Процесът по „Надграждане“

[CSKA69]

Най-трудното нещо в живота не е да постигнеш някакъв добър резултат, а да го задържиш и после да го развиеш. И причината е, че светът никога не стои на едно място, макар да ни се иска да е така. Няма нищо по-важно и значимо от развитието. Днес имаш един лев. Ако утре отново си с един, не е чак толкова лошо, но ще е хубаво да си с два. Така е и във футбола. Ако вчера си играл добре и днес просто повториш тази игра, не е чак толкова лошо, но е от значение всеки ден да си по-добър, отколкото си бил предишния. Ето това е и най-големия проблем – надграждането.

Проблемите на Лудогорец

Съвсем очевидно е, че Лудогорец е най-добрият български отбор към момента. Обаче ситуацията там се повтаря по идентичен начин с миналия сезон – слабо начало във вътрешното първенство, проблемни мачове в Европа и в един момент се стига до смяна на треньора. Трябва да кажем, че срещите, които Лудогорец изигра в Европа, не бяха слаби. Конкретно срещу Партизан трябва да отчетем опита на съперника и желанието на сърбите да си тръгнат към дома, без да са допуснали гол. Опитаха да вкарат в началото, после потърсиха някакви контраатаки, но накрая си се затвориха откровено за 0:0. Лудогорец опита да раздвижи фланговете, създаде няколко ситуации, но гол нямаше. Ако трябва да сравняваме играта сега срещу Партизан с тази от миналия сезон срещу същия съперник, разликата не е толкова голяма.
И точно в това е големият проблем – Лудогорец трябваше да е различен, да е по-силен, да е по-уверен. Много пъти сме очертавали деликатността на положението за този отбор. Той е на границата и следващата стъпка е важна. Да си първи в България вече не е толкова трудно, необходимо е и да си стабилен финансово, да можеш да взимаш по няколко нови играчи на сезон и с енергията и качеството, което те носят, можеш да печелиш. Само че това не е футболно развитие, а по-скоро тъпчене на едно място. Винаги ще харесвам Стойчо Стоев като треньор, защото олицетворява много неща, които липсват на българския футбол – спокойствието и интелигентността в най-голяма степен. Но той трябваше да е направил Лудогорец по-силен това лято. И поради това раздялата с него изглежда логична. Друг е въпросът дали точно Георги Дерменджиев е човекът, който да направи това, или е необходима свежа и млада кръв, пък той да продължи да помага. Но това си е въпрос за собствениците, те да му мислят.
Няма да забравя и друго нещо, което си мислех, докато гледах конкретно началото на мача срещу Партизан. Сърбите не се страхуваха от Лудогорец. Те излязоха и опитаха рано да вкарат гол. Това не се случва у нас. Отборите излизат на игрището срещу разградския състав и се затварят. В известна степен липсата на класа във вътрешното първенство също пречи на Лудогорец да върви напред, защото пред тях трудно идва сериозно предизвикателство. Те твърде лесно триумфират с титлата и това има своите последствия, когато дойдат по-тежките мачове.

Неразбирането в ЦСКА

Скандалите между треньор и шефове в ЦСКА, от една страна, и феновете, от друга, бяха нещо страшно интересно. Не заради някаква псевдоинтрига, а заради аргументите. Проблемът на двете страни бе, че говорят за различни неща. Слабостта в аргументите на Младенов и Сашо Тодоров бяха в това, че те говореха за времето от преди една година, а в същото време привържениците пък искаха да видят нещо различно този сезон в сравнение с миналия. Иначе човек лесно може да преброи отишлите си играчи от ЦСКА и тези, които са дошли с нови договори, за да си направи сметката, че в общия случай става дума за елементарна заменка – едните за другите. Само че проблемът е, че другото лято ще се случи същото. Ето срещу това са феновете, а шефовете и треньорът не го разбираха.
И тук става дума за нещо простичко – надграждане. Проблемът на ЦСКА изобщо не е Зимбру или отпадането. Защото това е футболен резултат, него може да се опиташ да контролираш, но в тази ужасна игра не може да си гарантираш победата, защото топката може да се удари в гредата и да излезе или пък да влезе вътре. Това са някакви пет сантиметра разлика! Няма как да ги контролираш. Но можеш да работиш, за да не повтаряш грешки. Между другото, гледайки този състав на ЦСКА, ми се струва, че той е доста по-качествен от миналогодишния, но дали ще се запази за повече от няколко месеца? Ето това е проблемът. И тук се губи надграждането. Защото какъв е смисълът ЦСКА да живурка, ако няма да се върне там, където е бил? Тук дори няма да отваряме темата за налагането на млади играчи в отбора, защото Карачанаков вече не е в тази категория.

