aleksandrov77 написа:Учебник за 3-ти клас хвали Османската империя
„След османското завладяване българите запазили християнската си вяра, езика и достойнството си – пише в книжката, издадена от „Просвета”. – Повечето българи живеели в села. В много села заедно живеели мюсюлмани и християни. Те се сближавали в труда, обменяли думи, песни, танци, обичаи, споделяли празници. Хората от всички вероизповедания плащали данъци на държавата.” Уточнява се само, че немюсюлмани не можели да служат в армията и администрацията.
Учебникът обаче пропуска да спомене за многобройните данъци, с които са облагани иноверците. Например диш-хакъ – зъбен данък, плащан от домакина, загдето “правоверният” си е хабил зъбите с неговата “гяурска” храна, или девширме – кръвен данък, събиране на християнски момчета за еничарския корпус. Не се споменава и Баташкото клане.
Темата е отново прекалено раздухана в медиите от определени, имащи полза от това среди. В учебника вероятно пише за първите векове от османското владичество. Което е било наистина така. За първите два века от османската власт над българските земи, като изключим въстанието на Константин и Фружин, няма данни за нито едно друго въстание до Първото търновско въстание. Ако е имало проблем, със сигурност щеше да бъде известен. Самите Балкани са завоювани с активното съдействие на всички балкански владетели, без изключение. Единствени от владетелите, които се опълчват са Вълкашин и Углеша. Иначе на местно ниво има вероятно силна съпротива, но тя не е отбелязана в изворите, за нея се съди само и единствено по вторични белези - археологическите находки от средата на 14 век до края на века - има засвидетелствани опожарявания на някои крепости, в определени региони. Всичко останали са на страната на османците в завоюването на отделните части на Балканите. Дори в битката при Косово поле 1389 г., на страната на османците участват Йоан Страцимир и Константин Драгаш с войските си, двама от най-силните балкански владетели(извор Мехмед Нешри). В битката при Никопол 1396 г. губещите сражението османци са спасени от сръбската тежка рицарска конница на Стефан Лазаревич(извор: Житието на Стефан Лазаревич). При завладяването на Мала Азия от Баязид I, участват балкански християнски войски, които се прочуват със жестокостите си там, дори собствените везири молят султана да отпрати християнските войски. По време на битката срещу Тимур при Анкара, найсериозна съпротива срещу монголите оказват сръбските войските(извор Житието на Стефан Лазаревич). По време на похода на Владислав Варненчик през 1443 г. на страната на рицарите наистина има български отряд, вероятно под командата на Фружин, но следващата година, нещата се променят коренно - кръстоносците масово опожаряват Северна България и населението заедно с османците участва в отбраната на обсадените крепости (извор: Писанието за верските битки на султан Мурад; Писмото на Андреас де Палацио). В османската армия от времето на Баязид I насетне има засвидетелствани в изворите християни, като редовна войска т.н. черехори, които са само от Балканите малко над 10 хиляди души(извор Оруч бег). Към тях се прибавят еничарите, които в разглеждания период са рекрут не на двеширмето, а предимно на пленници. (извори: Ханс Шилбергер и Константин Михайлович). В публикувани документи от османските архиви, се вижда, че огромна част от най-богатите люде в Османската държава са или евреи, или християни. Мюсюлманите са много малък процент (Извор Едирне ве Паша ливасъ). Т.е. в първите векове християните запазват икономическата си мощ, а и я увеличават - създава се единен огромен пазар, премахват се границите, получава развитие т.н. трансхуманно животновъдство, което е било в упадък през 13 и 14 век. Търговията започва по същата причина да се развива, като освен венецианците и дубровничаните, се появяват и християнски търговци от Балканите, които ползват същите привилегии като чужденците в собствените им страни. Това положение не се променя от завладяването до началото на упадъка на Османската държава, при наследниците на Сюлейман Кануни - след средата на 16 век. Що се отнася до данъчната система отново през първите векове тя не се различава от предосманската, но с нарастването на проблемите в Османската държава, данъчната тежест се увеличава и пада основно на раята - християнска и мюсюлманска. Като положението на християнската рая е около два пъти по лошо, но доста по-добро от това в съседните страни - има данни за бягство на население от Османската държава - 1443-46 г. в земите на днешно Влашко и неговото повторно връщане след кратък период - положението във Влашко е било доста по зле, а и по- несигурно. Един от основните елементи на битието по това време, а и не само тогава е била сигурността - османците успяват да я осигурят. Освен това разпределението на земята и статутът на раята е в огромни разлики с предосманския период - в Османската държава зависимото население е с по-различен статут от това в Западна и Източна Европа. При османците населението има право на мюлк, т.е. пълна собственост, там без разрешение на собственика, дори султанът не може да пристъпи - това е къщата, дворът, лозето. Проблемите на населението в Османската държава започват след намаляване на военната мощ и спиране на завоеванията. За да попълнят хазната започват мултиплициране на данъците - тогава започват и проблемите на населението с държавната и местната власт.