Висша лига - Сезон 2014/2015

[JackPackage]

то това си е техен проблем сега, не наш - в онзи сезон завършилите 2-3то място имаха 0 от 18т с нас, така че да се оправят

[smoothc]

От гледна точка на футболната игра и неутралитета...Да,думата атрактивно също се вписва доста добре,но под думата стойностна визирам най-вече съотношението между инвестиции и надграждане/игрови стил и концепции.
Или казано по-просто:За мен е неприемливо(с онзи състав от 2004-2006) да имаш толкова изявен акцент към прагматизма!
И в този ред на мисли правя съпоставка между Челси от този период и титлите на Манчестър Сити от 2012 и 2014.
Още повече,че и Манчини,и Пелегрини не са треньори,от които може да се очаква подчертано атакуващ стил на игра.
Случайно или не,но Челси счупи рекорда с италиански мениджър начело - Карло Анчелоти.
И тук не става въпрос за адаптация или нещо подобно,а за нормални обстоятелства,които прилягат и дори са вследствие от иновациите.
Представете си..Манчестър Сити с играчи като Агуеро,Туре,Силва,Насри,Навас,Йоветич,преди това и Карлос Тевес...да играе прагматичен и по-дефанзивен футбол?

[0007]

Само че Сити така и не успя в Европа благодарение на непрагматичния си стил и подход във ВЛ.Докато Жозе с Челси достигна три 1/2-финала,а да не говорим,че спечели и няколко домашни трофея.Да,и аз в определени мачове и ситуации не одобрявам подхода на Жозе,но пък в дългосрочен план е добре да си разпределяш силите.
А иначе си сложи ръка на сърцето и отречи,че Сър Алекс също имаше немалко прагматични мачове и сезони.

[smoothc]

В Европа е доста по-различно,а и там има толкова специфични фактори,които в един момент ти помагат,докато в друг...просто те пращат извън борда.
Нека коментираме ситуациите във Висшата лига,където константните величини и т.нар.равнопоставеност са в пъти повече,което от своя страна дава и повод за по-обективен анализ.
Челси 2004-2008
Победи:107
Равенства:33
Загуби:12
Голова разлика:273:87
Точки:354
Манчестър Сити 2009-2013
Победи:90
Равенства:35
Загуби:27
Точки:305
Голова разлика:292:141
Сезон 2013-2014
Челси:25-7-6/71:27/82т
Манчестър Сити:27-5-6/102:37/86т
Извод:Нека не забравяме,че нивото и класата на конкуренцията във Висшата лига(в периода 2004-2008) беше един тип,а тази от 2009-2014...Умопомрачителна конкуренция,която просто няма аналог в Европейския футбол.

[0007]

В Европа е доста по-различно,а и там има толкова специфични фактори,които в един момент ти помагат,докато в друг...просто те пращат извън борда.
Нека коментираме ситуациите във Висшата лига,където константните величини и т.нар.равнопоставеност са в пъти повече,което от своя страна дава и повод за по-обективен анализ.
Челси 2004-2008
Победи:107
Равенства:33
Загуби:12
Голова разлика:273:87
Точки:354
Манчестър Сити 2009-2013
Победи:90
Равенства:35
Загуби:27
Точки:305
Голова разлика:292:141
Сезон 2013-2014
Челси:25-7-6/71:27/82т
Манчестър Сити:27-5-6/102:37/86т
Извод:Нека не забравяме,че нивото и класата на конкуренцията във Висшата лига(в периода 2004-2008) беше един тип,а тази от 2009-2014...Умопомрачителна конкуренция,която просто няма аналог в Европейския футбол.

