za nas e toj religiq написа:alexveselinov написа:za nas e toj religiq написа:Пак от Тракия та чак до Боспора (
Куберова България) Баси съвпадението! Сега ще ми кажеш дай доказателства естествено

Достатъчно е да погледнеш какви тракийски разкопки има по земите населявани от българи ! Дали пък в Украйна нямат същите тракийски гробници като нашите ??? А в Беларус ? Румъния ? Русия? Или Раскупорис, че си е направил гробница в днешна Украйна , че даже и златна маска си турил в нея

Това което разправят че в Босопорското царство е трако-кимерско не отговаря на реалността. Но ти разбира се не си виновен, защото явно те е подвел някой пиян трако-кимер, докато е писал блог.
В действителност този непросветен човек е имал предвид династията на Спартокидите, наречена по името на нейния основател Спарток І, който е бил елинизиран трак, преселник. Етническият състав на БЦ е бил от скити, таври, гърци, а в последствие и меоти. Забележи траките изцяло липсват. Скитите очевидно нямат нищо общо с траките, факт който мисля е отдавна известен в науката. Таврите са племе с неясен произход. Според едни са остатъци от кимерите, но пък по сведенията за обичайте им това е много спорно. Спроед други обаче те са към абхазко-адигските народи. Същата е и ситуацията с Меотите, които според едни са родствени със скитите, според други са индийци, според трети са адиги. Реално населението на БЦ е било смесено, но само заради факта, че управляващата династия е основана от някой елинизиран трак, не означава, че там са живели траки. Освен това златни маски са имали не само траките, откриваме такива и при азиатските народи, гърците, микенците, египтяните ...
Така ли, къде и как е доказано това което твърдиш
Страно защо тогава Херодот твърди, че в тези области са живели кимерийците и синдите

Странно и как този сбирщайн от народности за който говориш е носил имена като Котис, Сефт, Реметалк , Разкупорис и тн. имали са същите обичаи и са си правили същите гробници като тукашните траки

Сигурно ще да е било голяма мода за времето си да се киприш в тракийска гробница и да носиш тракийско име

