Розова долина-Тунджа Ямбол-1:2

[bobo_13]

Да, това вече се вика тактика Хубав мач, особено ако си представите как играе Черно море

[MoNteSo]

И да пуснете топлата вода на момчетата в Ямбол, Ей!!

[THE RED SNAKE]

И да пуснете топлата вода на момчетата в Ямбол, Ей!!

Поне стана хубаво мачле !

[Udoji90]

Еее, жалко, изпуснал съм мача на отбора от родния ми град. Нищо, важното е, че са били.

[edmon_dantes]

И аз не можах да гледам отбора от родния ми град. Радвам се, че са победили. Дано направят нещо този сезон и се преборят за добро място.

[rebelheartous]

Всички ли сте от Ямбол тука бе?

[stanislav89]

Стана хубав мач.

Трябва и от Б група да излъчват по някой мач, писна ми да гледам едни и същи отбори от А група...

[Der Schmarotzer]

Ямбол също е един от центровете, където израстват не лоши футболисти. Също беше участник в "А" група макар и преди повече от 40 години като "Лъсков". Беше доста време през 80-те години фактор в южната "Б" група, докато не му разказаха играта заради Черно море. Тогава (80-те години) в Тунджа играеха Владко Шаламанов, Румен Горанов, Александър Милушев, двама братя близнета от Дунав (забравих им имената), Краси Денев, Наско Киров и още няколко местни герои. Трябва да спомена и един от най-големите таланти, които е раждала ямболската школа - Даниел Христов, но за съжаление по ред причини нереализирал се. Треньор им беше Асен Милушев. Опитваха се да бъдат като сателит на "Левски", даже играеха приятелски мачове с него. Обаче след мача с Морето и жестоките санкции от страна на БФС-то, футболът в града тръгна назад. Малко след това Наско Киров и Краси Денев отидоха в Славия, а безпаричието разгони легионерите. А при "демокрацията" окончателно се замрази футбола в Ямбол. Грешката беше, че не се залагаше на местните момчета, а се даваха луди пари за легионерите (според слуховете Р. Горанов, за да играе в отбора, получава на ръка 12000 лева, което в ония времена беше огромна сума), които не бяха по-добри от местните. По този начин място в отбора не намериха Стефчо Иванов, Стоян Иванов, Митко Янакиев, Даниел Тонев, Иван Павлов, най-големият талант Даниел Христов-Дъко, Галин Иванов, Тошко Мешинев, Васил Карапанчев. Един отбор от юношите старша, който можеше да бие всеки един отбор в света в своята възраст. Естествено нямаше и адекватен треньор, и всичко се градеше само около големия талант на момчетата.