За целта, ще пуснем втора тема, в която да се правят КОМЕНТАРИТЕ. Нека тази тема остане "чиста", т.е. - тук ще се качват само материалите, които, който иска ще може да коментира, но в другата тема директен линк, към която (за да не се губи) ще пуснем тук!
ЛИНК към темата за коментарите - http://forum.gong.bg/lokopld/viewtopic.php?f=10&t=181355
...............................................................
По същество!
Поради факта, че дългите постове не се четат сме се постарали тези да станат максимално къси. Разбира се, това (особено в случая) не е съвсем възможно, но все пак сме се помъчили да ги съкратим, вадейки най-важното в случая! За всеки един от текстовете е посочен ИЗТОЧНИКА, откъдето е взет! Поради факта, че никой измежду нас не е ИСТОРИК или АРХЕОЛОГ сме се постарали да ЦИТИРАМЕ хора, които са отдали голяма част от живота си да изследват регионалната история, праистория и археология или темата за траките като цяло! Целта на това е да се избегнат всякакви "упражнения" върху това - "кои сме били ние за да кажем едно или друго"!
Ето няколко извадки от различни книги са относно поставения въпрос за връзката между Пловдив и бесите! Тук ще постнем отново и картата на Абрахам Ортелиус от 1585 г., която по един или друг начин потвърждава написаното и от многоуважавани наши специалисти в тази област!
![Изображение](https://farm4.staticflickr.com/3920/14615939529_0845f38a1b_z.jpg)
„BESSI, BЕSSOI са тракийски етноним, засвидетелстван многократно в античното римско литературно наследство и епиграфските паметници. У античните автори преобладават сведенията за походи, сражения, поражения и победи: тематиката еднозначно внушава военната сила и капацитет на бесите, техните сурови нрави и свирепост, за да се обяснят пораженията и да се внуши значимостта на победите. Не бива да се пренебрегва фактът, че в историописа за бесите, пък и за траките, авторите представят гледната точка на техните политически врагове.
Опит да се погледне с други очи към врага може да се намери най-вече у Тацит (Ann., IV, 47 sqq.). който не скрива възхищението си от издръжливостта на бесите в стремежа им да запазят свободата си и човешките си права по отношение на онова, което си остава и до днес най-скъпото за човека – правото му да се грижи за бъдещето на своите деца.”
„Власт и социум в Римска Тракия и Мизия” Маргарита Тачева.
„Bessoi, Bessi се обяснява от индоевропейското bhendh-so - обвързан към нещо (напр. към вяра или договор) и се смята родствено н албнското bese (вяра, договор) и староирландското bes(s) - навик, обичай.“
Из книгата „Езикът на Траките“, автор Иван Дуриданов.
Раждането на Пловдив:
„Романтична, но невярна е вярата, че основаването на Пловдив е свързано с любимото на всички пловдивчани Трихълмие. Летоброенето на града не започва с Евмолпия, нито с Тримонциум, дори не и с Филипополис. Следите на първите му заселници са на повече от 8 000 години. Тогава хората открили предимствата на плодородната низина, защитена от Родопите и Средна гора, на пълноводната тогава река Марица и живописните пловдивски хълмове.
Ако проследим произхода на първото му име - Пулпудева, чието производно днес е Пловдив, ще разберем кои са предците ни. Името Пулпудева, според покойния лингвист-траколог проф. Кирил Влахов, означава Град при езерото, „Езерен град” (Пулпу - езеро, блато и дева - град). Езеро, образувано при водосбора на река Белащица (сега пресъхнала) и река Марица със сигурност имало. Засечени са бреговете му около бившата баня „Здравец” в района между т.нар. днес Католишка махала и кв. „Лаута“.
Местното наименование града получил от населявалите тези места първи жители. Историци сочат, че Бесите били високопланински жречески род от племето Сатри, чийто етноним в по-късни времена станал общ за местното население. Освен планински, появили се и полски Беси в района на днешните Пловдив и Пазарджик. По-късно в античността упоменавали в картите на провинция Тракия, стратегията /територията/, чийто главен град бил Филипополис, именно като Бесика.
Първичният Пловдив е открит и очертан от праисторика проф. Петър Детев, който е проучил и четирите праисторически селища на територията на Пловдив. Най-старото постоянно селище била „Плоската могила“ („Ясътепе I“) в кв. „Филипово”. Разстила се на голяма площ, а центърът на могила бил в двора на сегашното предприятие „Текстилни влакна“ до Брезовско шосе. Указва пътя на първите постоянни заселници в долината на Марица. Подпочвени води се оказали непреодолима преграда за подробно проучване. Сондажни разкопки на П. Детев разкриват археологически паметници и определят абсолютната дата (с метода С14) на възникването му.
Днес, то е силно повредено, всякакви грижи за неговото проучване или поне опазване, са преустановени. Така Пловдив се е самолишил от по-точни данни и факти за собственото си летоброене… Невъзможността да го проучи, принудило П. Детев да се насочи към следващата праисторическа могила, която разкопал цялостно в продължение на 14 години. Тя се оказва изключително ценна. Възникнала е през късния неолит, до 1000 години след основаването на „Ясътепе I“, кв. „Филипово“. Появата на селищната могила в кв. „Лаута“ е по време, когато в Тракия се заражда уникална местна култура, еманципирана от другите неолитни култури. С нея започва изключително богат и плодотворен период довел до първата цивилизация в света. Могилата е еталон за началото й, а първите жители можем да наричаме Основателите на Европа. Защото благодарение на изключителните природни дадености тук се е появила първата устойчива европейска култура – земеделието и пастирството, които цели 9000 години са в основен начин на прехрана.
С второто селище отбелязваме и факта, че за пръв път на територията на днешния град, другият му бряг бил заселен. Неколкократно изоставяно и възобновявано селището е активно във всички следващи епохи, чак до създаването на Първата българска държава. Селището било сигурен участник в основаването на най-големия и стар град на бесите - Пулпудева.”
(цитатите са взаимствани от „Тракийската Атлантида”, Йордан Детев и Енциклопедия „България”)
Описаната свързаност на Пловдив с бесите откриваме и в други посоки. Съвременното име на хилядолетния ни град е славянското производно от „Пулпудева”.
„Пловдив, Плоудин – двете имена на един и същ град от около средата на миналия век; първото име употребявали селяните около града, а второто от самите граждани, според преведени данни от В. Бешелиев /1983, 158/ Пловдив се определя като по-старата, свързана с Пулпудева чрез късноантичния тракийски език. Този език както се вижда от анализите по-горе бил очевидно на планинските беси в земите на Филипополския ареал, от който го е наследило и българското население там.”
(”Власт и социум в Римска Тракия и Мизия”, Маргарита Тачева, изд. 2000 г., стр. 29)
Същата книга (стр. 110) посочва и факта, че Пловдив е бил главен град на римската стратегия (област) „Бесика”:
„… според сведенията за стратегиите на Птолемей (3, 11, 8, 10) и тяхната локализация, се стига до твърдението, че всяка стратегия получила по един новооснован град: Сердике – Улпия Сердике, Дентелетике – Улпия Пауталия, Бесике – Филипополис, Анхиало – Улпия Анхиало, …”
За стратегия Бесике(а) се прави уточнението, че ”липсва новооснован град” и че „Филипопол е получил или е имал подходящата административна структура”.