Кой е №1 е спорно. Кралят обаче е един!

[olimpi]

Много добри играчи съм гледал по ТВто, а някои на живо (Платини, ван Бастен, Гулит...) Пеле съм го гледал само на видео....е няма такъв играч. Марадона има малко от неговата магия, но няма тази физика и "арогантно поведение " на терена, да не говорим, че Пеле едва ли би вкарал гол с ръка на СП.

[Blue1914]

Пеле е Кралят, Гонзо е Царят.

Сега му гледах 20те най-добри гола и головете на Меси, на стария Роналдо и Роналдиньо, които са мои съвременници. Нагледах се на красиви изпълнения. По мое мнение нещата бяха доста изравнени. Пеле е правил страхотни голове в при защита в наказателното поле на противника. Трябва да се вземат някои неща предвид:

- На Пеле не са му заснети много голове
- Футболът преди 50 години, особено този на високо ниво, е бил доста по-различен
- Меси има (живот и здраве) поне още 5 години футбол на най-високо ниво пред себе си

[cska-632]

Най-класният, който аз съм гледал, е Зидан За Пеле говорят фактите - 1283 гола, 3 световни титли и всеобщо признание Също фактът, че не напуска Сантос през цялата си активна кариера ( Ню Йорк си е за шоуто ), също е за уважение

Тук е разковнечето. Останал на село да играе срещу амазонците, защото в Европа щяха да го ритнат два пъти и да си стегне багажа за Бразилия.
Оня футбол, дето 1 минута държиш топката и се въртиш като пумпал, докато 10 човека те гледат без да те подесекат не ми го хвали.

[Pichichi]

Пак казвам, не ми хвалете играч, който не е помирисвал европейски футбол. В бразилското първенство с калпавите им защити Меси и Роналдо биха вкарали 2 000 гола сигурно, ако цял живот играят там. Да беше дошъл в Европа, да беше направил отбор като Наполи 2 пъти шампион в компанията на трите големи - Юве, Милан и Интер...едва тогава бих казал с чисто сърце, че е най-добрия. Твърде много легенди се носят за Пеле, който си беше чист консуматор! И аз също поддържам тезата, че Гаринча имаше по-голям потенциал, но беше твърде глупав и се пропи, с което не реализира докрай таланта си, Гаринча си остана нещо като бразилския еквивалент на Пол Гаскойн - много талант, нулева дисциплина и спазване на режим извън терена...

Твърде наизуст казано!
Наполи имаха Карека и Джордано освен Марадона тогава също както в Милан бяха Бестен,Гулит и Рийкард а в Интер- Бреме,Клинсман и Матеус.
Освен това според мен през 60-те, 70-те и 80-те едва ли е имало толкова голяма разлика м/у Европа и Юж. Америка. Реално като се загледам
в мачовете за Континенталната купа и виждам доста победи на латиноамериканските отбори на СП до тогава същата работа.
Дори помня 2 мача много добре в началото на 90-те в които един Сао Пауло очука Барселона и Милан на финалите много успешно.
Кой е най-добрия футболист е много субективно, дори Ди Стефано и Пушкаш може да участват в такъв спор едва ли
са по-малко значими от Пеле,Марадона,Кройф,Платини,Бастен,Роналдо(дебелия),Зидан и т.н.т.

[boabbb]

Най-класният, който аз съм гледал, е Зидан За Пеле говорят фактите - 1283 гола, 3 световни титли и всеобщо признание Също фактът, че не напуска Сантос през цялата си активна кариера ( Ню Йорк си е за шоуто ), също е за уважение

Тук е разковнечето. Останал на село да играе срещу амазонците, защото в Европа щяха да го ритнат два пъти и да си стегне багажа за Бразилия.
Оня футбол, дето 1 минута държиш топката и се въртиш като пумпал, докато 10 човека те гледат без да те подесекат не ми го хвали.

Е, добре, на световното що не са го спирали

[Tatone]

В един колективен спорт, много трудно може да се определи кой е по-по-най, а в един колективен спорт с 150 годишна история огромна популярност тази класация е невъзможна. Преди време дадох пример с Барт. Барт е 5 пъти подред шампион на България по футбол. Единствен от всички играчи в момента. Това прави ли го най-добрият футболист в България? Не. Примери, подобни има много. Меси взе 4 поредни пъти златната топка. Той ли е най-великият футболист играл някога на тази планета? Едва ли.

