Всекидневна за Манчестър Юнайтед(Трансфери, Новини и т.н)

[vasilnv]

Рууни трябва да си връща формата, определено! Адски зле е в момента.
Докладвани сме, че сме написали лузъри, от потребител, който преди се славеше в нашия форум с ник Genius.

[CECO_1981]

В Евроспорт коментират, че Ройс е сигурно ново попълнение на РЕАЛ М от 2015 г. Това да не би да означава, че Роналдо се завръща в неговата къща ?

А дано чул те Господ дано се върне Роналдо.

[Kristianc]

#НИ МОА
[offtopic]Danny Welbeck out to emulate 'idol' Thierry Henry at Arsenal after sealing £16 million move from Manchester United[/offtopic]

[Rofles]

https://www.youtube.com/watch?v=iD_5M_1 ... gHkDNOig6A

[smoothc]

Също така ми е любопитно да чуя твоето мнение за причините Висшата лига да е толкова силно първенство, а нивото нa английския национален отбор да не се променя през годините, независимо от мениджърите (вкл и чужденци, които го водят) Какво е нивото на английските футболисти и защо е такова?

Като цяло причините както винаги са комплексни! А конкретно за Английският нац.отбор,казусът е наистина доста сложен и изисква доста задълбочено изследване.
Ако тръгнем по нишката за топ първенствата:Висша лига,Примера,Бундеслига,Серия А,Лига 1 и наложим успехите на съответните национални отбори(за последните 10-15 години),то нещата изглеждат така:Всеки един от тях е ставал Световен шампион,а също и Европейски за този период,единствено Англия НЕ и нещо повече..Тя дори не е стигала и до полуфинал на голям форум.
Другото нещо,което трябва да отбележим е,че успехите на Испания 2010 и Германия 2014 донякъде съвпаднаха с прогреса/доминацията на клубно ниво,докато при успехите на Франция 98 и Италия 2006,е доста трудно да се изведе подобна зависимост.
Всъщност във времената,когато Франция спечели СП и ЕП се наблюдава факта,че една голяма част от основните футболисти играят в Серия А,която в края на 90-те все още държеше лидерската позиция за най-силното първенство.Достатъчно е да погледнем какви играчи бяха част от отборите на Ювентус,Милан,Интер,Рома,Лацио,Фиорентина и пр....На практика най-голямата тръпка за новоизгряващите звезди и таланти,беше да играят именно в тези топ грандове на Италия.Следвани от Примера и едва тогава идва ред на Висшата лига.Неслучайно и най-големите трансферни рекорди ставаха по оста Италия-Испания,доста по-рядко Англия(която беше по-скоро в ролята на текущата Серия А-предимно вътрешни трансфери и от време на време някой по-интересен входящ трансфер от Чужбина).
Ако в спечелването на СП от страна на Франция,Испания и Германия е имало някаква "закодирана" база за подобен успех,то при Италия 2006...имаше само и единствено един опит и класа на хартия.
Нека не забравяме,че този успех съвпадна и със скандала "Калчополи",което пък още повече заинтригува в търсенето на причините за всичко това.
Единствено Милан беше все още силен фактор както в Италия,така и в Европа,но наистина този триумф изненада цялата футболна общественост.Не,че някой е подценявал Италия,но след всички тези сътресения и фази на регрес в качеството на Серия А,просто никой не е очаквал подобно нещо.
Следвайки нишката за "силното първенство" като еквивалент за класата на Нац.отбори,то трябва да споменем и две от най-големите контра-примери.
