси са им отредени престижни постове в ДС Сега какви са? Никакви, няма ги на картата

[Alexx]

Не е вярно! Това е мръсна, долна клевета По това време на всички свещеници и патриарси им са дадени престижни постове в ДС Сега какви са? Никакви, няма ги на картата

Сега са най-големите капиталисти в България.

[3 март]

[pomiqr258]

Избора на двама ни е ясен,аз съм за Ботев и Левски,ти си за Кириак Стефчов и Рачко Пръдлето!Различни хора - различни идеали!

Не, ти предпочиташ руските окупиращи войски.

Изместваш темата за робството но нищо,да те питам как сме изгонили окупаторите от земите си?А?И имало ли е лимит за оставане на руските войски в България и как това се вмества в разбирането ти,че Русия ни окупира?[/quote]

Слагат си свои хора в управлението на държавата и ни карат да поддържаме руския курс и когато не го правим ни забиват нож в гърба, защото искаме съединение и независимост.

[GOLEADOR]

Слагат си свои хора в управлението на държавата и ни карат да поддържаме руския курс и когато не го правим ни забиват нож в гърба, защото искаме съединение и независимост.

Искам само да кажеш как ни забиват "нож в гърба".

[Betchualeng Arnaikem]

Слагат си свои хора в управлението на държавата и ни карат да поддържаме руския курс и когато не го правим ни забиват нож в гърба, защото искаме съединение и независимост.

Искам само да кажеш как ни забиват "нож в гърба".

Изтеглянето на офицерите точно в момента, в който идва разрива със Сърбия, отказа да признаят Съединението докато княза не абдикира (за втори път), организирането на първото му отстраняване от трона, опита да уредят Ернрот за наместник на страната, опита да ни пробутат Н. Мингрели за княз. Показват желание и за повече, ама не им се получава.

И въобще не бъркай чуствата и целите на руския солдат с тези на руския император. Би ли приравнил средностатистическия англичанин единствено до Дизраели.. или до Гладстон?

[GOLEADOR]

Слагат си свои хора в управлението на държавата и ни карат да поддържаме руския курс и когато не го правим ни забиват нож в гърба, защото искаме съединение и независимост.

Искам само да кажеш как ни забиват "нож в гърба".

Изтеглянето на офицерите точно в момента, в който идва разрива със Сърбия, отказа да признаят Съединението докато княза не абдикира (за втори път), организирането на първото му отстраняване от трона, опита да уредят Ернрот за наместник на страната, опита да ни пробутат Н. Мингрели за княз. Показват желание и за повече, ама не им се получава.

И въобще не бъркай чуствата и целите на руския солдат с тези на руския император. Би ли приравнил средностатистическия англичанин единствено до Дизраели.. или до Гладстон?

Темата на спора е друга!Помияра твърди,че на 3 март Русия ни окупира,а след това ни забива нож в гърба.Сега какво излиза?Окупаторите ни забиват нож в гърба като си тръгват!
До там я докарахме само и само за да изкараме Русия по-черна от всичко.

[pomiqr258]

Слагат си свои хора в управлението на държавата и ни карат да поддържаме руския курс и когато не го правим ни забиват нож в гърба, защото искаме съединение и независимост.

Искам само да кажеш как ни забиват "нож в гърба".

Мнозина у нас живяха дoскоро време с твърдо убеждение, че наший народ трябваше да очаква доб­ро от Русия; но от 6 септемврий миналата година всеки разбра, доколко тя е била искрено (разположена) в благопожеланията си спрямо нашата страна.

От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителс­тво е устремена против нашата независимост и самостоятелност.

Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независи­ма България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съеди­нението. Нейните доброжелателства за наший на­род щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине­нието. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество.

Делото на Съединението беше общонародно, а не частно на княз Александра, както претендираше руското правителство и поради което най-много го обвиняваше, като тръбеше чрез своите органи, че княз Александър щял бил да продаде България ту на англичаните, ту на турците и пр.