Децата сега гледат Кристиано Роналдо, Меси, Бейл, Суарес, Иниеста, Агуеро и Робен, и за тях това са най-добрите футболисти в света. Дали това е само за тях, за децата. Вероятно да, защото техните батковци са гледали Роналдиньо, Анри, Дел Пиеро, Шевченко, Беркамп, Роналдо, Беркамп ван Нистелрой и Тоти и за тях това са най-добрите на света. Но какво да кажем за ранните 90. Тогава едно друго поколение гледаше Ръш, Кантона, Клинсман, Стоичков, Балъков, Скилачи, Ромарио, Бебето, Мазиньо, Барнс и Матеус. Всичките до тук големи футболисти. Титани. Великани.

Помня, все едно беше вчера Мексико 86-та. На плажа хит беше ФОТО МЕКСИКО. Помня белите тениски с мексиканеца с голямата шапка. Помня логото - топка, от тези старите на петоъгълници, по средата, а от двете и страни земята, източното и западното полукълба. Но това са просто спомени от носталгия. Истинският ми спомен от това СП беше играта на Марадона. По 1-ва програма даваха мача ни с Аржентина. Тогава вълнението за нашите беше примесено с възхитата ми от този дребен , къдрав аржентинец. Никой от другите на терена не "пипаше" топката като него. Никой. Никога. И преди и след това. Магия. Помня мача с Англия. Гледах го по Белград 1. Не знам дали го даваха по 1-ва, но в София хващахме перфектно с хубав усилвател всички сръбски телевизии. Още помня мача. Целият мач. Хиляди пъти съм гледал головете на малкия мук, и всеки път ми е като за първи. Велик гол срещу силен противник на най-силният футболен турнир. Кой може да е толкова добър, толкова самоуверен и толкова голям, колкото малкия Марадона. Той Марадона беше истински приятел на топката. Никога не съм го виждал да я блъска, да я рита грубо, да я мрази и тя винаги му се отблагодаряваше като правеше точно това което той искаше. 90% от хората не могат да хвърлят с рака топка, както Марадона я подаваше с крак.
Сега гледам Меси и се опитвам да ги сравня. Не става. Марадона е един, Меси е друг. Единият е магьосник, другият също, приличат си по-това но всъщност са като черното и бялото. Така е с всеки велик футболист. А те са много. Когато съм се разждал, Пеле е спирал да рита, Гунди отдавна е бил на по-добро място, Бест е изпивал последните си пари. Играчи великани. Еузебио, Гаринча, Факети, Мацола, Пушкаш, Соколето, Колев, Жеков, Ди Стефано. Кой от кой по-големи. Кой от всичките е №1? Кой? Всичките. Това не са просто играчи. Това са стадиони, улици, деца. Това е памет. Диря оставена в съзнанието на милиони. Това са най-великите играчи на най-великата игра. Всеки един от тези, всеки един от тях е най-великият, е единственият. Кройф, Платини, Бекенбауер, ван Бастен - всеки един от тях е рисувал картини на тревата. Яшин, Кан, Шмайхел, Дзоф, Шилтън, Банкс - пазителите на 7-те метра. Това е футболът. Майка на велики играчи и тя като всяка добра майка не обича нито едно от децата си повече от другите. Не делете красотата и не я затваряйте в класации а и се наслаждавайте. Търсете стари записи и гледайте. Гледайте и се радвайте, защото това е задачата на тази игра. Да ни забавлява през тежкият ни и сив мизерен животец.

[stefani]

Щом не е играл в Европа не може да се каже, че е номер 1!

+1

[Pichichi]

Щом не е играл в Европа не може да се каже, че е номер 1!

+1

Но не може да се каже и че не е No 1!



За какво е толкова важно да слагаме етикет No1, вище какво хубаво мнение има по-горе.

[CSKA69]

В един колективен спорт, много трудно може да се определи кой е по-по-най, а в един колективен спорт с 150 годишна история огромна популярност тази класация е невъзможна. Преди време дадох пример с Барт. Барт е 5 пъти подред шампион на България по футбол. Единствен от всички играчи в момента. Това прави ли го най-добрият футболист в България? Не. Примери, подобни има много. Меси взе 4 поредни пъти златната топка. Той ли е най-великият футболист играл някога на тази планета? Едва ли.