Холандия:Ередивизи е по-скоро слабо първенство,отколкото силно(като конкуренция),но..Холандия винаги са били важен фактор на големи форуми,още повече,че една немалка част от техните футболисти са част именно от това първенство,за разлика от другото изключение Бразилия,където 90% от футболистите играят в топ Европейските отбори!
Така...това са само няколко аспекта,които могат да се изведат,но в крайна сметка те са толкова специфични и неустойчиви в своята същност,че дори не могат да се приемат за някакъв фундамент.
В този ред на мисли:Най-постоянният Нац.отбор от гореизброените определено е Германия,независимо какво се случва в Бундеслигата или в ЕКТ.
В този период така да се каже,лицето на немския футбол бяха основно-Байерн Мюнхен(вечното лице разбира се),Леверкузен и Борусия Дортмунд,които донякъде импликират/ха модела на "Аспирините" в Германия и Европа...с малката разлика,че първите не успяха да стана шампиони,но пък в структурно отношение бяха една идея по-класни в Европа(за мен лично).При Борусия имаше нотки на стихийност,докато при Леверкузен всичко беше тип-Топ(Мьолер)
Ти спомена,че нивото на Англия не се е променило в продължение на тези години.
Да,практиката на хартия индикира за нещо подобно,но аз лично не съм съгласен с едно такова твърдение и ще ти кажа защо.
Първо искам да вметна,че за мен най-силната формация/в този период за Англия беше между 1998-2000г
Типичен британски футбол,представен от майстори като Шиърър,Бекъм,Оуен,Скоулс,Адамс и пр(есенцията основно от Манчестър Юнайтед,Арсенал,Нюкасъл).
С назначаването на Свен-Горан Ериксон,се получи едно преждевременното "континентализиране" на Англ.нац.отбор,което само по себе си значително изпревари същите тези събития,във средата на Висшата лига! Това косвено "несъответствие" доведе до дисбаланс в цялата структура,а след неговото уволнение и връщането отново към британски тип мениджър(Макларън),ситуацията още повече се задълбочи.
След това дойде ерата на Фабио Капело,която в частност и съвпадна с най-силните години на английските отбори в Европа и изобщо доминацията на Висшата лига като най-силното първенство в света.
Опитът на Капело синхронизиран с класата и успехите на английските футболисти,реално беше перфектната симбиоза/формула за евентуален успех,но..поради една или друга причина нещата отново не се получиха!
От тук следва въпроса:Дали пък зад провалите не стои нещо доста по-голямо,а именно:Умопомрачителните нива на вътрешна конкуренция/звездомания/завист,които "синтезирани" и представени в ядрото на Нац.отбор на Англия,водят до липса на сплотеност и колективизъм?
Навярно и поради тази причина ФА назначи Рой Ходжсън за нац.треньор,който да използва огромният си опит и реноме на умерен тип характер(за разлика от един Капело примерно),пък току виж успее да обедини и уравновеси нещата.
Да,той донякъде успя да промени курса,но в условията на съвременния футбол и промените във всяко едно отношение,неговите подходи изглеждат по-скоро старомодни/неустойчиви за сериозните цели на отбора,което вече от свое страна 100% индикира,че на този Нац.отбор му трябва какво? Иновативен и млад британски мениджър!
Приемствеността/опита на Рой Ходжсън е едната база,а другата-динамичните и иновативни идеи/креативността на неговия млад наследник.
Поздрави!

