Съгласно чл. 167 ал. 1 от ТЗ срещу направените вноски за сметка на записаните акции акционерите получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Трябва ли изрично съветът на директорите да упълномощава изпълнителния си член, в лицето на изпълнителния директор да подписва издадените удостоверения, или на основание чл. 235 от ТЗ, като овластено лице, вписано в търговския регистър, може да извърши това? Има ли срок, след който законно извършено джиро на поименни акции на гърба на временно удостоверение не може да бъде оспорвано?
В ТЗ не се посочва какво трябва да бъде съдържанието на временните удостоверения, но по принцип то трябва да съответства на съдържанието на акцията, защото удостоверението се издава, за да изпълнява нейните функции до момента на издаване на акциите (напр. Р.№ 95 от 17.01.2011 г. на САС по гр. д. № 1472/2009 г., ТО, 6-и с-в). Временното удостоверение е ценна книга, материализираща членствените права в акционерно дружество (вкл. и правото да се получат акциите след издаването). То е от категорията легитимационно-разпоредителни ценни книги: членственото право е възникнало преди издаването на временното удостоверение, но след издаването на документа действията по упражняване и особено по разпореждането с правото могат да се извършат само посредством предявяване на документа. Документът представлява временно удостоверение по смисъла на чл. 167 ТЗ само ако има нужните реквизити и ако е подписано от легитимирано за това лице (виж Р. № 95 от 17.01.2011 г. на САС по гр. д. № 1472/2009 г., ТО, 6-и с-в). Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 8 от ТЗ акцията съдържа наред с останалите изискуеми реквизити и подписи на две лица които могат да задължават дружеството. За валиден подпис върху акцията се смята и отпечатаният подпис (чл. 183, ал. 2 от ТЗ). Липсата на подписи на овластените да подписват временни удостоверения лица, ги прави нищожни/недействителни, което изключва и възможността за валидното придобиване на права чрез джиро върху тях (виж Р.№ 95 от 17.01.2011 г. на САС по гр. д. № 1472/2009 г., ТО, 6-и с-в).
По принцип чл. 235, ал. 1 от ТЗ установява, че членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет представляват акционерното дружество колективно, освен ако уставът предвижда друго. Съветът на директорите, съответно управителният съвет с одобрение на надзорния съвет може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството - т. нар. изпълнителни членове или изпълнителни директори (чл. 235, ал. 2 от ТЗ). Имената на лицата, овластени да представляват дружеството, се вписват в търговския регистър. При вписването те представят нотариално заверени подписи. Овластяването може да бъде оттеглено по всяко време. Но при липсата на изрична законова разпоредба за противното общият режим съгласно чл. 235, ал. 5 от ТЗ предвижда овластяването и неговото оттегляне да има действие срещу трети добросъвестни лица след вписването им. Ограничения на представителната власт на съвета на директорите, на управителния съвет и на овластените от тях лица в качеството им на изпълнителни членове/изпълнителни директори нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в търговския регистър (чл. 235, ал. 4 от ТЗ).
Следователно овластените от съвета на директорите, съответно от управителния съвет изпълнителни членове/изпълнителни директори, представили нотариално заверени подписи и съгласие да изпълняват така възложените им функции и вписани в търговския регистър по партидата на акционерното дружество като законни негови представители, имат качеството на лица, които могат да задължават дружеството и в този смисъл да полагат валиден подпис върху издадените от дружеството акции или временни удостоверения по смисъла на чл. 183, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Законът не изисква изричното им овластяване за целта. Няма пречки и други лица, в т.ч. членове на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, да бъдат изрично упълномощени с нарочно решение на съвета на директорите/ управителния съвет на дружеството или по силата на пълномощно, пряко издадено от законните представители на дружеството. В такъв случай на упълномощаване пълномощното следва да бъде изрично и да указва начина, комбинацията от подписи, чрез които се упражнява представителната власт за удостоверяване на издадените акции по смисъла на чл. 183, ал. 1, т. 8 от ТЗ.
