Най-лошото е, когато след такъв мач не се говори за футбол, а за съдията. Реал Мадрид един път ще дойде в България и никой няма да анализира тяхното представяне, защото на дневен ред е някой си Крейг Томсън от Шотландия.
Първо на първо, няма как да не отбележа, че въпросният рефер наистина развали хубавия мач, тъй като почти всички негови важни отсъждания бяха спорни. Той ощети и двата отбора, защото те бяха на високо ниво, а той - не.
Няма да слагам спорните ситуации на кантар и да казвам кой от двата тима е по-ощетен, тъй като още в началото на мача Лудогорец трябваше да остане с човек по-малко на терена, но понеже сме патриоти, нека приемем, че г-н Томсън е подпрял Реал Мадрид.
Без да си кривя душата, ще призная, че втората дузпа за Белия балет бе смехотворна, както и една засада в последните минути. Но също толкова комично отменен бе и гол на Кристиано Роналдо. Абе, като цяло - много слабо съдийство.
Феновете на Лудогорец ги боли от тази загуба, ръководството и футболиститесъщо. Чувстват се тъпо, тъй като някакъв шотландец не си свърши работа и донякъде трудът им отиде по дяволите. Наистина е неприятно да загубиш по този начин, осъзнавайки, че си дал всичко от себе си, но един съдия обърква всичко.
Проблемът обаче не е нито в Крейг Томсън, нито в Кристиано Роналдо. Съществуват едни неизяснени Вселенски закони, които движат нещата в живота ни. Може да ги обединим под общата формулировка "съдба" ако искате, но те съществуват. След като в десетки мачове в "А" група Лудогорец се радваше (и продължава да се радва) на впечатляващ съдийски комфорт, сега видяха какво е да си от прецаканата страна. Защото отношението на шотландския арбитър към "орлите" снощи бе същото, каквото родните рефери проявяват към голяма част от съперниците на Лудогорец в първенството.
Съдбата има да си връща, казват старите хора. И тя го прави, защото в природата трябва да има някакво равновесие. Не може да си само от готината страна, понякога трябва и да те "хакат отзад", както казва Стойчо Младенов. Защото в Делиормана може и да са забравили оня мач с Ботев за Суперкупата, но онзи отгоре гледа и помни. И след време си връща, защото ако нямаше равновесие в природата, Вселената отдавна да е рухнала.
В Лудогорец не им остава нищо друго, освен да преглътнат горчивия хап и да приемат, че тук съдиите може и да ги е страх от тях, но в Европа не ги броят за живи, там грандовете са други. И когато тук реферите започнат да свирят с чиста съвест и без задни мисли, тогава и европейските съдии няма да ни изглеждат толкова черни. Но докато стане това, има още вода да изтече. И още такива мачове да минат.