HoUs4oOL написа:Кралят ще е крал още няколко години.
Меси ще се оттегли,като най-великия за всички времена.
Ако спечели световна титла, да. В противен случай, ще се счита просто за един от най-добрите.
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
HoUs4oOL написа:Кралят ще е крал още няколко години.
Меси ще се оттегли,като най-великия за всички времена.
THE G.A.M.E написа:Сега Армията на България е много по-мощна, защото на практика разполагаме с наличното въоражение и войскови единици, на САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Испания, Канада и т.н.
Captain Stottlemeyer написа:
По темата: Разбира се, че Пеле е кралят. Да ме прощават децата, пишещи в този форум, някои от които черпят знанията си за футбола от миналия век само от интернет...
il4o_iliew написа:HoUs4oOL написа:Кралят ще е крал още няколко години.
Меси ще се оттегли,като най-великия за всички времена.
Ако спечели световна титла, да. В противен случай, ще се счита просто за един от най-добрите.
Tatone написа:В един колективен спорт, много трудно може да се определи кой е по-по-най, а в един колективен спорт с 150 годишна история огромна популярност тази класация е невъзможна. Преди време дадох пример с Барт. Барт е 5 пъти подред шампион на България по футбол. Единствен от всички играчи в момента. Това прави ли го най-добрият футболист в България? Не. Примери, подобни има много. Меси взе 4 поредни пъти златната топка. Той ли е най-великият футболист играл някога на тази планета? Едва ли.
Децата сега гледат Кристиано Роналдо, Меси, Бейл, Суарес, Иниеста, Агуеро и Робен, и за тях това са най-добрите футболисти в света. Дали това е само за тях, за децата. Вероятно да, защото техните батковци са гледали Роналдиньо, Анри, Дел Пиеро, Шевченко, Беркамп, Роналдо, Беркамп ван Нистелрой и Тоти и за тях това са най-добрите на света. Но какво да кажем за ранните 90. Тогава едно друго поколение гледаше Ръш, Кантона, Клинсман, Стоичков, Балъков, Скилачи, Ромарио, Бебето, Мазиньо, Барнс и Матеус. Всичките до тук големи футболисти. Титани. Великани.
Помня, все едно беше вчера Мексико 86-та. На плажа хит беше ФОТО МЕКСИКО. Помня белите тениски с мексиканеца с голямата шапка. Помня логото - топка, от тези старите на петоъгълници, по средата, а от двете и страни земята, източното и западното полукълба. Но това са просто спомени от носталгия. Истинският ми спомен от това СП беше играта на Марадона. По 1-ва програма даваха мача ни с Аржентина. Тогава вълнението за нашите беше примесено с възхитата ми от този дребен , къдрав аржентинец. Никой от другите на терена не "пипаше" топката като него. Никой. Никога. И преди и след това. Магия. Помня мача с Англия. Гледах го по Белград 1. Не знам дали го даваха по 1-ва, но в София хващахме перфектно с хубав усилвател всички сръбски телевизии. Още помня мача. Целият мач. Хиляди пъти съм гледал головете на малкия мук, и всеки път ми е като за първи. Велик гол срещу силен противник на най-силният футболен турнир. Кой може да е толкова добър, толкова самоуверен и толкова голям, колкото малкия Марадона. Той Марадона беше истински приятел на топката. Никога не съм го виждал да я блъска, да я рита грубо, да я мрази и тя винаги му се отблагодаряваше като правеше точно това което той искаше. 90% от хората не могат да хвърлят с рака топка, както Марадона я подаваше с крак.
Сега гледам Меси и се опитвам да ги сравня. Не става. Марадона е един, Меси е друг. Единият е магьосник, другият също, приличат си по-това но всъщност са като черното и бялото. Така е с всеки велик футболист. А те са много. Когато съм се разждал, Пеле е спирал да рита, Гунди отдавна е бил на по-добро място, Бест е изпивал последните си пари. Играчи великани. Еузебио, Гаринча, Факети, Мацола, Пушкаш, Соколето, Колев, Жеков, Ди Стефано. Кой от кой по-големи. Кой от всичките е №1? Кой? Всичките. Това не са просто играчи. Това са стадиони, улици, деца. Това е памет. Диря оставена в съзнанието на милиони. Това са най-великите играчи на най-великата игра. Всеки един от тези, всеки един от тях е най-великият, е единственият. Кройф, Платини, Бекенбауер, ван Бастен - всеки един от тях е рисувал картини на тревата. Яшин, Кан, Шмайхел, Дзоф, Шилтън, Банкс - пазителите на 7-те метра. Това е футболът. Майка на велики играчи и тя като всяка добра майка не обича нито едно от децата си повече от другите. Не делете красотата и не я затваряйте в класации а и се наслаждавайте. Търсете стари записи и гледайте. Гледайте и се радвайте, защото това е задачата на тази игра. Да ни забавлява през тежкият ни и сив мизерен животец.
honda написа:Tatone написа:В един колективен спорт, много трудно може да се определи кой е по-по-най, а в един колективен спорт с 150 годишна история огромна популярност тази класация е невъзможна. Преди време дадох пример с Барт. Барт е 5 пъти подред шампион на България по футбол. Единствен от всички играчи в момента. Това прави ли го най-добрият футболист в България? Не. Примери, подобни има много. Меси взе 4 поредни пъти златната топка. Той ли е най-великият футболист играл някога на тази планета? Едва ли.