Интригите на руското правителство имаха своето зловредно влияние над наша­та интелигенция, която, заслепена от страстта на властолюбието, мереше народните интереси и нужди според своите лични. По този начин кликата на цанковистите проповядваше чрез печата, че зло­то на България бе княз Александър, а министрите Каравелов, Цанов и Никифоров приготовляваха поч­ва измежду войската за свалянието на Негово Ви­сочество, чрез което тези господа искаха да се нап­равят приятни и услужливи на руското правителс­тво, което в замяна на това да ги закрепи на власт­та, тъй като почвата им в народа беше почнала да се изплъзва изпод краката им.

Гнусните замисли на властолюбците се осъ­ществиха посредством легкомислието и клетвопрестъпничеството на някои военни. После сваля­нието на княз Александра от българский престол руската политика захвана все повече и повече да си разкрива картата.

Всеки, който по-напред предполагаше, че мо­же би с отиванието на княз Александра из България ще се премахнат причините за едно сдобрявание с руското правителство, остана смаян, като видя как царский пратеник г. Каулбарса работеше не за едно сближаванье и споразумение, а приготовлява­ше бунтове и смущения в страната с цел да предиз­вика една окупация на България с руски войски и за окончателно завоевание (на) Отечеството ни. За всекиго вече стана ясна тая цел на руските дипло­мати и на царя.

Грубите отношения на руския пратеник спря­мо нашето правителство, неговото незачитанье на законите в страната, приготовлението на бунто­ве посредством подкупничества и още други гнусни работи на този господин, накара всеки един чес­тен и съвестен человек да изгуби всяка симпатия към "покровителката" и да са позамисли върху ней­ните благопожелания за наший народ. Настана ве­че решителний час за нашите ръководящи елемен­ти, нашата интелигенция да покаже пред света до­колко наший народ е достоен за свободен индивиду­ален живот.

И действително, трудно беше да се произнесе човек отстрана като как ще се покаже наший на­род. Борбата беше неравна: от една страна, една велика империя, която разполага с грамадни мате­риални средства, а от друга, млад един беден, малочислен и неопитен народ, току-що излязъл из пелените на политический живот и който нямаше на своята страна друго, освен правдата.

При такава една неравна борба, при такива критически времена, каквито преживя и преживя­ва нашето Отечество, когато нашата независи­мост и самостоятелност са изложени на опаснос­ти да бъдат закопани завинаги, поражда се неволно въпроса: как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледaт да дойдат неприятелите по-скоро у нас!

На този въпрос може лесно да се отговори, щом направим една повърхностна анализа върху нравствената самостоятелност на нашата интелигенция. При тази борба за съхранението (на) самостоятелността на Отечеството нашата интелигенция се е поделила тъй: първий ред се състои от хора, снабдени с инициатива и твърда решимост, които се въодушевляват и ръководят от идеята за съхранението на истинската народна независи­мост и самостоятелност, като са в същото време твърдо убедени във високонравствеността и ползотворността на тази идея. Към тази интелиген­ция принадлежи болшинството от нашата инте­лигенция начело с днешното правителство.

Подир това следват личности, които не при­тежават твърди политически убеждения и на кои­то е се едно каквото и да бъде управлението в Отечеството им, стига само техните лични интереси да не бъдат докачени. Тези хора, без всякакво по-­нататъшно разсъждение, са обаяни от блясъка на грубата сила на руското правителство и очакват от него всичко добро за България. Към този ред не принадлежат мнозина.

Последний ред обхваща ония хора, които се явя­ват много пo-активно в полето на политический жи­вот, отколкото тези във вторий ред, които не се ръководят от никакви високонравствени принципи, а мерят народните интереси според своите лични. Те не се спират пред никакви средства, за да мо­гат да си постигнат целта, държението (на) власт­та. Те се обявяват и коленичат пред величието на грубата сила и се стремят да й се представляват угодни и приятни, за да може тази груба сила да ги умилостивява, те са готови да вършат всякакви бе­зобразия, да направят престъпления, да предадат Отечеството си, само да имат милостта на по-силний. От този род са напр. Каравелов, водителите на бившата Источна Румелия — лъжесъединистите.

