petko.h.markov написа:Говоренето и писането на неистини,откровени лъжи винаги са ме възмущавали.На нас,привържениците на ЦСКА,въобще
не ни приляга употребата на изрази като ГМО,изкуствено създадени отбори.Ако познаваме добре историята си,не трябва
да забравяме годините,периода 1948-1961г и успехите ни тогава.И ние сме възкръснали от пепелта,постепенно сме
трупали успехи и привърженици,за да стигнем сегашното си положение.Знам,че много от вас ще скочат първосигнално,но
истината е такава.Не разбирам завистта и злобата на хората,но така у нас.
По своя драматизъм финалните мачове от 1948 г. са връх в дотогавашната история на първенствата ни . На 5.09.1948 г. над 30 000 зрители идват на стадион "Юнак" , за да видят първия двубой за шампионското звание . По дърветата са накацали стотици хора . Мнозина остават без билети .
Левски наистина е силен по това време , обрал не без помоща и на партията всички водещи футболисти в България . Имената на Соколов , Спасов , Пачеджиев , Цветков , Дойчинов респектират всеки съперник . Сините още в началните минути установяват надмощие срещу младите армейци в чиито редици най-опитните футболисти са неизлекувания 25-годишен Божков и 26 годишния капитан на отбора Н. Чакмаков . Редят се пропуск след пропуск , вратата на ''Септември" при ЦДВ е окупирана , но както често се случва във футбола , увлеченият в неспирни атаки пръв получава гол . Дребничкото ляво крило на армейците Богданов праща топката зад Соколов . Левски обаче не се смущава и чрез Пачеджиев обръща резултата да 1:2 .
Ст. Божков: "Може да звучи парадоксално , но ние приехме тази загуба с оптимизъм . Знаехме за силата на Левски и очаквахме това надмощие . В хода на двубоя обаче всеки от нас разбра , че може успешно да противодейства и надиграва своя противник . Наясно бяхме , че с добра организация можем да победим с два гола разлика !"
На 9.09.1948 г. ст."Юнак" отново е препълнен . Привържениците на Левски очакват две формални полувремена и техните любимци да вдигнат за пореден път титлата . Действията на терена обаче твърде скоро ги правят неспокойни . Още във втората минута Миланов бележи и изравнява общия резултат . Първото полувреме протича равностойно въпреки , че Лефски изравнява . През втората част Миланов вкарва за 2:1 и футболистите в синьо , неочаквали подобен отпор започват да нервничат , правят елементарни грешки , изчезва синхрона в действията им . По трибуните става ясно , че това е моментът за решителен удар на армейците . Чакмаков и Стевето дават тон за още по-активни действия . Смутеният съперник дълго удържа напора и когато съдията гледа своя часовник за да даде край на мача , се стига до развръзката - изстрел от далеч на Чакмаков и слисания Соколов гледа топката в своята мрежа . Последния съдийски сигнал е заглушен от овациите на армейските фенове . По грейналите лица на Геренски , Футеков , Цветков , Иванов , Манолов , Чакмаков , Миланов , Минев , Божков , Божилов , Богданов и игралия в първия мач Такев е изписано щастието от първия голям успех .
Радостта на привържениците е огромна . Те нахлуват на терена , за да поздравят своите любимци , а възторгът достига своя връх , когато капитана Чакмаков вдига купата . Лумват факли от запалени вестници , навред ехтят скандирания .
Ст. Божков : "Успехът не ни главозамая . Знаехме , че сме първенци не защото сме по-силни от Левски , а защото ги надиграхме в рамките на 180 минути . Предстоеше тепърва да се изгражда в нашия клуб и да се утвърждаваме" .
Петко това е за теб.. дядо ми е бил на стадион Юнак в паметния мач с рогата на 9-ти септември.. сега е на 84 години и още помни тези мигове
ЦСКА е повече от отбор... ЦСКА е любов !