Първите обитатели, оставили следи в района, са кимерийците, те са споменати за пръв път още в Омировата "Одисея", където се твърди че: "На края на океана стигнахме до огромна глъбина. Там бе страната и градовете на мъжете кимерийци. Страната им е обхваната от мъгла и студ, там слънце не грее и не ги докосва със своите лъчи, то нито се издига на звездното небе, нито се връща обратно от небето до земята, а само печална нощ се простира над нещастния народ." Изгонени от скитите през седмото столетие пр. Хр. Херодот описва прогонването на кимерите от скитите, трябва също да отбележа нещо съществено бащата на историята нарича кимерийците - синдийци:
"И скитите изоставили домовете си, прекосили Араксес и навлезли чак в земите на кимерийците. И земята която днес (по времето на Херодот е позната като скитска), всъщност бе бившата страна на кимерийците. Когато чули колко многобройни били пришълците, местните свикали съвет. На срещата мненията били различни, като едни искали да останат да воюват, напомняйки за добрите мигове, прекарани в земите им, а други да търсят нова земя... Когато скитите дошли, намерили изоставена земя" През същия период гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова. Повечето градове по Кримското крайбрежие били основани по времето на Великата гръцка колонизация през 7-6 век пр. н. е. Пантикапей, Нимфей, Херсонес и др. са били първоначално милетски колонии.
Градовете в Крим процъфтявали основно от търговия със зърно и риба.
С времето, Херсонес се е превърнал в свободен град, на Пантикапей от 479 г. пр. н. е. започнал да се управлява от градоначалници /архонти/, чиято длъжност се предавала по наследствен път. Известни са династиите на Архианактиди /479 - 438 г. пр. н. е./, Спартокиди /438 - 107 г. пр. н. е./ и Персиади.
След няколко войни покорени от Пантикапей били източната част на Крим с град Теодосия, както и град Фанагория лежащ на отсрещния бряг.
Пантикапей оглавил междуполисния съюз от 42 града, в който влизали Нимфей, Мирмикей, Фанагория и др. Градът създал силна флота и дори наложил господството си над степните народи, живеещи покрай Азовско море. Приемниците на Архиакантидите - Спартокидите обединили всички градове в Крим и започнали да се наричат боспорски царе. След като Атика била покорена от римляните, а Синопа и Родос западнали, северночерноморските колонии останали в изолация.
Политиката на S.P.Q.R. през 2-1 в. пр. н. е. не включвала Боспорските градове изобщо в сферата на интересите си. На фона на активизиралите се варварски нашествия положението на градовете в Крим през този период било направо трагично. Гражданите трябвало да плащат ежегоден данък на племенните вождове /не само на върховните, но и на второстепенните такива/, както и да се откупуват от случайно нахлуващи групи варвари. Това довело колониите почти до фалит - даже жителите били принудени да заложат скъпоценностите, принадлежащи на храмовете. Във вътрешността на полуострова господствали таврите, земеделието и търговията замряли.
Такова положение заварили пълководците на Митридат VI - Неоптолем и Диофант, които след покоряването на Колхида, с фалангите си достигнали и до Крим през 108 г. пр. н. е. Последният владетел на Пантикапей Персиад V се отказал от наследствената си власт, а Херсонес от тъй дълго отстояваната си свобода, само и само кападокийските наемници да ги защитят от напиращите скити и сармати. Неоптолем разбил таврите при Пантикапея, крепостите им във вътрешността на страната били разрушени. Диофант разгромил въстаналия Савмак, победил роксоланите и достигнал бреговете на Днепър.
Така Митридат VI Евпатор завладял целия Крим и си осигурил добрър източник на зърно, дървесина за флотата и поток от наемници за бъдещата война с Рим. Крим се превърнал в неделима част от Понтийското царство. След това понтийският цар подчилил Пафлагония и Кападокия. Градовете по черноморското ни крайбрежие също признали властта му.
В последвалата Първа Митридатова война с Рим /88 - 84 г. пр. н. е./, царят претърпял неуспех. Въпреки орязаната му територия в Мала Азия, северното черноморие останало под властта на Митридат и престолонаследникът му Махар бил изпратен да го управлява.
В избухналата Трета Митридатова война / 74 - 65 г. пр. н. е./ понтийският цар бил окончателно победен от Лукул и Помпей. В края на 65 г. пр. н. е. Митридат напуснал Понт и потърсил убежище в последната област, останала извън римската сфера на влияние - Боспорското царство. Тук той с оцелялата част от съкровищата си започнал да събира нова войска и да крои планове за нова война с Рим. Репресиите му срещу населението на страната довели до въстания срещу понтиеца във Фанагория, Теодосия и Херсонес. В крайна сметка любимият син на Митридат - Фарнак също му изменил. Изоставен от всички, Митридат се самоубил през 63 г. пр. н. е. Фарнак бил оставен от Помпей да управлява Боспорското царство, което станало пряко зависимо от Републиката.
