Alexx написа:ПАТРИОТИЗЪМ НА СКАРА-БИРА?
Точно започвах коментара за предстоящия двубой Стяуа – Лудогорец и различните гледни точки към него, когато се появи декларацията на Асоциацията на спортните журналисти след нападките на Кирил Домусчиев срещу колегата Димитър Тренев от телевизия Диема. Може би за първи път откакто съм организиран член на тази професионална общност, а това са три десетилетия, почувствах, че има смисъл от подобни организации и затова тръгвам отзад напред.
Най-напред ще препотвърдя написаното в декларацията, а именно – Тренев е професионалист, един от малцината компетентни млади хора в нашия бранш. Той е важен елемент от качествения екип на Диема, поднасящ от години най-добрата футболна продукция в българския ефир. Наред с Веско Василев, Боби Борисов, Жоро Драгоев, Виктор Врачев, Петър Виденов, Лъчезар Пройнов и останалите момчета. В това спор няма, а сега към същността на темата…
Както се разбра г-н Домусчиев обвинява коментатора на мача Партизан – Лудогорецв липса на патриотизъм?! Най-напред това не е вярно, тъй като Тренев през цялото време беше съпричастен с каузата на българския тим. Нещо повече – човекът на Диема бе дори прекалено добронамерен след като премълча странното поведение на белградския отбор, който пред 25 000 фанатични „навиячи“ мина три пъти центъра през второто полувреме. Без значение, че бяха с човек по-малко, сърбите би трябвало да изядат земята, но да преследват победата на живот и смърт. Така както многократно са го правили и на футбол, и на баскетбол. Този път обаче „черно-белите“ играха като благородни девици и аз имам своето обяснение за това. Ще го запазя за себе си, защото друго е по-важно.
Босът на Лудогорец очевидно живее с нагласата, че е обединител на нацията, стъпил на Олимп, който има право да изисква верноподаническо отношение от околните. Вярно е, че отборът от Делиормана направи много през последните две-три години, но какви би трябвало да са претенциите на ЦСКА с три европейски полуфинала и дузина скалпа от Аякс и Ливърпул до Ювентус, Монако и Леверкузен? Или на Левски, Славия, Ботев (Пд), Берое, Локомотив (Сф)? Някой ще каже, че това е минало? В спорта няма днес и вчера, защото ако е така би трябвало да сме забравили Пеле, Бекенбауер, Боби Чарлтън, Кройф, Платини, Марадона, Иван Колев, Димитър Якимов, Георги Аспарухов, Христо Бонев, Чико Дерменджиев, Начко Михайлов, Александър Шаламанов…
Тази нагласа на г-н Домусчиев да изисква едва ли не задължителна подкрепа за своята футболна фирма до голяма степен се дължи и на угодническата политика на почти всички медии. Постиженията на проекта в Делиормана са безспорни, но защо не се намериха гласове, които да погледнат и към обратната страна на луната? И да попитат на каква цена Миньор излезе с юношите срещу Лудогорец в Перник през пролетта на 2012 г., точно когато се решаваше титлата? Навсякъде по света подобно действие се определя с две думи – симулация и корупция?! И нещо от рекордите на „Гинес“ – как така срещу отбора от Разград не бе свирена дузпа в продължение на почти два сезона? В това отношение „орлите“ на Домусчиев надминаха дори постижението на държавните любимци от Подуяне. И още – кой изпрати мутри и биячи с железни прътове срещу феновете на ЦСКА на 23 май 2012 г. в Разград?
Вероятно изключително удобната медийна и съдийска среда е създала превратни представи у хората в Лудогорец. Или те са се подвели от соловите акции на Цимбика и Дучето, които си позволиха да ангажират сектор „Г“ с една чужда кауза.Няма как един автентичен привърженик на ЦСКА да подкрепи Лудогорец срещу великия армейски клуб от Букурещ…
Не толкова заради общите неща в историята и близките цветове, а най-вече заради доблестта на агитката от стадион „Генча“, която през 2008 г. - след престъплението „Лицензгейт“, първа и единствена в света вдигна плакат с надпис „Справедливост за ЦСКА София!“. Този жест никога не може да бъде забравен. И Партизан е близък до сърцето на сектор „Г“, но червено-синята „Звезда“ от Букурещ е най-близка.
Отдавам дължимото и на сектор „Б“, който през пролетта твърдо се противопостави на опитите за директивен „патриотизъм“ по повод мача Лудогорец – Лацио и открито застана зад приятелите си от Рим. Така както преди десетина години хиляди АРМЕЙЦИ сесъбраха на северната трибуна на националния стадион, за да подкрепят любимия си Ливърпул срещу Левски в турнирна за купата на УЕФА.
Българи сме, но националната принадлежност няма нищо общо с клубните емоции.Така е навсякъде по футболната планета и никой не се сърди, че Барселона плаче след десетата европейска купа на Реал (Мадрид) или че „ОлдТрафорд“ още се стряска от обрата на Ливърпул срещу Милан във финала през 2005 г. Да не говорим за разделението в по-близките географски ширини – Белград, Атина, Истанбул…
С две думи – не бива да се спекулира с патриотизма, защото това не е скара-бира за платени агитки, а нещо съвсем различно. Или да изключим от нацията българите от различни футболни цветове, стискали палци за Партизан? За разлика от Димитър Тренев, който искрено симпатизираше наЛудогорец. Очевидно обаче и това не е било достатъчно…
ГЕОРГИ АТАНАСОВ
Болен си, ще те излекуваме на 16 Август.