Съотношението между временното удостоверение и акцията е било предмет на противоречива съдебна практика. Така например в Решение № 134 от 9.03.2004 г. на ВКС по гр. д. № 882/2003 г., ТК, е възприето, че поименните акции, записани с временните удостоверения могат да се прехвърлят едва след издаването им. Съдът е приел в решението си, че с полагане на джиро върху временни удостоверения, не е извършено валидно прехвърляне на акциите, посочени във временните удостоверения, и е прогласил сделката за нищожна поради невъзможен предмет (чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Приел е, че предмет на прехвърляне са записаните поименни акции, които се различават от временните удостоверения, материализиращи правото на собственика да получи записаните акции след издаването им. Според съда, за да бъдат прехвърляни, акциите трябвало да съществуват реално като такива. Те трябвало да отговарят на изискванията на чл. 183, ал. 1 ТЗ: да съдържат означението “акция”, вида на акциите, както и останалите задължителни съставки на закона.
Същевременно в Решение № 137 от 31.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 635/2003 г., ТК, I о., се приема, че временното удостоверение също е вид ценна книга - поименна, заповедна, която може да бъде джиросвана и в този случай приобретателят придобива същия обем права, притежавани от прехвърлителя, вкл. членствени. Съдът споделя виждането, че временното удостоверение не се отъждествява с акциите, по отношение на които е издадено, но не споделя крайния извод, че временното удостоверение не материализира и членствено правоотношение до издаването и получаването на записаните акции, тъй като при тази хипотеза не биха съществували членствени правоотношения в акционерно дружество от момента на възникването му и до издаването на акции, през който период акционерите се легитимират с временни удостоверения. Съдът приема, че валидно извършеното джиро върху временното удостоверение поражда и правото за вписване в книгата на акционерите.
Край на посоченото противоречие в съдебната практика слага през 2007 г. новелата на чл. 187, ал. 3 от ТЗ, която изрично установява, че прехвърлянето на временно удостоверение има действие на прехвърляне на акциите, които то удостоверява. Временното удостоверение обаче не може да се прехвърля преди възникване на дружеството (чл. 187, ал. 1 ТЗ). Също така придобиването на акции, на които не съответствува действително регистриран капитал на дружеството, не създава членствено правоотношение (виж, Р. № 123 от 25.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 675/2003 г., ТК). В такъв случай, дори да е внесъл сума срещу записани акции, за които е издадено временно удостоверение, но срещу които няма регистриран капитал, вносителят, джиросвайки издаденото му за тях временно удостоверение, може да прехвърли само облигационно вземане срещу дружеството, но не и членствени права, тъй като за него не възникват такива права, с които би могъл валидно да се разпореди. В посочения случай между вносителя и дружеството не възниква членствено, а само облигационно правоотношение и поради това той би могъл да иска само връщане на даденото (виж Р. № 123 от 25.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 675/2003 г., ТК). Джирото е акцесорен правен акт, който предпоставя валидна ценна книга. То може да има ефект, само когато е положено върху валидна ценна книга. При нищожност на съответната ценна книга нищожно се явява и извършеното джиро, то не може да породи правно действие (виж Р. № 95 от 17.01.2011 г. на САС по гр. д. № 1472/2009 г., ТО, 6-и с-в).
