70 години от масовото убийство, наречено "Народен съд"

[DANS]

Днес се навършват 70 години от масовото убийство, наречено "Народен съд"



На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.
След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.

подсъдими - 10 919
смъртни присъди - 2730
починали(убити) по време на процеса- 202
на доживотен затвор - 1921
20 години затвор - 28
15 години затвор - 962
12 години затвор - 41
10 години затвор - 727
по-кратки присъди - 3241
прекратени преписки - 104

Спомени на очевидци:

…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …

…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..

"Академична автономия" по време на "Народния Съд":

Спомени на Царица Йоанна:

„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.

… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“ Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Из спомените на Димитър Пешев:

“Целуни децата ми”, “поздрави жена ми”...

"Мъчително и ужасно беше да ги гледа човек – продължава в спомените си Димитър Пешев, – когато мислено се прощава с тях при тези трагични моменти след изживените месеци на изпитания и страдания...


Стана едно мълчаливо прощаване... Спас Ганев, който беше близо до мен, излизайки тихичко ми каза “целуни децата ми”. Ние бяхме приятели с него, познавах и семейството му и съжалявам, че не можах да изпълня това негово последно желание.

Минавайки край седналите на скамейките ние виждахме измъчени лица, изтръпнали, без всякаква надежда. Срещнаха се нашите погледи с Иван Петров, депутат от Тетевенско, той успя със замиращ глас да ми каже “поздрави жена ми”. Това беше последното, което чух...“ . ¹

"Безсилен съм да изразя чувствата на човек, който преживява този ужас... Аз се отказвам – допълва Димитър Пешев, – да описвам картината след прочитането на присъдата и отделянето на осъдените на смърт – затова е необходимо перото на голям гениален писател.

Безсилен съм да изразя чувствата на човек, който преживява този ужас – да гледа как се отделят от останалите шестдесет души... Не знам дали такава картина някога изобщо е съществувала...“

Парадоксален е факта, че "Народния съд" осъжда Димитър Пешев на 15 години затвор и конфискация на цялото му имущество, забележете, за фашистка и антисемитска дейност. Това е не просто парадокс, а е някак си обидно за нацията, тъй като това е човекът, който е допринесъл най-много за спасяването на над 48 000 български евреи.

Това е ПОЗОРНИЯ списък на съдиите от Шести Специален състав на "Народния Съд".

Този състав е с председател

Петко Петрински,

членове

Павел Царвуланов,

Благой Горчилов,

Цветана Русинова и

Никола Манолов,

"народни" обвинители са

Борис Бъров,

Славчо Стоилов,

Минчо Рахамимов и

Еми Барух!

Това са хората които изпращат на смърт половината от 43-мата депутати подписали петицията в защита на българските евреи, останалите живи депутати са осъдени на конфискация на имуществото и различни срокове затвор,
това са хората осъдили Димитър Пешев на 15 години затвор, глоба от 3 000 000 лв. и конфискация на цялото му имущество!

ВЕЧЕН ПОЗОР за тях, "народнитите" съдии и обвинители

Ето и петицията, която "фашистите" са подписали:

[DANS]

Още един позорен списък с "народни" съдии:
(списъка е непълен!)

