История
В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената майа (киче, мам, понтал, чол и хуастеки). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с йероглифи и многоцветна керамика. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на цивилизация - Бонампак, Чицен Итца, Тикал, Копан, Ушмал, Майапан, Паленке. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни пирамиди (например основата на пирамидата в Чолула достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла), по Мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на олмеките, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от камък, който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.
Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и блатата. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, каруци или товарни животни. В градовете им се издигат великолепни внушителни храмове и дворци. Те строят и огромни пирамиди. Страните на пирамидата приличат на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. (Това е повече от височината на Колоната на Нелсън в Лондон!) Често маите построяват нова пирамида върху старата - и така понякога три-четири пъти. Всяка следваща била по-голяма от предишната. Маите строят храмове на върха на пирамидите като домове за боговете им. Те били изработвани от дърво, така че отдавна са изчезнали. Пирамидите са построени от варовикови скали покрити с бляскава бяла мазилка - ослепителна гледка на лунна светлина. След това маите боядисват пирамидите в ярко червено или синьо и изписват върху тях йероглифи.
Строителството било тежка работа. Маите оформят камъните със сечива, направени от кремък. След това носят тежкия товар на гръб, като го окачват на въже минаващо през челото им. Къщите са правоъгълни, стените - от слама или от преплетени палмови листа, подът - от твърда земя. Така изглеждат най-скромните къщи. Къщите на старейшините са издигани от дърво и камък и представляват две помещения. Едното е нещо като тераса, което служи и за приемна. В другата се помещава семейството. В нея има мебелировка и керамични изделия. Килимите и стените са декорирани с цветни мотиви.
Ритуали и жреци
Лора Буш в Гватемала след представление на ритуалите на маите
Маите принасят в жертви пленници. Хвърлят ги от върха на пирамидата, като понякога ги убиват предварително. Няма нещо в живота на маите, което да не е свързано с религията. Ритуалите с принасяне на жертва към боговете на земеделски продукти, животни или човешка кръв предшестват всяко обществено или семейно събитие. Жреците често се порязват по телата или се осакатяват. Религиозните ритуали предшестват големите ловни експедиции всеки сезон. Семейните церемонии като раждане, сватба и смърт винаги протичат в мистична атмосфера. По време на ритуалите не липсва игра на топка, в която две групи мъже се опитват да вкарат гумената топка през пръстен в стената. Тази игра има строго ритуален и религиозен характер. Главно почитано божество е Кукулкан. В народните представи той се идентифицира като строител и архитект, който основава град Майапан и повелява изграждането на постройките в Чичен Ица. Нарежда на хората да се изповядват и да постят, както и да се въздържат от употребата на оръжие. Кукулкан е превод на Кетцалкоатл. На езика на маите "кукул" означава птицата кетцал, а "кан" - змия. Днес птицата кетцал е символ на Гватемала. Бог Кукулкан се изобразява като перната змия, която била основна емблема на династията Кан. Династията Кан е последният царуващ род от монарси в страната. Като последната от династията е кралицата Моо.
Една определена група от жреците се посвещават на науката, но не заради самата наука, а по-скоро дотолкова, доколкото тя може да послужи на религията. Маите напредват много в изучаването на математиката и астрономията, а в изчисленията си достигат до такава прецизност, че днешните учени се озадачават. Най-големите им заслуги са при проучване движението на планетите Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Маите завещават на следващите поколения своята история, знанието за най-важните събития върху надгробни плочи. На храмовете и дворците се извайвали релефно всички значителни откъси от историята с помощта на писмеността на им.
Летоброене при маите
Статуя на последния владетел на маите, Текун Уман
Първоначално Маите имат календар от 260 дни в годината. Броенето става с две въртящи се едно от друго зъбчати колела. С течение на времето добавят и трето зъбно колело, с което годината добива 365 дни. Разделението на тези дни е на 18 месеца със съответно 20 дни и един месец ‘’Уайеб’’ с 5 дни. Всичко заедно дава една «приблизителна година» от (18 x 20) + (1 x 5) = 365 дни. Четвърт деня, който остава при високосни години се пренебрегва от маите.
Трите зъбни колелета, показват как се променя датата. Показаната дата е 4. Ахау 8. Цумко. След четири дни е 8. Кан 12. Цумко. Минават 52 «приблизителни години», докато настъпи отново същата дата. За ежедневието това е достатъчно, не и за писане на история. Иначе щеше да е приблизително като смяната на политическата система през 1944 г. и инфлацията през 1996 г. да бъдат в една и съща година. За да избегнат това, Маите е трябвало да измислят нещо друго. Началото на новото време, «нулевата точка на историческото зъбно колело» за Маите започва на 2. Ахау 8. Цумко и съответства на 13. август 3114 пр. Хр. Това 0.0.0.0.0. е началото на последния възголям цикъл на времето, който свършва на 21 декември 2012. Всеки голям цикъл е разделен на по-малки цикли, както се използват столетия, десетилетия и пр. Дадена дата се състои от числова редица, чието първо число е броя на най-големите цикли от началото (0.0.0.0) на възголемия цикъл (подобно на столетия, но по майската система).Следват по-малките цикли и накрая всичко се отнася към цикъла от 52-те «приблизителни години». Например при датата: 9.15.4.6.4.8.Кан 17. Муан, първите пет цифри означават следното:
9 цикли от 144 000 дни = 1 296 000 дни
15 цикли от 7200 дни = 108 000 дни
4 цикли от 360 дни = 1440 дни
6 цикли от 20 дни = 120 дни
4 цикли от 1 ден = 4 дни
Сума: 1 405 564 дни
от началото на възголемия цикъл (13. август 3114 пр. Хр.). Това отговаря на 29 ноември 735 г.
