След смъртта на Кралица Елизабет I през 1603 г. английските католици, които били преследвани по време на нейното управление помислили, че нейният наследник Джеймс I ще бъде по-толерантен с тяхната религия тъй като майка му била католичка. За съжаление Джеймс не се различавал от предшественичката си. Няколко млади мъже решили, че за да разрешат този голям проблем трябва да го направят използвайки насилие. Така през 1605 г. тринадесет младежи планирали да взривят сградата на Парламента. Оформилата се малка група под ръководството на Роберт Кейтсби вярвали, че ще разрешат тези проблеми като убият краля и може би Принца на Уелс и членовете на парламента, които правили труден живота на католиците. Днес тези конспиратори са по-известни под определенията екстремисти или терористи.
Първите хора, които Кейтсби назначил били близките му приятели Томас Уинтор, Джак Райт и Томас Перси, но групата бързо се разраснала като включили и Гай Фокс. Той не бил част от близкия кръг на Кейтсби, но прекарал известно време в Холандия и в Испания, където воювал като наемник. Докато воювал в Испания получил и своят прякор Гидо. Бързо бил одобрен от конспираторите и го включили в групата. Скоро след като се присъединил се включили и Роберт Уинтур, Кристофер Райт, Роберт Кийс, Томас Бейтс. Последните членове били Джон Грант, Амброс Рукууд, Франсис Трешам и Еверард Дигби.
За да изпълнят своя план заговорниците се добрали до 36 бъчви барут, които поставили в мазе, точно под Камарата на лордовете. Докато групата работила върху заговора някои от тях започнали да се притесняват, че ще бъдат наранени и невинни хора по време на атаката, дори хора които се борили за повече права на католиците. Заради това някои от заговорниците започнали да имат и други мисли. Един от тях дори изпратил анонимно писмо до своя приятел лорд Монтийгъл за да не се доближава до парламента на 5-ти Ноември, денят на атаката. Предупредителното писмо стигнало до краля и той дал нареждане да спрат плановете на конспираторите.
Когато властите нахлули в избите през ранните часове на 5-ти ноември, човекът когото заловили в мазето на парламента с 36 бъчви пълни с барут бил Гай Фокс. След залавянето му Гай бил жжестоко измъчван и осъден на смърт. Докато стоял на бесилката той скочил от нея с вързано въже около врата си, който чупи умирайки на място. По този начин избягва публичните мъчения и унижения, които по това време са ритуал преди екзекуциите.
Някои от другите хора от групата били залавяни на различни места след броени дни, а други убивани след продължително преследване, включително и лидера им Роберт Кейтсби. Всички конспиратори, които не били убити на място ги хвърлили в тъмниците, измъчвали по особено жесток начин и убили на края. С изключение на Франсис Трешам, който се разболял докато бил в тъмницата и умрял там. Така през месец март 1607 г. всички останали конспиратори от Барутния заговор били публично обесени, разпорени и разчленени, брутална практика, чрез която властите се надявали да всеят ужас в хората и евентуалните нови заговорници.
Този заговор, макар и много нестабилен, изстрелял много дълбоко послание в народа на Англия. Толкова са се притеснили властите, че веднъж годишно, когато царуващите влизат в сградата на парламента, охраната претърсва мазетата преди това. Дори в днешни времена кралицата и политиците в парламента продължават да наблюдават тази традиция.
От 1605 година, когато бил разбит т.н. Барутен заговор, 5-ти Ноември започнал да се празнува от някои хора в някои области с фойерверки и огнища за да бъде „възпята“ безопасността на монарха. На тази дата се палят огнища на открито и се палят чучела на Гай Фокс. Елита напомня на покорните крепостници, че всички опити да се противопостави някой – ще бъдат разбити. Това не е така. Въпреки тези празненства и историята много от хората реално празнуват именно в чест на Гидо Фокс, в чест на опита да се премахне правителството. Точно по този начин е отпразнувана по цял свят датата 5-ти Ноември и от анонимни активисти, хактивисти и хуманисти, които носят маските на Гай Фокс станали известни от книгата на Алан Мур „V for Vendetta“ и по-късно от филма режисиран от Джеймс Мактиг по сценария на братята Уашовски.
Въпросът дали публичните екзекуции наистина са подействали като спирачка или просто са подхранвали насилствения климат, който насърчават хора като Кейтсби и Фокс да преследват своите смъртоносни цели е с доста спорен отговор.
Някой да има огънче?
Идва 7-ми
И него трябва да помните 