Нивото през периода 2004-2008 беше доста по-високо от следващата петилетка,да не говорим за конкуренцията.През този период английските отбори доминираха в Европа(при това и 4-те големи,не само част от тях).Това че Челси беше над всички през първите две години на Моудиньо не означава,че нивото е било по-слабо,напротив - просто Челси беше твърде силен.А какво да кажем за 2008 г. - Юнайтед изнесе страхотен сезон,а Челси беше достоен конкурент.В следващата петилетка нивото в Англия падна,неслучайно и това съвпадна с възхода на немските и испанските отбори.Плюс това Арсенал пострада от изграждането на стадиона,Пул се сгромолясаха и големите бяха само три - Челси,МЮ и Сити(да не говорим,че Сити спечели първата си титла и беше наистина конкурент за нея едва през 2012 г.).Докато Челси спечели безапелационно титлата още в първия сезон на Моурньо в конкуренцията на Непобедимите,какво още може да се добави...

[smoothc]

но пък в дългосрочен план е добре да си разпределяш силите.

Така е,но това трябва да го кажеш на Жозе Моуриньо,който напоследък е позабравил значението на думата ротации.

[smoothc]

Нивото през периода 2004-2008 беше доста по-високо от следващата петилетка..

Съжалявам,но не мога да се съглася с това твърдение,по простата причина,че в периода 2004-2008 Манчестър Юнайтед и по-конкретно от 2004 до 2006...така да се каже отборът беше изпаднал в творческа криза,която не се беше случвала никога в ерата на Висшата лига.
Челси също има вина тя да се задълбочи с времето,но като цяло след сезон 2002-2003 имаше едно значително изчерпване на ресурсите,продажбата на най-голямата ни звезда - Дейвид Бекъм,скандала с Рой Кийн от 2005...все неща,които допълнително ускориха процесите на дестабилизация.
За Арсенал сезон 2003-2004 и култовото "Непобедимите"...буквално им подейства като някаква прокоба,просто защото след това...те така и не успяха да се завърнат адекватно в битката за титлата,а вече какво да кажем за възможността да спечелят Премиършип,но въпреки всичко през всичките тези години...както се казва те поддържаха огъня и жарта,играха ролята на Претендента,който със сигурност заслужава уважение и най-вече Арсен Венгер през всичките тези години.
А колкото до периода 2009-2013...Такова раздвижване на пластовете(от дъното до върха),че...просто убийствена конкуренция на всяко едно ниво.
В периода 2004-2008 формалната битка за титлата беше между Челси и..триото Арсенал,Юнайтед,Ливърпул.
От 2006-2007 и 2007-2008...Манчестър Юнайтед се обособи като отборът,който успя да пречупи доминацията на Челси и така битката формално стана между Челси и Манчестър Юнайтед.
И тук отново се връщаме към периода 2009-2013...Ливърпул излезе на хоризонта(2008-2009),Манчестър Сити от 2010-2011 започна да оказва натиск на Арсенал,а впоследствие и на Челси и Манчестър Юнайтед.
Та...От 2011 до 2013 на практика битката за титлата включваше три формални отбора:Юнайтед,Сити и Челси.
А и в интерес на истината Челси леко отстъпи на Манчестър Сити в този период,за да се обособи и в крайна сметка задочна битка между Манчестърските отбори(2011-2012-2013-2014).Това редуване е повече от ясен индикатор за това,което коментирам.
Тук е мястото да кажем и за издигането на т.нар."Златна среда" и прогреса на Евертън и най-вече Тотнъм(първият отбор,който разчупи Топ 4),както и Астън Вила,който направи 1-2 доста силни сезона.
По-общо казано:Битка за титлата:Юнайтед-Сити-Челси + Натиск от Топ 4(Арсенал + Тотнъм) + Натиск към Топ 4(Ливърпул,Евертън и Астън Вила)..
Кога в периода 2004-2008 се наблюдаваше подобно нещо?
Никога

[JackPackage]

2004 - Челси на 1/2 финал
2005 - Пуул ШЛ
2006 - Арсенал на финал ШЛ
2007 - Челси и МЮ полуфинал ШЛ; Пуул финал
2008 - Челси и МЮ Финал ШЛ
------------------------------------------------
2009 - Челси 1/2 финал (финал трябваше); МЮ - финал ШЛ
2010 - нищо на 1/2
2011 - МЮ финал
2012 - Челси печели
2013 - нищо на 1/2 финал


Как по-точно 09-13 е по-силно от 04-08 ?!?

