Впечатленията ви от чужденците (в България и по света)

[fcb_bg]

Не знам дали е тук мястото, но лично на мен ми стана много тъпо като видях това вчера:
http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/ikonomika/bjurata-po-truda-prioritetno-shte-rabotjat-s-mladezhi.html
Служителката в бюрото беше едва ли не шашната каква точно работа си търси момичето и съвсем искрено си й заяви, че нейната работа няма да стане. "Но виж, ей тука има оферти за сервитьорки, камериерки, в разни ферми има работа...."
Всеки да си прави сам изводите.

Само търсиш начини да провокираш.

Да, бе, станахме 2-ма - аз и БТВ.

[Бисер Шматков]

Благодаря много на всички за изчерпателните коментари и добре обмислените мнения!

Аз самият съм забелязал, че в повечето случаи руснаците и поляците са доста благоразположени към България. С тях по принцип си имам приказка, лесно се сближавам и манталитетът (особено като се засегнат темите за семейните ценности и глобализацията) е сходен с българския.

Познавам точно трима латвийци и интересното е, че бяха просто възхитени от българите и България. Един от тях с голяма симпатия към българите засегна темата за османското владичество и ни считаше за много толерантен народ.

Ако трябва да направя сравнение между холандци и германци, поне на мен ми се набива на очи, че немците имат по-добро отношение към балканските народи като българския (макар че съм попадал и на немалко холандци, които са се отнасяли с уважение към България). В Германия подводните камъни за чужденците що се отнася до справянето с бюрократичните процедури са по-малко.

Един народ, който ме изненада приятно, е албанският - като малък изпитвах доста резерви по отношение на албанците (заради кадрите, които видях по БНТ през 1997 г., когато рухнаха финансовите пирамиди в Албания и се стигна до вътрешни размирици в тяхната страна, както и поради събитията в Косово и антипатията към албанците на повечето ми познати), но тези, с които съм контактувал в западни страни (никога не съм бил в самата Албания) ми се сториха точни и възпитани хора, които по нищо не се отличаваха от останалите европейци. Като дете ми се стори интригуващо и това, че албанците не са с по-тъмна пигментация от останалите балкански народи, а една част от тях са дори и с нордически фенотип. За мен изповядването на исляма беше равносилно на неевропеиден външен вид. Иранците, с които съм общувал, също бих описал като отзивчиви и любезни хора.

Може би това, което беше в разрез със стереотипните ми възприятия във връзка с чужденците и донякъде ме шокира (когато в началото на новия век за пръв път излязох извън пределите на родината), беше липсата на кой знае колко позитивен мироглед сред мнозинството европейци - в Западна Европа не е трудно да се натъкнеш на угрижени и намусени хора, които се оплакват от системата и не полагат усилия да прикрият лошото си настроение. Вече не съм убеден, че ние българите страдаме от прекомерен песимизъм или не умеем да се радваме на живота.

Аз рядко съм бил разочарован от сънародници и точно българите (у нас или по света) са ме вадели от каши или са ми подавали ръка в най-трудните моменти, така че винаги съм чувствал, че мога да се осланям на сънародниците.

Ако трябва да направя някои обобщения (само на базата на моя собствен опит, който е бил почерпен от пътувания, следване и т.н.):

- Сякаш в Северна Америка хората са с леко по-оптимистична закалка от мнозинството европейци;
- Българите се радваме на добра репутация по света и са по-скоро рядкост случаите, в които чужденците ще гледат с подозрение на нас заради националната ни принадлежност.

Иберийци, италианци, кавказци и скандинавци почти не познавам, но не мога да кажа нищо лошо за тези от тях, с които съм имал вземане-даване.

[doktora25]

Четох наскоро за албанците (поне това, което се тиражира като официална информация), че те всъщност са преките наследници като ген и език на древните илири - коренното население на Западните Балкани. Там за разлика от териториите на бивша Югославия славянски крак почти не е стъпвал и съответно не са били "претопени". В същите тези източници пише, че древните македонци са били смес от траки и илири с елинизирана аристокрация, но знаем после какво се случва.

[Alonso_Massa]

В Англия хората са учтиви, приятни и усмихнати, но някак не е естествено това им държание. Иначе аз говоря и разбирам перфектно английски, но с техния акцент успявам само отделни думи да хващам, а са ми казвали, че в Шотландия са още по-зле.
В Китай хората са... странни. Не са лоши, но са странни. Прекалено им е различна културата и за това може би ми се струват странни. Иначе честно казано в Хонг Конг говорят по-разбираемо английски отколкото в Англия.
В Турция хората са много различни. Там се сблъсках и с учтиви хора и с безкрайно нагли. Като цяло там зависи на какъв човек се паднеш.
В Испания хората са много близки до нас с разликата, че са по-учтиви. Може би в Испания най-много ми харесаха хората.
Посещавал съм Италия, Франция и Русия, но нямам някакви генерални изводи от там.
Лично на мен ми се иска отдавна да отида в Холандия и в Щатите, но има време и това ще стане.

[гражданин от село]

моля - моля.... немците не сме дръпнати..... не знам откъде ги имате тез впечатления.... но не съм съгласна..... отворени сме към света.... обичаме да експериментираме..... да се веселим..... и не предопределяме хората преди да сме ги опознали....

