Авалокитешвара написа:По темата.
Има една стара българска мисъл, която кой знае защо изобщо не се прилага днес, а е много нужно - "Не ме слушай какво казвам, а ме гледай какво правя".
Домусчиев бил арогантен, нагъл, безочлив, самозабравил се. Нищо подобно. Ако това беше вярно, Лудогорец нямаше да постигне успехите си. Думите на Домусчиев имат определена цел. В България големият проблем е невероятно смачканото самочувствие, съчетана с пълната липса на характер. Вземете Лудогорец и последните две години в Европа:
1. Обрат срещу Партизан от 0:1 до 2:1
2. Обрат срещу Базел от 0:1 до 2:1, макар и лудите да загубиха в последствие
3. Срещу Лацио от 0:2 до 2:2, после 2:3 и 3:3
4. Гол в 90 минута срещу Стяуа, с който отборът достигна до продължения и се спаси от отпадане.
5. Гол на Анфийлд срещу Ливърпул за 1:1, в 90 минута
6. Гол срещу Базел за 1:0 в 90 минута.
Бих добавил и поведението на отбора в последните минути срещу Реал.
Късмет? Може би, обаче, не сте ли се питали защо Левски, ЦСКА, Литекс и т. н. толкова рядко правят нещо подобно в Европа?
Левски има за 25 години 2 обрата срещу Удинезе и Брюж и две победи с голове в 90 минута срещу Рейнджърс и Динамо Б.
ЦСКА има един полуобрат срещу Блекбърн, едни добри 90 редовни минути на реванша срещу Бешикташ, когато компенсира загуба с 2 чисти гола в Турция, един обрат срещу Динамо М.
Горе долу е това. За 25 години родните грандове точно 4-5 пъти са демонстрирали характер. Поведеш ли им - 99 % вече си спечелил. А важен гол в последната минута може, ама ако е в нашата врата. Това е защото играчите нямат никакво самочувствие. Излизат на*рани и ... отпадат.
Манталитет. Като излезем с някой гранд и се оказва, че нашите вече са отпаднали, още преди да се е изиграл двубоя. Половината народ смяташе, че Лудогорец ще е боксова круша в групите първо на ЛЕ, сега и в ШЛ. Реал щял да бие с 5:0 в София. Чакайте бе, 2003 г. Либерец се падна с Милан в 3 предварителен кръг на ШЛ. Загуби с 0:1 на Сан Сиро, но би с 2:1 в Чехия и без малко да елиминира росонерите, които после взеха, че станаха еврошампиони. Апоел Никозия - отбор дебютант - стига четвъртфинал в турнира. БАТЕ прави равен в Торино срещу Ювентус. Щом Реал може да падне от Алкоркон с 0:4, защо да не може да загуби от Лудогорец? Не казвам, че ще стане, но шансове винаги има преди да е почнал мачът.
Ама за да стане това трябва да вярваш в силите си, да имаш някакво самочувствие, а не като нашите отбори. Идва Зимбру или Тампере, вкарва случаен гол и нашите не знаят къде се намират. Играят добре само ако са в добра форма и мачът се развива правилно. Затова и, примерно, волейболистите ни нямат титла, въпреки че винаги сме имали класа. Просто много рядко демонстрираме характер и успяваме да се справим с негативен сценарий.
Понеже Лудогорец е български отбор, най-важният проблем, който Домусчиев е трябвало и все още трябва да решава, е мисленето на играчите. С пораженчество нищо няма да се постигне. Затова той е надменен, нагъл, безочлив. На нашите мухльовци явно трябва да им повтаряш непрекъснато, че те са нещо, че те могат, че те ще успеят (едновременно с това трябва и да се бориш да няма отрицателни резултати - чалгаджийство, дискотеки и пр.). Затуй миналата година вика "що да не играем финал за ЛЕ". Едва ли и самият той много-много си е вярвал, че чак финал е възможен. Но няма лошо да помпа отбора със самочувствие, за да не им омекнат краката на нашите меки марии при първия отбелязан гол. Затова Домусчиев вика - "ще се борим за трето или ВТОРО (!) място след ... загубата на Анфийлд, а не сега, примерно.
За туй сега натъртва, че има 6 национали, а само 2 играят. Ми че те са най-добрите, те могат, те знаят, те, ако вземат да минат групата, ще се окаже по думите на Домусчиев, че може и ШЛ да вземат. Не се съмнявайте, че той и това ще каже, стига само Лудогорец да си мине групата (малко вероятно, но!...). И явно думите и действията му имат ефект, защото Лудогорец е първият български отбор, който играе до последната минута в евротурнирите. Който не се срива психически от един допуснат гол. А бе с една дума - единственият български отбор с ХАРАКТЕР. И понеже сме в България, шефът трябва да хвали всеки ден своите питомци, което налага и говоренето на глупости понякога. Иначе играчите ще бъдат погълнати от обкръжаващата ги лузърщина и ще се слеят с останалата маса.
+1, най-точното мнение дотук. Поздравление за коментара. Трябва ни арогантност и надменност, другите страни се имат за най-великите и това им помага, а като чуя малка България и направо побеснявам. Че ние сме по-големи от половината европейски държави бе