[smoothc]

Джак,говорим за Висшата лига,а и колко пъти трябва да се каже,че в Шампионската лига действат доста по-различни механизми,които не са толкова константни и дори устойчиви на промените.Отделно,че термина късмет(спортен шанс) тук има доста по-ключово измерение,в сравнение с реалностите във Висшата лига.
А и,ако се замислиш кои отбори се активизираха в периода 2008-2013(Барселона,Реал Мадрид и Байерн)...не е случайно,че доминацията спадна,но пък английските отбори се показват като доста по-устойчиви от триото и особено Реал и Байерн...чиито имена почти не присъстваха активно(във фазата на елиминациите основно след 1/8 финалите) в първия период.
А и да не забравяме също така,отношението на УЕФА към английските отбори,..Арсенал,Челси и Юнайтед(не веднъж или два пъти опитаха от "лекарството" на УЕФА)...забравихте ли?
Когато всичко е честно и прозрачно...английските отбори нямат равен в Европа,барабар и с тежкия сезон и липсата на зимна пауза...нищо не ги спира,битка до последно!
[offtopic]

от smoothc на 04 Авг 2013 21:25
Висшата английска лига,със сигурност е най-динамично развиващият се шампионат в света! Шампионат,в който възходящия преход и модернизацията са олицетворение на конкурентоспособността,и високото качеството на футбола.
Устойчивите британски традиции са основният катализатор,без който целия този процес едва ли би бил възможен.Тази своеобразна симбиоза между традиции и инвестиици,превърнаха Премиършип в най-скъпият футболен продукт,забавляващ милиони фенове по света!
В настоящата тема ще разгледаме подробно,най-важните акценти(промени) който оказаха и най-голямо влияние върху Висшата лига в периода 2003/2008:2008/2013г.
Сезон 2003-2004:Началото на голямата трансформация!
Роман Абрамович купи Челси на общата стойност на сделката,140млн.паунда,която е и най-голямата в историята на английския футбол.
Няма да е пресилено,ако кажем че тази инвестиция положи основите на модернизацията на Висшата лига.
Феноменът Челси счупи всички бариери,а назначаването на Жозе Моуриньо(година по-късно),бе едно от най-хубавите неща,които са се случвали във Висшата лига.
Онзи Непобедим-сезон на Арсенал( от 2003/2004г).сякаш беляза края на епичната битка между сър Алекс и Арсен Венгер-голямата битка между Манчестър Юнайтед и Арсенал,а и постфактум постави и началото на дългия период на Арсенал без спечелен трофей,който продължава и до днес!
Зашеметяващото начало на Жозе Моуриньо и двете поредни шампионски титли от(2005-2006),поставиха старта на новата шампионска надпревара по оста Манчестър-Лондон,а същевременно белязоха и най-слабият период на Манчестър Юнайтед във Висшата лига(в ерата на сър Алекс).
Стандартите,които наложи Специалния,онази арогантност(в положителния смисъл),самочувствие и манталитет на победител,създадоха т.нар нова„война” във Висшата лига-между сър Алекс и Жозе Моуриньо(в чиято фигура,Фъргюсън откриваше и доста нюанси на самия себе си от началото на 80-те).
Адаптацията на Моуриньо и умението му да синхронизира южняшкият си нрав, с консервативните британски традиции,му спечелиха изключително много привърженици на Острова,мнозина от които определиха португалеца като „мениджърът,който разчупи всички клишета”,а и страхотната връзка и уважение между него и сър Боби Робсън,сякаш положиха и основите на една своебразна приемственост,която днес рядко можем да наблюдаваме между британци и чужденци.
Динамиката на събитията(в периода 2003-2008),бе белязана и от подема на два отбора,за които днес спокойно можем да кажем,че чрез своят прогрес и постоянство се превърнаха в т.нар движеща сила на Висшата лига,”подклаждайки” и същевременно задълбочайваки конкуренцията в т.нар топ 4(който в наши дни изглежда,просто като мит),а именно отборите на Евертън и Тотнъм!
Постоянството и решителността на Дейвид Мойс,отвориха нова страница в историята на Евертън и буквално възродиха,голямото съперничество между тях и Ливърпул,а опита и директния стил на Хари Реднап(Хари „Худини”),превърнаха Тотнъм в един от най-прогресиращите отбори в цяла Европа и оставиха своя отпечатък най-вече в този( нов 5-годишен цикъл) от 2008/2013г.Но за него малко по-късно...
През сезон 2006-2007 Манчестър Юнайтед отново стана шампион,успявайки да детронира Челси на Моуриньо,с което и започна големият възход на Манчестър Юнайтед,който продължава и до днес(превръщайки го официално в рекордьор с 20 спечелени титли),а напускането на Жозе Моуриньо в края на същата година,със сигурност бе една от косвените причини,за последвалата доминация и успехи на Юнайтед(в този нов период)!
Рязкото сътресение и шокът от напускането на Моу,буквално разрущиха онази изключително емоционална връзка на доверие и колективизъм у играчите,онази увереност в собствените си възможности.Дори и за лидерите на отбора-Тери-Лампард –Дрогба,бе изключително трудно да асимилират случващото се,а и с наследниците на Моу,така и не бе изградена(дори отчасти) онази връзка на доверие,върху която се крепяха отборния дух и сила на Челси.