Децата сега гледат Кристиано Роналдо, Меси, Бейл, Суарес, Иниеста, Агуеро и Робен, и за тях това са най-добрите футболисти в света. Дали това е само за тях, за децата. Вероятно да, защото техните батковци са гледали Роналдиньо, Анри, Дел Пиеро, Шевченко, Беркамп, Роналдо, Беркамп ван Нистелрой и Тоти и за тях това са най-добрите на света. Но какво да кажем за ранните 90. Тогава едно друго поколение гледаше Ръш, Кантона, Клинсман, Стоичков, Балъков, Скилачи, Ромарио, Бебето, Мазиньо, Барнс и Матеус. Всичките до тук големи футболисти. Титани. Великани.
Помня, все едно беше вчера Мексико 86-та. На плажа хит беше ФОТО МЕКСИКО. Помня белите тениски с мексиканеца с голямата шапка. Помня логото - топка, от тези старите на петоъгълници, по средата, а от двете и страни земята, източното и западното полукълба. Но това са просто спомени от носталгия. Истинският ми спомен от това СП беше играта на Марадона. По 1-ва програма даваха мача ни с Аржентина. Тогава вълнението за нашите беше примесено с възхитата ми от този дребен , къдрав аржентинец. Никой от другите на терена не "пипаше" топката като него. Никой. Никога. И преди и след това. Магия. Помня мача с Англия. Гледах го по Белград 1. Не знам дали го даваха по 1-ва, но в София хващахме перфектно с хубав усилвател всички сръбски телевизии. Още помня мача. Целият мач. Хиляди пъти съм гледал головете на малкия мук, и всеки път ми е като за първи. Велик гол срещу силен противник на най-силният футболен турнир. Кой може да е толкова добър, толкова самоуверен и толкова голям, колкото малкия Марадона. Той Марадона беше истински приятел на топката. Никога не съм го виждал да я блъска, да я рита грубо, да я мрази и тя винаги му се отблагодаряваше като правеше точно това което той искаше. 90% от хората не могат да хвърлят с рака топка, както Марадона я подаваше с крак.
Сега гледам Меси и се опитвам да ги сравня. Не става. Марадона е един, Меси е друг. Единият е магьосник, другият също, приличат си по-това но всъщност са като черното и бялото. Така е с всеки велик футболист. А те са много. Когато съм се разждал, Пеле е спирал да рита, Гунди отдавна е бил на по-добро място, Бест е изпивал последните си пари. Играчи великани. Еузебио, Гаринча, Факети, Мацола, Пушкаш, Соколето, Колев, Жеков, Ди Стефано. Кой от кой по-големи. Кой от всичките е №1? Кой? Всичките. Това не са просто играчи. Това са стадиони, улици, деца. Това е памет. Диря оставена в съзнанието на милиони. Това са най-великите играчи на най-великата игра. Всеки един от тези, всеки един от тях е най-великият, е единственият. Кройф, Платини, Бекенбауер, ван Бастен - всеки един от тях е рисувал картини на тревата. Яшин, Кан, Шмайхел, Дзоф, Шилтън, Банкс - пазителите на 7-те метра. Това е футболът. Майка на велики играчи и тя като всяка добра майка не обича нито едно от децата си повече от другите. Не делете красотата и не я затваряйте в класации а и се наслаждавайте. Търсете стари записи и гледайте. Гледайте и се радвайте, защото това е задачата на тази игра. Да ни забавлява през тежкият ни и сив мизерен животец.
Абсолютно съм съгласен с теб. Всяка епоха си има своите герои. За мен не е много правилно да се сравняват футболисти играли в различни времена на различни постове. Примерно Пеле беше по-скоро централен нападател , Марадона изигра най-силните си мачове като плеймейкър, Бекенбауер играеше на някаква специфична позиция на която освен него май само Пасарела и М.Замер можеха да играят,Факети или Барези бяха професорите на защитната игра,Кройф също играеше на една специфична позиция, Г.Мюлер беше най-добрия реализатор . Все пак ако трябва да посоча един много бих се затруднил,но бих посочил Пеле и Марадона един до друг. Лично аз повече харесвам като игра Марадона понеже за мен плеймейкъра е най-важната позиция във футбола,а и той игра в най-трудните за офанзивните футболисти времена,времена в които защитниците въобще не подбираха средствата да спрат нападателите. Повярвайте ми ако трябва всяка седмица да играят срещу Кл.Джентиле, М.Тасоти, П.Виеховод, Дж.Фери,Дж.Бергоми,Фр.Барези(той поне беше много елегантен и не беше груб)днешните звезди Кр.Роналдо,Меси и т.н. въобще нямаше да има тази успеваемост. Повярвайте ми Кл.Джентиле щеще да се завърти около тях за 10 минути два пъти щеще да им влезне(тогава за груби влизания много рядко даваха жълт картон) и щяха да забравят към коя врата да нападат. Иначе голямо предимство на Пеле е че той беше на върха много голям период от време,докато Марадона беше на върха сравнително за кратко време 3-4 години.
il4o_iliew написа:HoUs4oOL написа:Кралят ще е крал още няколко години.
Меси ще се оттегли,като най-великия за всички времена.
Ако спечели световна титла, да. В противен случай, ще се счита просто за един от най-добрите.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 4 госта