За аматьорския бокс кубинците са същото каквото са бразилците за футбола.И ако на бразилците очите им за футбола ги отваря един британец,то човекът отворил очите на кубинците за бокса и положил основите на най-великата аматьорска школа в света е един българин, или по точно варненеца Ставри Бъчваров.
Не, няма грешка, нашенец е този който ги учи поданиците на другаря Фидел на бокс.
Ако речем , че футболът си има Марадона , то за бокса това е Теофило Стивънсън, бъдещият трикратен олимпийски шампион е открит от Ставро(както го наричат) буквално на захарната тръстика.
Но кой е този днес почти неизвестен треньор
Ставри Бъчваров се ражда на 20.04.1920 във Варна .Баща му Панайот е дърводелец, но рано, рано го изгубва.
Въпреки този тежък удар още като дете, това не го сломява.Ученолюбив, но и със спортно сърце.Успоредно с уроците , започва да тренира плуване и бокс.В плуването през 1936 година става градски първенец в дисциплините бруст и гръб.Година по-късно през 1937 във Варна пристига един унгарски треньор, както Ставро сам казва маджарът го учи на модерен бокс, по специална методика за високи състезатели.
След завършването на Търговската гимназия, изкарва 2 години в Ш.З.О. в София.
Каквото и да се занимава обаче , бокса върви успоредно.Макар да е член на Боксовия клуб, той се състезава за СК ''Владислав''.През 1943г, побеждава непобеждавания дотогава Константин Николов-Замората.
През същата година става и първия варненец, държавен шампион по бокс.
След 9.9.1944г, става състезател и треньор в ''Спартак''.За втори път става национален първенец през 1946г.
Прекратява кариерата си малко след Балканиадата през 1947г.
На ринга той ще бъде запомнен като техничен, атрактивен и като боксьор който умее да играе за публиката.
Заради '' неблагонадеждното '' му минало ''Спартак'' решават да го освободят.
Веднага обаче е назначен като треньор на ''Ботев'' при ВМС(''Черно море''), като тренира и състезателите на ''Академик'', един от националните треньори.Ставро притежава има най-ценното в себе си, любовта към това което върши , което е гаранция за успех.
Извън заниманията покрай ринга цели 10 години от 1958 до 1968г е преподавател във ВИНС(днешния Икономически университет).През същата тази 1968г. съгласно договор подписан между БСФС и спортното министерство на Куба отлита за Острова на свободата.Става треньор на националния им отбор и полага основите на кубинския бокс.Няколко години по-късно неговите възпитаници ще станат олимпийски и световни шампиони.
След 3-те години в слънчева Куба, заминава за Мексико.За периода 1971-73, като треньор на мексиканския отбор печели 52 титли от различни турнири.Пак под негово ръководство трима мексиканци стават световни шампиони при професионалистите.
От 1973г е едновременно старши професор и технико-треньор в Олимпийския комитет на Мексико.
Всъщност именно в Мексико Ставри Бъчваров живее до края на живота си.Умира през 1986г.
И днес кубинците не са забравили кой е той и благоговеят пред името му.
Бачо Ставро е легенда на варненския, българския , кубинския, мексиканския въобще на световния аматьорски бокс.Легенда за която със сигурност малцина знаят.
Харизматичен,винаги усмихнат, с невероятно чувство за хумор.Може би ако в съботния мач , именно той беше треньор на Кубрат , изходът можеше и да е друг....
Жалко, че комунягите не са позволили на такава личност да използва пълния си потенциал в прослава на себе си и на родината си.