Остава обаче отворен въпроса:Дали това рязко "откъсване" всъщност(в дългосрочен период),не повлия косвено върху израстването и съхранението на онзи шампионски дух,който именно Жозе Моуриньо изгради в отбора!?...По-скоро ДА
С неочакваното напускане на Жозе Моуриньо в края на 2007г,,сякаш приключи и последния етап и онзи постромантичен период на Премиършип (започнал в началото на 21век),който сякаш предначерта и прехода от традиционността към модернизацията на английския футбол!
Моделът,който наложи Роман Абрамович,този директен( на моменти дори агресивен) стил на организация и управление,се превърна в една универсална парадигма за успех,която и една немалка част от оборите от Висшата лига,успяха да внедрят и реализират(разбира се доста далеч от мащаба и финансовите ресурси,с които разполага Челси),но чрез нея повечето клубове почувстваха онази независимост,която сама по себе си създава и интегрира нови възможности и приоритети пред тях.
Инерцията и високото ниво на развитие,които Премиършип реализира(в периода 2003-2008г),успя да създадат една нова макросреда-съдържаща едновременно есенцията и субстанцията на т.нар футболен елит на Англия или накратко-положи основите на Неомодернизмът във Висшата лига.(2008-2013)
Динамиката и спецификата на събитията,буквално придадоха друго измерение на термина„конкуренция”,която въпреки известната доминация на Манчестър Юнайтед,просто с всеки изминал сезон увеличаваше своя обем и интензивност!
Ключовите особености,които пряко и косвено повлияха върху целия този процес са точно 3:
1.”Проектът Манчестър Сити”.
2.Разрушаването на т.нар топ 4.
3.Интеграцията на Тотнъм и Евертън
В средата на 2008г,Шейх Мансур разби всички финансови директиви,превръщайки Манчестър Сити във футболен „мутант”,чиято основна цел бе максимално бързо да се внедри и „унищожи” основните претенденти за титлата-Манчестър Юнайтед и Челси!
Разбира се,това нямаше как да се случи веднага,въпреки финансовата мощ и мащабност с които Сити разполагаха,най-малкото защото Юнайтед и Челси вече притежаваха манталитета и опита на шампион,които до голяма степен им осигурявяха и своебразен имунитет срещу “Небесносинята експанзия”.
Зараждането на този нов модел,както и възходът на Тотнъм и Евертън,съвпаднаха с може би най-успешният период за Англия в Шампионската лига(2007-2011),който от своя страна и пряко повлия върху усъвършенстването и конкурентоспособността на топ отборите,както и на доминацията на Висшата лига!
Хари Реднап и неговият Тотнъм се превърнаха в първият отбор,който успя трайно да разчупи т.нар топ 4 в Премиършип.
Директният и динамичен стил,който практикуваше успя да привлече доста нови почитатели,а Тотнъм неизменно присъстваше в класациите за най-прогресиращ отбор ,а истинския фурор и „плодове”от прекрасната работа,която свърши Реднап там-бе фурора който „Шпорите” направиха още в дебютния си сезон в Шампионската лига, достигайки до1/4 финалите в турнира!
Работата която Дейвид Мойс свърши в Евертън,се превърна в еталон за постоянство и стабилност,които със сигурност са и един от основните фактори,именно той да бъде избран за наследник на сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед.
Спокойствието и методичната работа на Дейвид Мойс,както и целесъобразната трансферна политика(на фона на ограничения бюджет),направиха така че Евертън да се превърне в особен фактор(в нещо като “лакмус” за повечето топ отбори),фактор с който абсолютно всеки се съобразяваше и пряко повлия върху прогреса на Премиършип в този Неомодернистичен период.
20-годишния Юбилей на Висшата английска лига(2012/2013),съвпадна и с оттеглянето на безспорно най-емблематичната фигура от нейното създаване-сър Алекс Фъргюсън!
Човекът,който изгради буквално една империя-Манчестър Юнайтед,империя и колектив с който успя да спечели рекордната 20-титла в елита,превръщайки Манчестър Юнайтед в най-успешния английски отбор за всички времена!
За първи път новия сезон в Премиършип ще започне без сър Алекс Фъргюсън-сезонът на кардиналните промени,сезонът на абсолютната конкуренция.
Другият основен акцент,в това ново начало за Висшата лига- безспорно е завръщането на Жозе Моуриньо-Специалния( вече Щастливия) в Челси!
Изминаха близо 6 години,откакто португалеца бе освободен от Челси,6 години през които Моуриньо абсолюто утвърди своето име,като един от най-успешните и класни мениджъри в модерната футболна игра.
Опитът,който натрупа в Интер и Реал Мадрид,със сигурност ще му дадат известно предимство пред конкуренцията,но изключително любопитно ще бъде да видим- онзи първи контакт между “помъдрелия баща”(Жозе) и вече “порасналото дете”(Челси)...и разбира се волята на “Царицата-Майка"(Роман Абрамович)!