Кръговратът в Левски

На „Георги Аспарухов“ се случват едни и същи неща. Идва нов треньор, след като месец преди това е сменен спортният директор и на новия е дадена пълната власт. Съответно Тодор Батков не се вясва на стадиона. Говори се по правило и за школата на клуба, която трябвало през еди си коя година да захрани с такъв и такъв процент футболисти за първия отбор. Идват един или два лоши резултата и веднага се говори за смяна на треньора. А той дори не се е ориентирал в обстановката.
Далеч съм от мисълта да защитавам Пепе Мурсия, обаче същото бе и положението с Вили Вуцов преди години, а и с Емил Велев, между другото. И какво се промени от техните уволнения? Нищо. Нека сме честни! Левски е в ужасно състояние. Отборът липсва, има някакъв сбор от играчи, в които може да се намерят качества, но към момента те не се виждат на игрището. И всички смятат, че някъде е скрита магическа пръчица, с която идва един човек, маха няколко пъти, от небето падат звездички и изведнъж Левски е друг отбор. Просто няма как да стане.
И за да се превърне Левски в добър отбор, са необходими няколко етапа. Първият е най-тежък – треньорът да работи спокойно и да намери някакво начало на този тим. Да започнат да правят примерно добри 30 минути. После те да станат 40, след това 60. В един момент този треньор ще стигне тавана на своите възможности и ще дойде друг. Той ще доразвие завареното и ще допълни стилът с нещо интересно. И така в един момент ще се получи ефектът на „магическата пръчица“. Но за да се случи, трябва да мине години или дори две. Няма как да стане от днес за утре. И който не го разбира, всъщност участва с пълни сили в затриването на Левски.

Надграждането

Между другото, този процес на надграждането не е видян в нито една друга сфера от живота на страната ни, така че може би ще е прекалено да го искаме да се случи първо във футбола. Обаче просто няма друг начин. И само онзи, който си дава сметка как точно се случва прогресът, може да има успех. Поне през последните години в българския футбол това правило се потвърждава всяка година. Защото още никой не е открил как да се случи прогресът с магическа пръчица.

Борислав Борисов, ''7 дни спорт''

[Betchualeng Arnaikem]

Ами казаното е вярно, мисля, че вече можем да поставим и Литекс в списъка. Пък и Ботев отиваха натам: пари бол, надграждане - 0; просто проблемите на собственика отпратиха отбора в друг коловоз.. поне засега.

[Странджата]

Награждам означава строя на етапи, докато построя според началния план. Можеш например да залееш основите и другата година да награждаш - само че това е по-скоро изграждам. Можеш да вдигнеш един етаж, да го покриеш, да живееш в него, а после да махнеш покрива и да наградиш - т.е. да построиш, изградиш, нов етаж, защото си имал план за три етажа, но по различни причини не можеш да чакаш, докато стане триетажната къща, а трябва да живееш в една стаичка, докато с години надграждаш (строиш, дострояваш).
За ЦСКА и за Лудогорец не мога да интерпретирам - аз съм левскар. За Левски питам - къде ни е проектът за къщичката? Къде ни са сроковете? Ако все надграждаме, подозирам , че мислим, че поне основите ни са солидни? Аз обаче тези основи не виждам никъде другаде, освен в символния капитал на името. Та питам - нашето не е ли пристрояване, а не градеж, макар и на етапи? Не я ли караме по стар български обичай от времето на социалистическа индустиална революция - копторче, лятна кухничка, баня с бойлерче на покрива и разни други помещенийца, от които няма как да изникне "малка, спретната къщурка".
Докога хора, които даже не зная езика ни, се упражняват на наш гръб в усилията си да получат повече от две на поредното свободно съчинение? И за тези си усилия те имат самочувствието на водачи, лечители, оздравители и прочия, както би казал Иванчо Йотата -[i]человече ..... сивооко, с четиняста коса и мустаки, с исполински нос и с голямо честолюбие[/i] (за приликите с известни "проектанти" питайте Вазов)

[Готвача]

