1982 написа:То затова образованието ни е на това дередже, вместо да преподавате на ученичките и да ги учите и възпитавате, вие им гледате прашките и точите лиги. В каква извратена държава живеем .... аз, примерно, ако вляза в банята и видя гола жена, ще се изчервя, ще се извиня и ще излезна.
Образованието е зле, щото им купуват родителите много къси панталонки. Дайте да си говорим истината!
Даже съм карал едно момиченце с линейка, че получи бъбречна криза, непрекъснато с гол кръст се движат и то зимно време.
Мани, излезе ми акъла тогава- два часа няма линейка!
[offtopic]Глупости си приказвате, все едно познавате хората.
Аз винаги съм си бил много сериозен, много скромен и от дете съм се тренирал да издържам на всякакви изкушения- тогава си държах на авторитета. То какви случаи ми разправяха колежките... те не са за пред форуми.
А защо се случват такива неща- щото родителите не струват и им подаряват прашки, вместо учебници.
Даскалите кво са виновни- понеже бях малко и възпитател видях ги колко са безотговорни мамите и татковците. Заключвам аз след вечерния час пансиона и ми се мъкне едно разбираш ли към 2 часа сутринта, господине, пуснете ме, пуснете ме.. Викам хубаво ще те пусна, ама искам да говоря с вашите, набира ми майката и аз викам така и така дъщеря ви се прибра след вечерен час, а тя се тросна такава "Че кво кат е закъсняла, да не би да ми пука? " Само като ми каза така, затворих й телефона и повече с родител закъснения не съм обсъждал.
Реално се махнах от там, щото пак щяха да ме хванат и за възпитател и е адски натоварващо и отговорно- разболее се някое дете и се чудиш кво да го правиш, звъниш на лекар няма никой или не ти обръщат внимание. Ако беше лесно, още щях да съм там. В един момент като си прецениш, че са много отговорностите, а малко парите и не те устройва и по-добре да не работиш. Че аз една година не можех да се възстановя от умора- училище до обяд, пансион следобед и нощна, пътуване, гладуване едно друго и си съсипан и психически и физически. Лятото само спал докато се съвзема.
Само ще ви кажа, че винаги ученичките ми бяха доста каматни, но не ми е правило впечатление. Такива бяха училищата и имаше повече момичета, а в първото ми училище единият клас бяха само две години по-малки от мен и пак ме слушаха, даже им беше супер интересно.
Имал съм само един клас, в който нещата не вървяха много добре, че никой не вдяваше бъкел от английски и се чудех как да им наливам по нещичко. Имаше едно пиано в стаята ми и все разправии с тва пиано да му се не види-един изгоня, друг седне да дрънка... Преди е било кабинет по музика.
Накрая им намерих цаката и болното място- взех да им нося песнички и викам а ся учете песнички кат искате музички и тогава им стана интересно и понаучиха нещичко и от граматиката.
Всички си имат слаби места, номерът е да го откриеш навреме.
Нищо няма да му има на образованието, ако всички даскали са като мен- широкоскроени, корави и най-важното да не им е слаб ангелът.
На някои по-напреднали ученици съм давал да ми превеждат книги горките и то много тежки четива като примерно "Pride and prejudices и се справяха учудващо добре, но пък с други дъвчем едно и също, има всичко.. В началото ми беше гадно да им пиша двойки, ама после като претръпнах и ги почнах, оставих и на поправителен няколко. И да искаш не можеш да си затвориш очите, понеже нямаха 1/3 присъствие в часовете, другите ги добутвах някакси с триста зора, но отсъстващите нямам право- по наредба имаш примерно изискване три оценки по предмет минимум, а те по една. И ти цъфне някъв такъв образ накрая на срока и почва да ти се моли да не го оставяш на изпит. И на двете места където работех, съм оставял и на поправителен, но беше повече заради отсъствия, за двойки по-рядко. Имаше и една ученичка прекъснала училище заради майчинство. Тя пък се случи, че е омъжена за мой съученик-помашка му работа. Дадох им там материала от половин учебник да ми научи и си взе изпита, изненадващо или не си беше научила всичко- изкара Мн. Добър.
Странното е, че после те поздравяват такива, които си оставял на изпит или си имал известни противоречия с тях, а отличниците по-рядко.
Обаче колежките яко клюкарстваха, всичките истории ми ги разправяха на мен. Аз ходя да работя, не да клюкарствам. И като имах свободни гледах да се занимавам с нещо- мъкнеш лаптопа със себе си и тва е или пък отбиваш времето в салона със спорт. Веднъж така се бях унесъл, че ми беше минал половината час.
Колкото бях добър, толкова и строг. Някой път им пусна да позяпат филмче без субтитри като ги мързеше или ги видя, че са уморени. Ами правете си сметката сами, едно време имаше някви класации по сайтове за отделните училища-първа в нашето по рейтинг беше шефката, после съвсем изненадващо беше моя милост, а имах колеги, които са работили много години в училището. Може би влияние си оказа и това, че се виждахме и в пансиона, а там освен мен нямаше кой да им сваля мп3-ките. Много им обръщах внимание, ама после все бях с главоболие. Постоянно стояха при мен, но така са ми под око и правеха по-малко пакости.
[/offtopic]
