Испанска муха
Левски надигна глава в края на юбилейната си година. Отписаните „сини“ показаха, че всеки ще трябва да се съобразява с клуба, който е на 100 години. Софийският тим остана в играта за националната купа.
Ботев Пловдив (в този момент) и Монтана не бива да са мерило за класа. Срещу Литекс обаче „сините“ демонстрираха сила, нищо че не спечелиха. Личи си, че в Левски играта започва да се получава. Вече казахме достатъчно за характера на футболистите и техните треньори. Гладната мечка играе на хорото, ала и това е до време.
Футболът е колективна игра, но индивидуалностите винаги изпъкват. В представянето на Левски най-ярко се отличава Антонио Аниете. Испанецът пленява със своята стръв и повече от прилични футболни умения.
Той е универсалното оръжие на Гонзо. Веднъж е нападател, после играе като халф, а щом се наложи се пуска и по крилото. Играе до дупка. Дава всичко от себе си за отбора. Бележи регулярно, подава редовно. Заразява с желанието си за победа. Левски имаше нужда от лидер. Аниете е такъв, но не в съблекалнята и пред камерите, а на терена.
Другата фигура, която е важна за приличната физиономия на Левски се казва Мигел Бедоя. Той е „категория муха“, но върши работа за двама на игрището. Роденият в Мадрид полузащитник дърпа конците на терена. Всяка атака на Левски е абонирана да мине през неговите крака.
Бедоя умее да пуска топката на точните места. С екипа на Левски откри, че може да поразява противниковата мрежа. Бедоя не е вкарвал в цялата си кариера, колкото отбеляза за няколко месеца в София. Със сигурност е най-големият „бегач“ в селекцията на Георги Иванов. Испанецът най-вероятно не спира да тича и в съблекалнята след мача.
Реално испанците в Левски са двама, но за тях е залепен и един млад българин. Божидар Краев владее езика на Сервантес. Той е дружка на Аниете и Бедоя извън терена, но това приятелство дава плодове и на игрището.
Божката е испански тип. Техничен, нито бърз, нито бавен. Елегантен играч, който е на 17, но самочувствието му е като на ветеран. Краев е бисер, който може да стигне далеч, ако вземе правилните решения в следващите няколко години.
Левски опитва да играе приятно в предни позиции. Тонът се задава от Аниете и Бедоя. Техният стил е полезен и за други от „сините“. Краев расте, Прохазка на моменти изумява с подобрената си техника, Домовчийски се отпуши, а скоро Левски ще може да разчита и на дълго контузения Амари. Дори и Луис Педро дава всичко от себе си, въпреки че се отличава основно пропуски.
„Испанската муха“ вирее на „Герена“. Тя е вид бръмбар, който съдържа в себе си отровния химикал кантаридин, който се използва в медицината. Смята се, че „испанската муха“ е афродизиак...В Левски пари няма, но поне меракът е на равнище.