По време на гражданската война между Цезар и Помпей, използвайки въстанието в Александрия и близо годишната изолация на диктатора от останалия свят /48 - 47 г. пр. н. е./, Фарнак предприел опит да си възвърне бащиното наследство - Понтийското царство. Използвайки претекста, че се бие срещу галатските съюзници на Помпей и подкрепя Цезар, боспорският владетел завладял Понт и Малка Армения.
Пристигайки в Мала Азия Цезар незабавно поискал от Фарнак да върне всички територии на Републиката и да се изтегли обратно в Крим. Фарнак, знаейки за неотложните дела на Цезар на запад, не бързал да изпълни изискването. Но той не знаел, че Цезар винаги довеждал нещата до край. Последвалата битка при Зиела /47 г. пр. н. е./ довела до разгромна победа над пълчищата на Фарнак. Войната била завършена за 5 дни, което било повод Цезар да напише прословутото си "Veni, vidi, vici" до Сената. За да отслаби позициите на Фарнак, Цезар дарувал на Херсонес независимост от Боспорското царство.
Преследването на Фарнак било поръчано на доведения му брат Митридат Пергамски. Наместникът на Фарнак - Асандър обаче разбил и двамата и завзел трона. Неговото 30-годишно управление е свързано със строежа на отбранителни съоръжения срещу варварите - т. нар. Асандров вал, отделил Керченския полуостров от оснаталата част на Крим.
В последвалите граждански войни Боспорските царе продължили да се подчиняват на империята и запазили относителна автономия. Синът на Асандър - Аспруг стабилизирал царството, присъединил Херсонес. С управлението му се свързва началото на нов период на разцвет на царството. През 14 г. той получил от римляните титлата "приятел на римския народ". Боспор станал ценен източник на хляб и суровини за империята, както и важен стратегически пункт.
По време на ранния принципат, в назряващия конфликт с Партия, Август и приемниците му предпочитали да поддържат система от васални царства като буферна зона между тях и наследниците на Персия.
В Мала Азия, по границата с Армения, на територията на бившето Понтийско царство имало няколко малки царства подчинени на Рим - Малка армения, Понт, Комагена и Софена. Боспорските владетели също получили части от крайбрежието на северна Мала азия. При управлението на Клавдий и Нерон тези малки царства били присъединени към провинциите Понт и Кападокия.
Наследникът на Аспруг - Митридат водил война с Рим през 64 г., опирайки се на помощта на сарматите. След свалянето на метежния династ, малоазиатските части на Боспор били присъединени към провинция Понт, а брат му Котис I заздравил връзките с Рим.
Значението на Боспорското царство като форпост на Рим срещу варварите нарастнало по време на войните срещу сармати и даки (забележи) в края на 1 в. При Раскупурис II и Савромат I се строяли отбранителни съоръжения, укрепвала се армията и флотата. Части от мизийските легиони /I Италийски, V Македонски и XI Клавдиев/ били настанени в Херсонес и Боспорските градове. При Савромат II /174 - 210 г./ боспорската флота действала успешно срещу пиратите в Черно море. Крим се превърнал в база за мизийската флота.Със нашествието на готите през средата на 3 в. започнал и упадъкът на Боспорското царство. Варварите разграбили градовете Гогрипа и Танаис. За да се спасят от унищожение, боспорците предоставили на готите флотата си, с която последните извършвали рейдовете си в Гърция и Мала Азия. Естествено след подобно предателство римските симпатии към Крим угаснали и царството било оставено само на себе си. След смъртта на Раскупорис V през 276 г., започнали междуособици и борби за престола.
През 4 век Боспорското царство се обърнало с молба за помощ към римляните, но империята с мъка отбивала ударите на варварите и не обърнала внимание на бедственото положение на царството. Финален удар нанесли хуните, които във войната си срещу аланите и готите през 70-те години на 4 век разрушили градовете на полуостова. Това бил и краят на Боспорското царство. Името на полуострова произлиза от тюркското Къръм (Qırım), означаващо вал, стена, ров. В руски исторически източници се среща името Таврида, защото е населяван от таври. Българите се заселват чак през 5 век. Това че боспорския владетел Рискупорид III е бил погребан в гробница не значи нищо, защото погребалната маска известна като "Маската на Агамемнон" открита oт Хайнрих Шлиман ,злато, 16 в. пр. Хр. e намерена също в гробница, но Микенска през 1876 година. Отделно в Боспорското царство е имало монетосечене докато за такова въобще не може да се говори в Първото българско царство.
Може ли да ми кажеш каква връзка биха могли да имат имена като: Котис, Сефт, Реметалк , Разкупорис, Терес, Спартак или Спараток с имената на българските владетели -Тервел, Крум, Омуртаг, Борис, Симеон, Маламир, Персиян и тн.?
za nas e toj religiq написа:1 Как дума създадена 10 века след случката, с цел да се пропагандира величието на една държава/народ, обхваща толкова много народи и ги събира под общ знаменател ?
Къде е било морето от сърби, поляци и руснаци в ранното средновековие , че на всичкото отгоре залели балканския полуостров