Нека видим кои бяха те – “народните съдии”:
-
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2553&st=40
-
1. Богдан Саздов Шулев – председател (роднина на Лидия Шулева (Биджерано)* от НДСВ);
2. Стефан Манов - член на съда, заместник-председател;
3. Вяра още Начева - член на съда;
4. Тодор Милев Божилов - член на съда;
5. Давид Николов* - съдия от Апелативния съд;
6. Йордан Шумков - военен съдия;
7. Рада Тодорова - член на съда;
8. Васил Хр. Гърбов - член на съда;
9. Райна Тодорова Петкова - член на съда;
10. Димитър М. Тошев - член на съда;
11. Крум М. Михайлов - член на съда;
12. Мишо Димитров Мишев - член на съда;
13. Сергей Златанов - член на съда;
14. Георги Петров - главен обвинител;
15. Никола Гавраилов - обществен обвинител;
16. Атанас Армянов - обществен обвинител; (Забележка: това е състава на “Народния съд” съдил регентите, министрите и царските съветници) (106).
I – ви състав на “народния съд”:
17. Манчо Рахамимов Мошев* (1902 – 1986г.) – обществен обвинител в 7-ми състав на “народния съд”;
18. Исак Елизар Франсез* - съдия;
19. Пепо Менахем Коен* - съдия (баща на Леа Коен* - бивша посланичка в Швейцария, от СДС);
20. Еми Барух* - съдия;
21. Йосиф Кутев* - съдия;
22. Исак Данон* - съдия;
23. професор доктор Насим Юда Меворах* - съдия;
24. доктор Израел Моше Калми* (1885 – 1968г.) – съдия;
25. доктор Самуил Борисов Шейнин* - съдия;
26. доктор Израел Бохор Леви* - съдия;
27. доктор Шаул Хаим Романо* - съдия;
28. доктор Йосиф Максимов Фаденхехт* - съдия (роднина на артиста Йосиф Сърчаджиев* от СДС, който е член на СЕМ);
29. доктор Елизар Якоб Вентура* - съдия;
30. доктор Марчел Калев* - член на съда;
31. доктор Яко Исак Арис* - член на съда;
32. доктор Александър Клайн* - член на съда (роднина на Едуард Клайн*, депутат от СДС);
33. доктор Нисим Рахамим Леви* - член на съда;
34. Йосиф Яшаров* (1894 – 1971г.) – адвокат в “народния съд” (член на масонската еврейска ложа “Бнай Брит” и “Общите ционисти”) и други. (107).
35. Светослав Гираджиев (председател на 2-ри състав на НС);
36. Владимир Димчев (прокурор 2-ри състав);
37. Борис Лозанов (председател на 3-ти състав);
38. Димитър Вапцаров (прокурор 3-ти състав); и други.
Почти всички членове, съдии и обвинители в “Народния съд” са комунисти. Тъй наречения “народен съд” в България не е само антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155, 157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съперничещ само с френския масонски конвент по броя на издадените смъртни присъди – 2730 и общо осъдени 11122 души! “Народният съд” издава също така смъртни присъди над предварително избити няколко стотин души, което е уникално в историята на правораздаването! С конфискацията на имуществото на осъдените и избитите, този “съд” обезнаследява неоспоримо не виновни хора – техните наследници. “Народните съдии”, назначавани от ОФ комитети и провеждащи класово – партийно съдопроизводство, сами създават “класата на фашистите” в България – хора лишени от имот, право на работа, право на образование и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чужбина и така нататък. За “фашисти” са обявени всички които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунистически режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989г. (106).
Някои от осъдените от “Народния съд” по нареждане на главния обществен обвинител Георги Петров са съдени допълнително и от местните “народни обвинители” на местните съдилища, които се явяват по-нисша инстанция. Целта е ясна – да се убият и тези, които не бяха успели да унищожат! От древността до днес няма такъв юридически казус – по-нисш съд да съди хора, осъдени вече веднъж от по-висша инстанция! И още една юридическа неграмотност – когато са осъдени народните представители, те са били с депутатски имунитет (абсолютен прецедент !).
На 2 февруари 1945г. след полунощ към Централните софийски гробища потеглят пет камиона с 91 осъдени на смърт от Първи и Втори състав на тъй наречения “народен съд” – регенти, царски съветници, министри и народни представители. Те са вкарани в ями, изровени от въздушните болбардировки над София и разстреляни от четири страни с картечници (38). Според друга версия, осъдените са убивани на групи или един по един, като след всяка група лекар от самите осъдени (професор доктор Станишев) е трябвало да ги проверява дали е настъпила смъртта. Последен е разстрелян лекаря (133). Според някои източници ръководители на тази зловеща екзекуция са двама евреи от ДС – полковник Лев Главинчев* и палача – следовател Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – специалин агент на Лаврентий Берия* от болшевишкото НКВД ! ... (38, 63, 64).
Мястото на екзекуцията е известно на столичани и на тъй наречените “демократи” след 1989г., но досега никой не е инициирал да се извърши ексхумация с експертиза от вещи лица, за да се уточни как е извършено престъплението и убитите да бъдат погребани както следва. Причините да не се извърши това, както и защо още не е отхвърлен със закон “Народния съд” и все още комунизма не е осъден официално – ще разберете в следващата глава.