В съдебната практика се приема, че с бланково джиро не може да се прехвърлят временни удостоверения за поименни акции (виж Р. № 95 от 17.01.2011 г. на САС по гр. д. № 1472/2009 г., ТО, 6-и с-в). Съдът приема, че отличителният белег на двете форми на бланковото джиро, посочени в чл. 468, ал. 2 от ТЗ, е, че не сочи лицето, в полза на което е направено. Ако на бланковото джиро се признае прехвърлително действие и по отношение на временните удостоверения, издадени за поименни акции, се открива възможност бланково джиросаното временно удостоверение да се прехвърля чрез предаване, и то неограничен брой пъти, без да се попълва бланковото джиро и без да се извършва джиро. Така се заличава разликата между заповедната книга, снабдена с бланково джиро, и книгата на приносител (виж Р. № 95 от 17.01.2011 г. на САС по гр. д. № 1472/2009 г., ТО, 6-и с-в). В Р. № 95 от 17.01.2011 г. на САС по гр. д. № 1472/2009 г., ТО, 6-и с-в, съдът приема, че независимо от запазената възможност в някакъв неопределен бъдещ момент поредният притежател на бланково джиросаната ценна книга да превърне бланковото джиро в пълно джиро (като допише името си), докато тази опция не е осъществена от гледна точка на способа за прехвърляне (чрез предаване) и от гледна точка на начина на легитимиране на титуляря (титуляр е приносителят, а не лицето, чието име е посочено в последното джиро при непрекъснат ред на джирата), това временно удостоверение представлява ценна книга на приносител. Превръщането на временните удостоверения (макар и не необратимо и окончателно) в ценни книги на приносител противоречи на самата им същност като вид ценни книги - те винаги са книги на заповед (защото сочат името на легитимираното лице и се прехвърлят с джиро - чл. 187, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 2 ТЗ). Според съда аргумент в подкрепа на посоченото е и това, че действащият ТЗ не възпроизвежда режима на чл. 180, ал. 2 от Търговския закон от 1897 г., който с изрична норма е допускал възможността за прехвърлянето на поименни акции с бланково джиро, а притежателят на бланково джиросаната акция се признавал от дружеството за такъв, когато представи акцията на дружеството и прехвърлянето се запише в дружествената акционерна книга. Съдът намира, че при отсъствието на такава изрична норма в действащия ТЗ бланковото джиро не е годен способ за прехвърляне на временни удостоверения, издадени за поименни акции.
В съдебната практика се приемат за нищожни и джира върху временни удостоверения, положени поради отсъствието на предхождащи или съпътстващи каузални отношения. Всяка абстрактна сделка (включително и джирото) има своето социално или стопанско оправдание в правоотношения от граждански или търговски характер, които имат своя причина. В този смисъл кауза на джирото винаги съществува, за да оправдае разместването на благата, но тя стои вън от съдържанието на сделката и не е включена в самото джиро. Освен това при джирото на поименни акции и на временни удостоверения правата се придобиват чрез правоприемство. Именно защото джирото на временни удостоверения обективира деривативно придобиване и няма последиците като джиросването на менителничните ефекти (вкл. няма транспортна функция), то винаги обслужва каузална правна сделка, която всъщност поражда задължението за прехвърляне на временните удостоверения. Абстрактният характер на джирото се проявява само в отношенията на джиратаря с трети лица. Липсата на кауза или нейният дефект обаче имат значение в отношенията между джиранта и джиратаря. В този смисъл отсъствието на основание за имущественото разместване, обективирано в джирото, води до извод за нищожност на джирото.
Като при всяка нищожност и искането за прогласяване нищожността на джирото не е ограничена със срок. В съдебната практика се приема, че действителността на джирото може да бъде оспорвана не само в самостоятелно производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, заведен от ищеца срещу дружеството и легитимиращите се по Книгата на акционерите приобретатели на акциите (джиратарите) (виж Р. № 204 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2010 г., II т. о., ТК). Така например съдът приема, че предявяването на установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу дружеството би било недопустимо в определени случаи, като например при наличието на предвиден в закона специален иск - искът по чл. 71 от ТЗ, чрез който акционерът може да защити членственото си право, като докаже качеството си на акционер, респ. притежавания брой акции от капитала на дружеството. Безспорно иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване нищожност на джирото на акции, страни по който са джирантът и джиратарят, е процесуално допустим, доколкото именно това е редът за прогласяване недействителността на джирото като сделка по начин, обвързващ прехвърлителя и приобретателя на акциите. Решението по този иск обаче не би имало сила на присъдено нещо по отношение на съответното дружество и поради това образуваното въз основа на него дело няма преюдициално значение за изход на делото по предявен иск с правно основание чл. 74 от ТЗ.
Велко ДЖИЛИЗОВ - юрист
Всички други неща могат да се объркат и човек да съжалява за действията или бездействията си. 
В случая опасността е да дадеш пари и да не получиш това, което искаш в замяна (няма значение дали искаш доход, просто удовлетворение да видиш по-силен/стабилен любимия отбор, или нещо друго). От другата страна, може да съжаляваш, че си бездействал и не си дал пари. Затова казвам всеки да преценява за себе си, но и да се запознае добре с нещата, за да направи информиран избор.