Вие немците

[гражданин от село]

Аз винаги се изумявам от поведението на българите в чужбина. Стриктни, дисциплинирани и спазват реда. Направо не мога да повярвам, когато видя какво правят тук същите тези българи. А на всеки един българин, едно от нещата които прави най-силно впечатление и харесва най-много в Европа е точно реда и как всеки го спазва.

За всички тези комплексари там спазването на законите е ред,а тук тоталитаризъм и комунизъм.

[Foreigner]

Аз винаги се изумявам от поведението на българите в чужбина. Стриктни, дисциплинирани и спазват реда. Направо не мога да повярвам, когато видя какво правят тук същите тези българи. А на всеки един българин, едно от нещата които прави най-силно впечатление и харесва най-много в Европа е точно реда и как всеки го спазва.

За всички тези комплексари там спазването на законите е ред,а тук тоталитаризъм и комунизъм.

Няма такова нещо.
Всеки като замине в чужбина в началото е стриктен, понеже не е запознат със законите, но колкото по-дълго пребива в чужбина, толкова повече се връща към старите си навици - неспазване на закони, кражби, далавери и т.н.
Проблемът им е, че нямат "връзки" и ако (като) ги хванат - гърмят! Може би заради това не рискуват прекалено много.
Най-лицемерното е, че много българи се оправдават с бедността си в България, а след време в чужбина, след като вече не са бедни, започват да търсят други обяснение за неспазването на законите. (най-честото оправдание е, че ВСИЧКИ правили така).
Вълкът козината си мени, но нравът - не!

Относно чужденците, които съм срещал в чужбина - имал съм разговори с хора от поне 50 други държави. Хора всякакви, но като цяло колкото е по-малка държавата, толкова е по-добро отношението.
Имах един интересен разговор, в който един турчин (от Турция) ми каза: "Направо не знам как сте ни търпели толкова много време и не се сетихте да ни изритате по-рано".

[гражданин от село]

Имах един интересен разговор, в който един турчин (от Турция) ми каза: "Направо не знам как сте ни търпели толкова много време и не се сетихте да ни изритате по-рано".

Опитали сме още в началото да ги изритаме,но огромната част от аристокрацията т.е. болярите приемат новата религия,новите порядки,новият суверен и т.н. с цел да запазят статуса си вече при новите силни на деня.Не е изклана,а в огромната си част приема исляма нашата аристокрация.След освобождението е същото,винаги сме със силните на момента,но никога не можем да погледнем по-далеч в бъдещето.Аз да съм добре,пък след мен и потоп.Това ни е мисленето,за това и не станахме голяма и мощна държава,а само оцеляваме и то с чужда помощ и после трябва да си плащаме. Най-позорни ни качества са предателството и чуждопоклонничеството.Не можеш да имаш претенции за нещо голямо,когато си се поставил в ролята на слуга клакьор и имитатор.

[Чаровник]

Работя със скандинавци, по-точно Финландци.
Това са най-социално ограничените хора, които съм виждал някога. Говорят кратко, стегнато и студено.
Пример: Когато говориш в скайп с някого, не е прието да казваш "Hi, how are you" защото било излишно.

[Betchualeng Arnaikem]

Като цяло всичко си зависи от самите хора, като личности.
Все пак ако има някакво групиране..

С корейци, чеченци, китайци и кюрди мога да се разбера, но винаги едно наум: за тях често ние сме потенциална "плячка" ако им го позволим и им изнася. Имат ниско мнение за нас, макар не винаги да го показват. Като цяло са крайни националисти и ако зависиш от тях може да усетиш всички негативни черти на поведението им. Предпочитам да е занимавам с тях само по работа, при предварително подсигуряване и пак.. очичките на 4. Все пак има изключения и сред тях, веднага се сещам за няколко души.

Скандинавците, както и някои хора от Прибалтика (особено Естония) и Германия са сред най-надутите хора, които съм виждал. Картинката се допълва от някои англичани, които познавам. Обаче пък убедиш ли ги 1 път да сменят поведението могат да са доста приятна компания, отново веднага се сещам за конкретни примери.

Сред арабите е фифти/фифти, но като цяло има доста читави хора. Особено сред тези, които напускат родните си места. Защото често бягат именно съвременните, умните, отворените към света. Разбира се.. не визирам разните крими елементи, бягащи от правосъдието. Обратното - попадне ли човек на тесногръд арабин - никъв шанс за нормален контакт.

С хора от Черна Африка и Руската федерация (не само руснаци) определено се разбирам изключително добре. Сред африканците изключения са някои промити мозъци (предимно на верска основа), сред представителите на Русия - хората от някои големи градове, предимно руснаци като етнос.

Сред американците нещата са също фифти-фифти, но като цяло надувките като че са по-малко. Има и малоумници сред тях, но при повечето май проблема с общуването беше в различното мислене, виждане на нещата по-скоро а не на мозък.

Като цяло всичко зависи от много неща: самия индивид, ролите, при които е осъществен контакта, конкретната ситуация, има значение и кой къде засичаш понякога.