В редица периодични издания (в. “Про-анти”, в. “Прелом”, в. “Демокрация”, в. “Легионер”, в. “Истина”, сп. “Борба”, сп. “Един завет”, сп. “Авитохол”, в. “Български глас” и други) както и в много книги издадени след 1989г. излязоха редица данни и документи, както и свидетелства за стотици и хиляди достойни българи избити без съд и присъда след 9 септември 1944г. Публикувани бяха материали и за осъдените от “Народния съд” и хилядите репресирани в концлагери и затвори и техните мъки и страдания. Част от тези материали са използвани и в настоящето издание с акцент върху убийците и палачите на българския народ. На “Черната стена” до параклиса на НДК стоят над 8000 имена на избити от комунистите българи от всички краища на страната; това обаче е само една малка част от жертвите на “червения терор” направляван от Москва и не по-малко поощряван от Запада (главно Англия и САЩ) – нещо което не трябва да се забравя ! ...
На 20 декември 1944г. престъпното правителство на Отечествения фронт (ОФ) приема два закона, с които се поставя началото на широкомащабни репресии спрямо населението и изпращането на българите в концлагери. Двата “закона” са: “Наредба – закон за трудововъзпитателните общежития” и “Наредба – закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасни лица”. С това се слага началото на комунистическите концлагери в България – 86 на брой, наричани цинично “Трудови възпитателни общежития” (ТВО). Най-зловещите концлагери са: “Куциан”, “Ножарево”, Бобов дол, “Скравена”, Зеленодол, Росица, Белене (остров Персин), “Слънчев бряг” (до Ловеч), село Борил (сега Байкал), “Макаренко”, Кофалджа, “Босна”, Богданов дол, “Гонда вода”, Заград, Николаево, Янко Забуново, Биримирци, Александрово, “Кариерата”, “Красно градище”, Подлес, Чернево, Дебелт, “Тръстина” и много други.
На 26 януари 1945г. е приет “Наредба – закон за защита на народната власт”, а преди това на 15 януари 1945г. регентите професор Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и професор Тодор Д. Павлов по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов приемат Указ №8 на МВР за създаване и работа на ТВО. Една от особеностите е, че в комунистическите концлагери са се изпращали хора предимно без съд и присъда. В допълнение на това на пълна пара са функционирали и 29 затвора. През тези концлагери и затвори в периода 1944 – 1989г. са преминали и са били репресирани близа 300000 души. Това са предимно роднини на осъдени от “народния съд”, дисиденти – интелектуалци, хора свързани с бившата власт, царски офицери, членове на патриотични организации, бивши народни представители, министри, хора несимпатизиращи на ОФ властта и комунизма и случайни хора (например разказващи политически вицове и прочие).
Целта на комунистическите концлагери в България не е била “превъзпитание” (ТВО), както са ги афиширали в обществото тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били изградени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.
В началото на 1945г. по указания на Георги Димитров и Трайчо Костов се изпращат български групи за обучение в НКВД (Народен комисариат за държавна безопасност) в Москва. През юли 1945г. по настояване на Георги Димитров от Москва за София заминават трима полковници: Стружников, Глубенко и Зеленский в качеството си на съветници при министъра на вътрешните работи Антон Югов. При отпътуването им лично Георги Димитров се среща с тях “за да ги инструктира” (38).
По-късно в репресивния апарат се включват и други съветски специалисти предаващи на българските комунисти своя опит в терора и убийствата по същия начин както обучаваха през 30-те години немските специалисти от “Гестапо” и “СС” – факт, който и до сега се крие от историците! Сред специалните агенти на Лаврентий Берия Гогоберидзе* и Сталин* в България могат да се посочат имената на: генерал Атанас Атанасов (бивш служител от съветското армейско контраразузнаване), генерал А. Филатов, генерал Сергей Бирюзов, Бачи Зеев (изидор Леви*) – началник служба в 1-ви отдел на ДС, генерал Черипанов – от съюзническата контролна комисия, генерал Чернов* (Черни или Шварц), полковник Иван Крекманов (бивш служител на НКВД), генерал В. Емелянов (главен съветник към МВР и МНО) и полковник Л. Мишчербековски (съветник към българската главна следствена служба). В разпореждане на тези палачи – специалисти били още няколко стотин помощници и съветници от НКВД и “Смерш”, които действали по места ! ...
Тези хора заедно с българските комунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.
Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите жертвите били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземията на държавна сигурност (ДС).
Ето какво пише по този случай концлагериста доктор Найден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:
“... Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла седмица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме викаше:
- Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи ! ...