Как въобще мозъка ти успява да асимилира подобна глупост

Кой дава словото на тия .... кои са се наричали словени ?????????? И как изведнъж се оказва че тия които са получили словото стават такива-словени , кой го казва и къде ????
Това което ги събира под общ знаменател е езика, затова се наричат Славяноезични. Основните племена са три - източни (анти) от тях произлизат част от руснаците, украинците и беларусите. Западни (венети) - чехите, словаците, поляците и лужишките (германските славяни). На Балканския полуостров се разселват южните (склавини). В 1532 г. хърватина Винко Прибоевич от остров Хвар, издава във Венеция книгата си „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни”, която търси идеологическа формула, за да оглави „славянското” множество, изгубило държавната си независимост при падането на българското и сръбското царство. След това Мавро Орбини написва „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони – история, в която се виждат произходът на почти всички народи, говорещи славянски език.”От там насетне славяните са ясни – тези които говорят едно слово. От тия двамата – Прибоевич и Орбини тръгва панславизма, но това е друга тема. Да вземем например Чаталарския надпис. В него Омуртаг обяснява, че е издигнал крепост срещу „гърците и склавините”. Сюлейманкьойският надпис отново на Омуртаг - "... известие... и изпрати... сключиха мир за 30 години. Първата от договорените 11 глави се отнася до територията. Тя трябва да бъде от Дебелт до и между двата Авролева, и до многото мостчета, и между Валзина и Агатоники и до Хеброс и до Констанция и до Макри Ливада и до Хеброс и до планината Хемус. До тук стана определянето на границата. Втора глава за склавините, които са под императора: те да останат така, както бяха заварени, когато стана войната. Трета глава за останалите склавини, които не са подчинени на императора в крайбрежната област, той ще ги върне в селищата им. Четвърта глава за пленените християни и за заловените... за турмарсите, спатариите и комесите: ще даде... за бедните войници: душа срещу душа. Два бивола ще даде за заловените извън крепостите, ако... селата. Ако е избягал стратег.."Псевдомаврикий — Стратегикон (7 в.): "Селата на склавините и антите са разположени по продължение на реките и се допират едно до друго така, че помежду им няма значително разстояние. . . Те живеят в лесове, блата и неизброими езера. Правят много изходи на своите жилища поради различните опасности, които обикновено ги сполетяват. Заравят на тайно място необходимите си вещи, не държат на открито нищо излишно."
Старобългарски език - най-старият писмен славянски език на тази планета. Църковнославянският, използван в богослуженията на православната църква - днес предимно в България, Русия, Украйна и Беларус, възниква векове по-късно в резултат на сложно взаимно влияние между класическия старобългарски език от 9 - 10 век и староруския език. Църковнославянският език, грубо казано, е старобългарски език, модифициран фонетично и донякъде граматически в староруска езикова среда.
za nas e toj religiq написа:Думичката ясно съм ти я написал и тя е
sklavus и не е спор дали е използвана преди посочения от теб период! Спора около нея е, какво значение е имала преди този период
Именно, латинската дума "склави" означава слуги, често роби.Аз вече ти обясних, че ако думата беше автентично латинска и си означаваше "роб", щеше да има глагол sclavo, sclavare, съществително sclavitudo или нещо подобно. Както ги има за servo(също означава роб) и servitus. И тия думи щяха да се срещат в антични текстове. Обаче няма такова нещо. Думата се е повила след появата на склавините, освен това с думата slcaves след 6 в. в римските хроники са били наричани презрително остатъците от населението на разбития Хунски съюз. Става дума по-скоро за омоними (servi, sclavi, σερβοι, σκλαβηνοι), мeжду които са почнали да търсят взаимовръзки още в късната античност.
za nas e toj religiq написа:3 Къде са тия съществуващи археологически славяни, дай да ги видим и ние
Двуобредни некрополи са разкопани и в Североизточна България. Един от тях е до Варна. Два некропола са открити в гр. Девня. В некропола край Варна са проучени 55 погребения. От тях 15 са с трупополагане, а с трупоизгаряне - 40. Труповете са поставени по гръб и са ориентирани североизток - югозапад. Има погребения и в свито положение. До някои от скелетите като погребален инвентар е сложено славянско гърне от VIII - X век, при други - българско съдче - тъмносива каничка VIII - IX век. Човешките обгорени кости са поставени в погребални урни (5 случая). Употребени са гърнета със славянски традиции от VIII - X век или гърнета-канички с прабългарски традиции. При останалите погребения чрез трупоизгаряне костите са сложени в кръгли ями. В гробовете са намерени животински обгорели кости, явно останки от поставена в гроба храна. В един от некрополите в гр. Девня са проучени общо 92 погребения, от които с трупополагане са 48, с трупоизгаряне - 36, и 5 кенотафа. В този некропол човешките кости са слагани в тухлени или каменни гробнички и ями. Липсват погребения в урни. В гробовете има фрагменти и цели съдове, изгорели животински кости. Керамиката представлява малки гърненца без дръжки със славянски и български традиции, амфоровидни стомни и канички. Погребаните чрез трупополагане са на гръб (ориентирани север, североизток - югозапад), или в свито положение. Някои от гробовете са покрити с необработени речни камъни, при други е сложен камък само при главата или краката. Има скелети с отрязани стъпала.
В Северозападна България селищата и градищата от периода на Първото българско царство имат жилище-полуземлянка с пещи, огнища, огнище-подница и по-рядко печка, изградена от камъни. Керамиката в тях е представена главно от гърнета със славянски традиции, но се срещат и амфоровидните стомни, т. нар. прабългарски тип. Украшенията са типичните за славяните през VIII - IX век.