Мнениеот GOLEADOR » 21 дек 2014 20:25
Томов довя вятъра на промяната
Атакуват го от всички страни само защото е лесна мишена
Името на Александър Томов е сред най-често срещаните в медиите. Само за 2 дни преброих 20 словоблудства на знайни и незнайни герои, решили да си опреснят познанията по съчинение и преразказ за 8-и клас и заради които вестникарската хартия стене безутешно. Почти няма споменаване или публикация, в която той да не е негативният герой. Виновен е за абсолютно всичко. В най-добрия случай би се радвал отношението към него да е поне умерено негативно. Защото в болшинството случаи границата се преминава безскрупулно. Дали ще е със Сашо Апашо, с вълка Лупи или с квалификации от сорта на крадец и лъжец, няма значение.
При толкова масирана критика възниква въпросът чак такъв зъл гений ли е Александър Томов? Как при наличието на толкова много „херувимчета” в българския футбол точно той бе излъчен за безспорния унищожител? И отговорът се набива на очи
Сашо Томов
е различен
спрямо всички останали досега. Самото му присъствие е като хвърляне на камък в блатото. Не отговоря на нито един от общоприетите критерии. Не е мутра, дори няма никакви допирателни с тази категория особено успешни у нас люде. Макар и близък до Партията, не е сред онези, които са били снабдени с куфарчета, за да направят първите стъпки на пазарната икономика. Неговия кеф бе да стигне до върховете на властта, но направи една грешна стъпка и Партията го низвергна.
До появата си за кратко в ЦСКА през 2007-08 година, общо взето, се движеше в териториите на идеите. Неговите специално гравитират около утопията за социално равенство и братство в модерен вариант. Възпитан и образован човек с уклон към демагогия, но това е белег за интелектуално превъзходство. Това е съвсем естествено за хора, които знаят и са чели много повече от другите. Самото му излъчване не е на човек от народа, от километри се вижда, че присъствието му е елитарно. Типична бяла якичка от висшия ешелон. Но къде е проблемът. Нима човек с възпитание, ерудиция и сериозни теоретични познания върху бизнеса е по-лош от простаците, които карат коли за стотици хиляди евро, а сутрин разстилат по стар навик вестника и слагат върху него мазната баничка и бозата?!
И изведнъж този странен елемент, който всички бяхме свикнали да виждаме в съвсем друго амплоа, взе, че влезе във футбола. Нахълта в територията на плебеите, позволи си да смята, че ЦСКА е лъжица за неговата уста. Започна да ръси някакви високопарни приказки, докато масата бе научена единствено да брои парите на актуалния собственик. И да доволства от факта, че след като чорбаджията има милиарди, и за клуба ще има пари. Защо обаче Томов
е толкова лесен
и е заливан от сутрин до вечер с обидни квалификации? Много просто, той не държи в ръцете си двата основни механизма - парите и страха. Той прави трето – залива аудиторията с аргументи и смята, че това е единственият способ за убеждаване в правотата му. А това е точно същата утопия като неговата любима социалдемокрация. Проблемът е, че той дори и Библията да им чете, пак няма да му вярват. Те не вярват и на другите, но ги е страх или се съобразяват с тях. Или пък икономическите пипала са били задействани. Това е законът на джунглата. Съществува една цяла тайна мрежа, в която всички се самонасъскват срещу социалдемократа. Те живеят, за да го хванат в поредната издънка. Има точен график в кой ден ще се изкаже Никодимов, след това Майкъла, Костадинов и така нататък. Трибуната е винаги свободна – нещо като „Хайд парк” анти Томов. Единственото, и то доказано неефикасно оръжие на Томов е да говори и да пише декларации. Но на кой му пука от това, след като не може да респектира с подсъзнателния страх, че нещо може да им се случи. Страх, който е насаждан с години не от един човек, а от цялата система. Страх, срещу който не се оказа никаква съпротива. Нормално, защото ние идваме от една робска система и най-лесно ни е да останем пак в друга като нея!
Няма страх, но няма и пари. Сашо Томов е може би първият собственик или там какъвто е в ЦСКА, който няма никакво медийно влияние. Не говоря, че разполага с телефоните на журналистите, говоря за влиянието върху хонорарния лист. Там Томов е трогателно безпомощен. Дори на приказките за съд никой не му се връзва, защото подбудителите са над съда. Или поне така се чувстват! Томов е несистемен играч и системата го отхвърля. Ще го мачка жестоко, докато го заличи. Всеки ден ще
го дебнат за издънка
Другите могат да извършат дори криминално деяние, медиите ще си траят, защото конците ги държат здраво. За Томов ще се говори и пише дори това, което той самият не знае в актуалния момент. Той е жертва на един картел, в който са се съюзили конкуренти, ветерани, медии, фенове, мениджъри, които неуморно уж работят за истината, но всъщност целта е различна. Целта е ЦСКА да не се превърне в нещо хем различно, хем успешно и да не се допусне да бъде разбит на пух и прах моделът с бащицата, със задкулисието и с изнасилването на футбола в името на нечестни цели. Томов може да е всякакъв, но това, в което се стреми да превърне в ЦСКА, е единственото спасение за българския футбол. Защото този футбол гасне вече 25 години, без да се роди ясна алтернатива на предишната система за спорт. И не го направи Томов, а „херувимчетата,” които индиректно участват в неговото окончателно дискредитиране и които искат да видят някой като себе си отново в ЦСКА. Някой като тях и от тяхното котило.
Всъщност, като ударим чертата, няма как да не видим
успехите на Томов
Те лесно могат да бъдат подредени. Пълна прозрачност и ясни финанси. Всичко се знае. Затова има и толкова много възможности за критика. Второ, може и да не е толкова голям футболен спец, но досега е работил само с един треньор. За разлика от други деребеи не се обажда по телефона, ако не му хареса мачът, със заповед този да го няма в понеделник. Трето, всичките му селекции са поне с оценка пет и половина. И през 2007 година докара отлични футболисти, като един Ней например. И миналата, и сега новопривлечените в ЦСКА са най-доброто за България. Левски може да диша само праха на ЦСКА. Свободни агенти, но с качества и възможност за развитие. Подиграват се за акциите, но какво по-добро от това!? Нима да чакаш парите на Бащицата е по-добър вариант? Няма как да бъде упрекнат, че иска да бъде някакъв абсолютен самодържец, от чието благосъстояние да зависи всичко. Пътят е труден, акцията не успя, но феновете на ЦСКА вече са консолидирани донякъде. Не трябва да се забравя, откъде се тръгна. И пет хиляди да ходят на стадиона, пак си е нещо. На един друг малко по на север стадион са доволни и на две! И имат много да го догонват.
Реалистично погледнато, стъпките на Томов бяха най-правилните. Упреците, че не ремонтира, не строи и не прави нищо за базата, са преждевременни. На този етап ЦСКА трябва да бъде отбор с присъствие, другото може да почака.
Не на последно място Александър Томов е цесекар, а това си има значение. Може да обича себе си повече, но обича и любимия отбор. А това за клуб като ЦСКА е от съществено значение.
» Източник: в. "Тема: Спорт"