[THE G.A.M.E]

Тая тема има потенциал.

[1palq4o1]

Още малко информация за това национално предателство:

http://www.webcafe.bg/id_288902778_Cherveniyat_holokost

[костенурк]

Комунизъм ли бе да го опишеш....

Колкото повече хора питате, толкова повече частни истини ще получите в отговор. Така вместо да се изяснява, 25 години по-късно представата за режима на сивите каскети е шарена като бразилски карнавал.

Може да наречете това нехайство на историците, луфт на образователната система, безотговорност на медиите, колективно забвение или просто добре работеща политическа пропаганда, но каквито и да са причините, следствието е факт. Важат митовете.

Малко статистика от последното изследване на „Алфа Рисърч", свързано с кампанията „25 години свободна България": през 1991 г. 76 на сто от българите имат негативно отношение към Тодор Живков. През 2014 г. 55 на сто от българите имат положително отношение към Първия от Правец.

Соцът някак стана гот, проби маркетингова ниша и успешно продава стари лозунги и стари символи, особено на една част от населението, която просто иска да засити своето любопитство. Медиите, вместо да пукат балони, надуват още по-големи и разпъват на цял екран захаросани картини за Людмила Живкова, Ванга и всички контролирани екзотики на соца.

Държавата в лицето на стария-нов министър на културата направи най-смешния музей на комунизма, в който няма оценка за онова време, а има само изкуство, дори симпатично, на моменти талантливо.

Учебниците ..., учебниците на българските деца миришат на соц, те са страхливи, скучни, а учителите им избягват да изказват мнение, за да не засегнат някого - също като държавната телевизия, която празнува 55 години и на която не й мина през (колективния) ум, че има за какво да се извинява за 30 от тези 55 г., защото основната сила на режима беше манипулацията и контролирането на информацията.

Чували ли сте за аварията в Чернобил? А знаете ли колко дни по-късно "медиите" казват за катастрофата? Съобщението за атомния дъжд идва 5 дни по-късно - в малка колонка във "Вечерни новини" се съобщава за станалото с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Това го няма в музея на комунизма. На практика няма надежден източник на информация за комунизма. И това е проблем.

Те са родени в края на червената диктатура

почти са прохождали, когато Берлинската стена пада, или са заченати заедно с демокрацията. Докато връстниците им в Германия учат за Холокоста, техните учебници по история мълчат за престъпленията в Народна република България и маркират бланкетно тези сладко-кисели 45 години.

Заради избирателното свойство на човешката памет, едни им говорят за строя на тоталния ред, а други - за строя на тоталитарната сигурност. За вкусните луканки и безплатното образование. За опашките за портокали и затворените граници. За пълната заетост срещу Строителни войски и лагера в Белене.

Естествено, че комунизмът е и ще остане блян за възрастните хора, макар че износиха на гръб абсурдите на плановата икономика, платиха на по-равните сред равните между тях с лихвите, създадоха децата на новото светло поколение, което реши да скача по площадите заради свободата, а сега живее в съсипана държава и гони своите деца в чужбина.

И те, българите до 30-годишна възраст, формират мнение основно от чутото от техните бащи и баби, видяното по филмите и прочетеното в книгите и интернет. Резултатът е, че 94 на сто признават, че почти не са запознати със случилото се между 1944 г. и 1989 г. Не знаят коя точно стена е съборила диктатурата в Източния блок. Претенцията за задълбочени знания имат нищожните 2 на сто.

Истината не е художествена измислица

Ако припишем завидния рейтингов лупинг на систематичното реабилитиране на Тодор Живков в политическото говорене, то един друг факт е по-тревожен: 57 на сто не знаят кой е Георги Марков, 59 на сто нехаят за Лех Валенса и Хелмут Кол, 71 на сто не са чували са Александър Солженицин.

Една пета от населението на България сякаш е паднала от Марс. Само скромните 10 процента казват, че знанията им за комунизма идват от училище. За останалите историографията е нечия друга художествена измислица, спомени. Държавата няма ангажимент към осмислянето на това, което й се е случило за един живот време - една утопия, изкривена някъде по пътя до анти-човешко приложение.