Децата сега гледат Кристиано Роналдо, Меси, Бейл, Суарес, Иниеста, Агуеро и Робен, и за тях това са най-добрите футболисти в света. Дали това е само за тях, за децата. Вероятно да, защото техните батковци са гледали Роналдиньо, Анри, Дел Пиеро, Шевченко, Беркамп, Роналдо, Беркамп ван Нистелрой и Тоти и за тях това са най-добрите на света. Но какво да кажем за ранните 90. Тогава едно друго поколение гледаше Ръш, Кантона, Клинсман, Стоичков, Балъков, Скилачи, Ромарио, Бебето, Мазиньо, Барнс и Матеус. Всичките до тук големи футболисти. Титани. Великани.

Помня, все едно беше вчера Мексико 86-та. На плажа хит беше ФОТО МЕКСИКО. Помня белите тениски с мексиканеца с голямата шапка. Помня логото - топка, от тези старите на петоъгълници, по средата, а от двете и страни земята, източното и западното полукълба. Но това са просто спомени от носталгия. Истинският ми спомен от това СП беше играта на Марадона. По 1-ва програма даваха мача ни с Аржентина. Тогава вълнението за нашите беше примесено с възхитата ми от този дребен , къдрав аржентинец. Никой от другите на терена не "пипаше" топката като него. Никой. Никога. И преди и след това. Магия. Помня мача с Англия. Гледах го по Белград 1. Не знам дали го даваха по 1-ва, но в София хващахме перфектно с хубав усилвател всички сръбски телевизии. Още помня мача. Целият мач. Хиляди пъти съм гледал головете на малкия мук, и всеки път ми е като за първи. Велик гол срещу силен противник на най-силният футболен турнир. Кой може да е толкова добър, толкова самоуверен и толкова голям, колкото малкия Марадона. Той Марадона беше истински приятел на топката. Никога не съм го виждал да я блъска, да я рита грубо, да я мрази и тя винаги му се отблагодаряваше като правеше точно това което той искаше. 90% от хората не могат да хвърлят с рака топка, както Марадона я подаваше с крак.
Сега гледам Меси и се опитвам да ги сравня. Не става. Марадона е един, Меси е друг. Единият е магьосник, другият също, приличат си по-това но всъщност са като черното и бялото. Така е с всеки велик футболист. А те са много. Когато съм се разждал, Пеле е спирал да рита, Гунди отдавна е бил на по-добро място, Бест е изпивал последните си пари. Играчи великани. Еузебио, Гаринча, Факети, Мацола, Пушкаш, Соколето, Колев, Жеков, Ди Стефано. Кой от кой по-големи. Кой от всичките е №1? Кой? Всичките. Това не са просто играчи. Това са стадиони, улици, деца. Това е памет. Диря оставена в съзнанието на милиони. Това са най-великите играчи на най-великата игра. Всеки един от тези, всеки един от тях е най-великият, е единственият. Кройф, Платини, Бекенбауер, ван Бастен - всеки един от тях е рисувал картини на тревата. Яшин, Кан, Шмайхел, Дзоф, Шилтън, Банкс - пазителите на 7-те метра. Това е футболът. Майка на велики играчи и тя като всяка добра майка не обича нито едно от децата си повече от другите. Не делете красотата и не я затваряйте в класации а и се наслаждавайте. Търсете стари записи и гледайте. Гледайте и се радвайте, защото това е задачата на тази игра. Да ни забавлява през тежкият ни и сив мизерен животец.

+1 Всяко време има своите велики футболисти и Пеле е един от тях

[cska-632]

Най-класният, който аз съм гледал, е Зидан За Пеле говорят фактите - 1283 гола, 3 световни титли и всеобщо признание Също фактът, че не напуска Сантос през цялата си активна кариера ( Ню Йорк си е за шоуто ), също е за уважение

Тук е разковнечето. Останал на село да играе срещу амазонците, защото в Европа щяха да го ритнат два пъти и да си стегне багажа за Бразилия.
Оня футбол, дето 1 минута държиш топката и се въртиш като пумпал, докато 10 човека те гледат без да те подесекат не ми го хвали.

Е, добре, на световното що не са го спирали

То пък срещу едни отбори е играл. Прави фурор 1958 и до там. От там насетне други са звездите на световни първенства. Футболът става в средата на 60-тте години, а Пеле е ритал по това време в джунглите.