От характеристиката, която дадохми за на­шите хора, се вижда кой какво върши и кой какво е. Работата е много ясна. Но какъв е в действителност успеха на тази наша борба, ще възразят може би някои. "Ето и досега не се е решило още кой и какъв ще бъде бъдъщий български княз?"

В отговор на това ний ще кажем, че един успе­шен резултат от нашата национална досегашна борба съществува. Той се състои в разкриванието на истинский исторический ход по нашите работи от страна на общественото мнение в образований мир. Да се обясним: в началото на преврата от 9-й август хората в Европа мислеха, че ний българите сми един нищожен народ, който не се ръководи в своя обществен живот от никакви високонравствени по­литически принципи, а инстинктивно и без всякак­ви по-нататъшни разсъждения се покланя пред бля­съка на грубата сила и е в състояние да се откаже от всичко свято и мило като самостоятелна на­ция. Днес общественото мнение за нашите работи не е вече така. То високо признава, че българский народ крие в себе си такива жизнени сили, които му гарантират пълно самостоятелно развитие в политический му живот. Това обществено мнение, в убеждението на тази истина, заставя своите пра­вителства през печата и своите народни предста­вители да помогнат на нашия народ в борбата му за неговата независимост поне чрез морална под­дръжка.

Като видя, че нашия народ не желае да бъде сляпо оръдие на завоевателните стремления на рус­кото правителство, издигна знамето на възражданието и уягчаванието на българите, като прогла­си, че на мястото на болна Турция трябва да се ос­нове силна самостоятелна държава. То казва, (че) европейските интереси не могат да не бъдат ед­накви с тези на нашия народ.

Мислим, прочее, че днешният резултат от на­шата национална борба не е маловажен, и твърдо сме убедени, че българският народ е повикан да играе немаловажна роля в политическия живот на Балкан­ския полуостров.

В. "Свобода", бр. 7, 19.XI.1886 г.


Успешното Съединение на България е срещу руските интереси на Балканите и то води до обтягане на българо-руските отношения и организирането от руска страна на заговори и преврати в България. (→ Деветоавгустовски преврат) След успешната намеса и осуетяването им от страна на Стефан Стамболов, Русия скъсва дипломатическите отношения с България.

[Betchualeng Arnaikem]

Слагат си свои хора в управлението на държавата и ни карат да поддържаме руския курс и когато не го правим ни забиват нож в гърба, защото искаме съединение и независимост.

Искам само да кажеш как ни забиват "нож в гърба".

Изтеглянето на офицерите точно в момента, в който идва разрива със Сърбия, отказа да признаят Съединението докато княза не абдикира (за втори път), организирането на първото му отстраняване от трона, опита да уредят Ернрот за наместник на страната, опита да ни пробутат Н. Мингрели за княз. Показват желание и за повече, ама не им се получава.

И въобще не бъркай чуствата и целите на руския солдат с тези на руския император. Би ли приравнил средностатистическия англичанин единствено до Дизраели.. или до Гладстон?

Темата на спора е друга!Помияра твърди,че на 3 март Русия ни окупира,а след това ни забива нож в гърба.Сега какво излиза?Окупаторите ни забиват нож в гърба като си тръгват!
До там я докарахме само и само за да изкараме Русия по-черна от всичко.

Не съм коментирал никаква окупация, коментирах това, което си цитирал:

Слагат си свои хора в управлението на държавата и ни карат да поддържаме руския курс и когато не го правим ни забиват нож в гърба, защото искаме съединение и независимост.

И написаното от мен е именно същото забиване на нож в гърба.