[/offtopic]

[MuFc1878]

Жребий за трети кръг на ФА

Арсенал - Хъл Сити
Саутхемптън - Ипсуич
Стоук Сити - Рексъм
Чарлтън - Блекбърн
Довър Атлетик - Кристъл Палас
Уимбълдън - Ливърпул
Манчестър Сити - Шефийлд Уензди
Олдършот/Рочдейл - Нотингам Форест
Уест Бромич - Гейтхейд
Блайт Спартанс - Бирмигам Сити
Астън Вила - Блекпул
Родъръм - Борнемут
Хъдърсфийлд - Рединг
Оксофорд/Транмиър - Суонзи Сити
Кардиф Сити - Колчестър
Болтън - Уигън
Съндърланд - Лийдс
Бърнли - Тотнъм
Милуол - Брадфорд
Дарби Каунти - Саутпорт
Брентфорд - Брайтън
Фулъм - Уулвърхемптън
Лестър Сити - Нюкасъл
Скънтърп/Уорстър - Честърфийлд
Евертън - Уест Хам
Кеймбрид/Мансфийлд - Бери/Лутън
Челси - Уотфорд
Барнзли/Честър - Мидълзбро
Куинс Парк Рейнджърс - Шефийлд Юнайтед
Акрингтън/Йоувил - Манчестър Юнайтед
Престън Норт Енд - Норич Сити
Донкастър - Бристол Сити