[CSKA69]

Също така ми е любопитно да чуя твоето мнение за причините Висшата лига да е толкова силно първенство, а нивото нa английския национален отбор да не се променя през годините, независимо от мениджърите (вкл и чужденци, които го водят) Какво е нивото на английските футболисти и защо е такова?

Като цяло причините както винаги са комплексни! А конкретно за Английският нац.отбор,казусът е наистина доста сложен и изисква доста задълбочено изследване.
Ако тръгнем по нишката за топ първенствата:Висша лига,Примера,Бундеслига,Серия А,Лига 1 и наложим успехите на съответните национални отбори(за последните 10-15 години),то нещата изглеждат така:Всеки един от тях е ставал Световен шампион,а също и Европейски за този период,единствено Англия НЕ и нещо повече..Тя дори не е стигала и до полуфинал на голям форум.
Другото нещо,което трябва да отбележим е,че успехите на Испания 2010 и Германия 2014 донякъде съвпаднаха с прогреса/доминацията на клубно ниво,докато при успехите на Франция 98 и Италия 2006,е доста трудно да се изведе подобна зависимост.
Всъщност във времената,когато Франция спечели СП и ЕП се наблюдава факта,че една голяма част от основните футболисти играят в Серия А,която в края на 90-те все още държеше лидерската позиция за най-силното първенство.Достатъчно е да погледнем какви играчи бяха част от отборите на Ювентус,Милан,Интер,Рома,Лацио,Фиорентина и пр....На практика най-голямата тръпка за новоизгряващите звезди и таланти,беше да играят именно в тези топ грандове на Италия.Следвани от Примера и едва тогава идва ред на Висшата лига.Неслучайно и най-големите трансферни рекорди ставаха по оста Италия-Испания,доста по-рядко Англия(която беше по-скоро в ролята на текущата Серия А-предимно вътрешни трансфери и от време на време някой по-интересен входящ трансфер от Чужбина).
Ако в спечелването на СП от страна на Франция,Испания и Германия е имало някаква "закодирана" база за подобен успех,то при Италия 2006...имаше само и единствено един опит и класа на хартия.
Нека не забравяме,че този успех съвпадна и със скандала "Калчополи",което пък още повече заинтригува в търсенето на причините за всичко това.
Единствено Милан беше все още силен фактор както в Италия,така и в Европа,но наистина този триумф изненада цялата футболна общественост.Не,че някой е подценявал Италия,но след всички тези сътресения и фази на регрес в качеството на Серия А,просто никой не е очаквал подобно нещо.
Следвайки нишката за "силното първенство" като еквивалент за класата на Нац.отбори,то трябва да споменем и две от най-големите контра-примери.
Холандия:Ередивизи е по-скоро слабо първенство,отколкото силно(като конкуренция),но..Холандия винаги са били важен фактор на големи форуми,още повече,че една немалка част от техните футболисти са част именно от това първенство,за разлика от другото изключение Бразилия,където 90% от футболистите играят в топ Европейските отбори!
Така...това са само няколко аспекта,които могат да се изведат,но в крайна сметка те са толкова специфични и неустойчиви в своята същност,че дори не могат да се приемат за някакъв фундамент.
В този ред на мисли:Най-постоянният Нац.отбор от гореизброените определено е Германия,независимо какво се случва в Бундеслигата или в ЕКТ.
В този период така да се каже,лицето на немския футбол бяха основно-Байерн Мюнхен(вечното лице разбира се),Леверкузен и Борусия Дортмунд,които донякъде импликират/ха модела на "Аспирините" в Германия и Европа...с малката разлика,че първите не успяха да стана шампиони,но пък в структурно отношение бяха една идея по-класни в Европа(за мен лично).При Борусия имаше нотки на стихийност,докато при Леверкузен всичко беше тип-Топ(Мьолер)
Ти спомена,че нивото на Англия не се е променило в продължение на тези години.
Да,практиката на хартия индикира за нещо подобно,но аз лично не съм съгласен с едно такова твърдение и ще ти кажа защо.
Първо искам да вметна,че за мен най-силната формация/в този период за Англия беше между 1998-2000г
Типичен британски футбол,представен от майстори като Шиърър,Бекъм,Оуен,Скоулс,Адамс и пр(есенцията основно от Манчестър Юнайтед,Арсенал,Нюкасъл).
С назначаването на Свен-Горан Ериксон,се получи едно преждевременното "континентализиране" на Англ.нац.отбор,което само по себе си значително изпревари същите тези събития,във средата на Висшата лига! Това косвено "несъответствие" доведе до дисбаланс в цялата структура,а след неговото уволнение и връщането отново към британски тип мениджър(Макларън),ситуацията още повече се задълбочи.
След това дойде ерата на Фабио Капело,която в частност и съвпадна с най-силните години на английските отбори в Европа и изобщо доминацията на Висшата лига като най-силното първенство в света.
Опитът на Капело синхронизиран с класата и успехите на английските футболисти,реално беше перфектната симбиоза/формула за евентуален успех,но..поради една или друга причина нещата отново не се получиха!
От тук следва въпроса:Дали пък зад провалите не стои нещо доста по-голямо,а именно:Умопомрачителните нива на вътрешна конкуренция/звездомания/завист,които "синтезирани" и представени в ядрото на Нац.отбор на Англия,водят до липса на сплотеност и колективизъм?
Навярно и поради тази причина ФА назначи Рой Ходжсън за нац.треньор,който да използва огромният си опит и реноме на умерен тип характер(за разлика от един Капело примерно),пък току виж успее да обедини и уравновеси нещата.
Да,той донякъде успя да промени курса,но в условията на съвременния футбол и промените във всяко едно отношение,неговите подходи изглеждат по-скоро старомодни/неустойчиви за сериозните цели на отбора,което вече от свое страна 100% индикира,че на този Нац.отбор му трябва какво? Иновативен и млад британски мениджър!
Приемствеността/опита на Рой Ходжсън е едната база,а другата-динамичните и иновативни идеи/креативността на неговия млад наследник.
Поздрави!