Ако искаме децата и подрастващите да разберат комунизма и неговото зловещо завещание върху съвременна България, те трябва да бъдат привлечени към същността на проблема. А това ще стане по-лесно като им се обясни не какво е било тогава, а какво би било днес, ако не се бе случила промяната.

И какъв щеше да е животът им

С прости и ясни примери. Че нямаше да има Cola-Cola и вносен шоколад, 200 телевизионни канала и 20 вида сирена, молове, концерт на Madonna и свободно шляене по улиците. Че плановете им за пътуване щяха да свършват до Калотина, образованието им щеше да зависи от биографията на техните родители, кариерата - от трудовото разпределение и партийната книжка, амбициите - от послушанието.

Че нямаше да имат правото да възразяват и да протестират. А правото да търпят. Че всеки понеделник щяха да мерят дължината на ноктите и косите им с линийка в класната стая, а след това да ги изпитват какво да научили. И после да се конкурират с ударниците в брането на ябълки и изливането на бетон. И доноси, трудова повинност и концлагери при отклонения от нормите.

За разликата от повечето страни в Източна Европа, българското общество все още не е дало еднозначна оценка на комунизма и се държи като свидетел в претоплен съдебен процес с отдавна изтекла давност, който непрекъснато си редактира показанията. Докато увърта, гузната му съвест е взела заложници, цяло поколение.

[Поручик Голицын]

Трябва да се обърне специално внимание на звездичките в едно от горните съобщения. Направо нагледно доказателство за старата еврейска поговорка "Няма сторено добро, което да е останало ненаказано"! Дали хората, спасили евреите от смърт, са знаели, че за това им действие ги съдят същества от същата нация?
Да вметна, че и тук изоставаме от съветските другари - при тях подобни съд би бил съставен изключително от евреи, а при нас - само наполовина.

[nicromanser]

мир на праха на убитите, но какво са очаквали след като заради тях БЪЛГАРИЯ е обявила война на САЩ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ, СССР и други
що за политици са били за да направят тая върховна глупост и да подложат страната на бомбандировки...
заради тях са убити хиляди невинни граждани, жени, деца, старци.
ако сега някой политик обяви война на всички тия, може би и ние бихме му спретнали един народен съд!!!

[vaskonti]

мир на праха на убитите, но какво са очаквали след като заради тях БЪЛГАРИЯ е обявила война на САЩ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ, СССР и други
що за политици са били за да направят тая върховна глупост и да подложат страната на бомбандировки...
заради тях са убити хиляди невинни граждани, жени, деца, старци.
ако сега някой политик обяви война на всички тия, може би и ние бихме му спретнали един народен съд!!!

На въпросния политик...може би... но защо и на родата му до девето коляно?

[nicromanser]

мир на праха на убитите, но какво са очаквали след като заради тях БЪЛГАРИЯ е обявила война на САЩ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ, СССР и други
що за политици са били за да направят тая върховна глупост и да подложат страната на бомбандировки...
заради тях са убити хиляди невинни граждани, жени, деца, старци.
ако сега някой политик обяви война на всички тия, може би и ние бихме му спретнали един народен съд!!!

На въпросния политик...може би... но защо и на родата му до девето коляно?

а защо Борис-Михаил е избил целия род на болярите предатели или е бил слаб цар?

[vaskonti]

мир на праха на убитите, но какво са очаквали след като заради тях БЪЛГАРИЯ е обявила война на САЩ, АНГЛИЯ, ФРАНЦИЯ, СССР и други
що за политици са били за да направят тая върховна глупост и да подложат страната на бомбандировки...
заради тях са убити хиляди невинни граждани, жени, деца, старци.
ако сега някой политик обяви война на всички тия, може би и ние бихме му спретнали един народен съд!!!

На въпросния политик...може би... но защо и на родата му до девето коляно?

а защо Борис-Михаил е избил целия род на болярите предатели или е бил слаб цар?

Ами...какво да ти кажа, моли се някой твой далечен чичо да не се окаже такъв политик защото и ти ще го отнесеш и ще бъде справедливо, нали?

По-безумен и нелеп пример едва ли можеше да измислиш...