Ха! Ето че може да се води интересен диалог с теб, когато решиш да пишеш за футбол без да се опитваш да демонстрираш колко много разбираш от него и да желаеш да поучаваш другите с цел заяждане (основно във форума на Ливърпул, но и в други форуми), а просто споделяш наблюденията си и мнението, което си изградил въз основа на тях! С някои от нещата, изложени от теб съм съгласен, с други не съм, ще се опитам да бъда кратък:

1. Наистина някъде до към новия век Висшата лига отстъпваше по качество на останалите големи първенства, нямаше чак толкова много чужденци и националният тим на Англия играеше типичен британски футбол (спомен за цял живот ще ми остане мача с Англия на ''Българска Армия'') Не съм останал с впечатление обаче, че англичаните са играели някакъв впечатляващ футбол през този период - отпаданията им от световни и европейски бяха почти същите, каквито са и днес - заради липса на достатъчно класа! Най-силни англичаните ми се сториха на европейското в Англия през 1996-а, когато само силата на Маншафта им попречи да грабнат титлата у дома..

2. Назначенията на чужденци за мениджъри, според мен, бяха именно с цел да се избегне типично британското в играта на Англия, защото явно на Острова си дадоха сметка, че този футбол не е печеливш вече.. Друг е въпросът, че донякъде си прав, че назначаването на Ериксон малко изпревари процесите, течащи във Висшата лига, а и да си кажа честно, не смятам, че точно шведът беше точният избор за Англия..

3. Когато вече беше назначен Капело и както казваш Висшата лига беше станала едно от най-силните първенства в Европа, нивото на английските футболисти - на тези дошли след, както ти казваш, силните фигури от края на 90-те, не беше същото.. Движещата сила във водещите отбори станаха класните чужденци, мениджърите на топ отборите бяха чужденци.. Затова и резултатите на Англия продължиха да са обичайните на големи форуми..

4. Напълно съм съгласен за звездоманията и липсата на колективизъм у английските играчи и моето мнение е, че тя се дължи на лошата работа с тях още от юношеските формации, където са учени на играта предимно от британски треньори Споменал си за провалът на Макларън, а за мен и треньорството на Ходжсън е провал (между другото Ходжсън освен опита притежава друга важна характеристика, заради която бе предпочетен пред един Реднап, да речем - той е един от малкото британски треньори със солиден стаж из Европа)
Аз лично, след като прочетох анализът ти, затвърдих за себе си мнението си за слабите английски треньори като една от основните причини за слабото представяне на Англия на големи първенства..

5. Млад и перспективен британски мениджър - сещам се само за Брендън Роджърс (не го казвам с цел заяждане)

[tevez]

[MASTER_COOL]

Носят се слухове , че Артуро Видал е претърпял нова контузия в коляното и сега е пред операция
Излиза, че добре сме направили, че не сме го взели.
Жалко, дано се възстанови бързо и да бъде познатата машина.

[daduradam]

Жалко, че не взехме Ди Мариа, който беше на сергията. Да щяхме да се охарчим малко, но Ливърпул може да си го позволи. Жалко наистина.
А, ако бяхме проявили интерес, той щеше да избере нас пред Юнайтед.[/quote

Колко са сигурни

Пиша на теб, понеже си точен.
1.Парите, които вие му предложихте и ние можем да му ги дадем.
2.Играем в ШЛ и сме в доста по-добро моментно състояние.
3.Стилът му на игра е по-подходящ за нашия отбор, ще играе на любимата си позиция - като крило, при вас не знам къде ще играе ( не ви следя мачовете ) .
4.Съотборниците му щяха да са доста по-близки до неговия стил.

Естествено винаги си остава субективно, Санчес ни отказа, понеже искал да живее в Лондон

[t0bl3ro_bg]

Too weak David for his national. Same form as this in United. Why God,why he plays for such a good team like MU...