Награждам означава строя на етапи, докато построя според началния план. Можеш например да залееш основите и другата година да награждаш - само че това е по-скоро изграждам. Можеш да вдигнеш един етаж, да го покриеш, да живееш в него, а после да махнеш покрива и да наградиш - т.е. да построиш, изградиш, нов етаж, защото си имал план за три етажа, но по различни причини не можеш да чакаш, докато стане триетажната къща, а трябва да живееш в една стаичка, докато с години надграждаш (строиш, дострояваш).
За ЦСКА и за Лудогорец не мога да интерпретирам - аз съм левскар. За Левски питам - къде ни е проектът за къщичката? Къде ни са сроковете? Ако все надграждаме, подозирам , че мислим, че поне основите ни са солидни? Аз обаче тези основи не виждам никъде другаде, освен в символния капитал на името. Та питам - нашето не е ли пристрояване, а не градеж, макар и на етапи? Не я ли караме по стар български обичай от времето на социалистическа индустиална революция - копторче, лятна кухничка, баня с бойлерче на покрива и разни други помещенийца, от които няма как да изникне "малка, спретната къщурка".
Докога хора, които даже не зная езика ни, се упражняват на наш гръб в усилията си да получат повече от две на поредното свободно съчинение? И за тези си усилия те имат самочувствието на водачи, лечители, оздравители и прочия, както би казал Иванчо Йотата -[i]человече ..... сивооко, с четиняста коса и мустаки, с исполински нос и с голямо честолюбие[/i] (за приликите с известни "проектанти" питайте Вазов)

Ах колко си прав,за съжаление.Голяма част от нашите отбори си имаха поставени едни основи,кои много стабилни,кои по малко.Но за съжаление на едни 45 години в ляво от истинските проекти.Сега,не само че "строим" на ново място,където вече ги няма даже неправилно поставените основи,ами строим от нищото,към никъде.И всяка година/а някои и по два-три пъти в годината/започваме наново.Как пък не се сетиха да откраднат поне един проект,като хората и да построят нещо като тях?Има толкова много проекти и проектчета които могат да се приложат и при нас,но уви,сегашните "строители" не желаят това да се случи,защото после няма как да се започва всеки сезон нов обект.

[doktora25]

Има верни неща в написаното, като цяло авторът е прав, че в този аспект могат да се откроят общи неща между трите отбора. Даже аз мисля че едва ли някой от пишещите тук има по-различно мнение по въпроса за надграждането, дори и по-крайните фенове, които считат, че Левски и ЦСКА задължително трябва да се борят за титлата всяка година. Дори и голяма част от ръководителите в клубовете разсъждават по сходен начин, но проблемите в клубовете са от друго естество, а именно че в тях се въртят основно мръсни пари и голяма част от ръководителите ги използват само да си въртят далаверите и да си взимат комисионните. В Левски и ЦСКА може би проблемите и начинът на управление през последните години са сходни, но все пак има някои различия. В Левски постепенно през годините се премина към свободните агенти и едва миналата година бяха обявени сериозни финансови проблеми. В ЦСКА се трупаха все повече и повече дългове през годините, към момента вероятно не са изчистени, новото ръководство явно е разчитало че ще направи надграждане ако бъдат привлечени нови спонсори или се получат нещата с акциите, но надграждане без пари няма как да се направи. Литекс и Лудогорец ще видим докога ще са финансово стабилни и дали в даден момент няма да поемат по пътя на Ботев и така.

Просто несериозно е в тая отровна среда, в която съществуват клубовете, среда на уговорени мачове, черно тото, корупция на всички нива, връзкарство в школите, собственици-мафиоти, които са в тесни връзки с мафиотите от партиите и които повече мислят дали утре няма да ги гръмнат, отколкото как ще изглежда отбора им след една година, да се говори за развитие, надграждане и следване на съвременните тенденции. Всичко това трябва да се разчисти, цялата система да се смени, футболът ни да се изрине до основи и да се търсят модели на ново финансиране, в което да няма "силен човек".

[iliev72]

Странджа не знам дали скоро си ходил на ст.Раковски ,но аз 2 пъти седмично там и гледам едни деца облечени в синьо които тичат по топката с огромно желание и се питам защо не виждам тези деца в представителният отбор на Левски ?!
Докато нашите "футболни" корифеи гледат да взимат чужденци няма да има надстройка.Резултати този сезон на Левски щяха да са същите дори ако бяха играли с юношите.Да бяха започнали с тях и течение на времето тези юноши щяха да станат мъже и нещата да по тръгнат , но е по-лесно да се купуват чужденци и да се уволняват треньори отколкото да се гради.Същото важи и за ЦСКА.
Стига с тези чужденци.Искам да чувам български имена като играят български отбори.Вчера слушах ЦСКА-Славия и се чудех дали играят БГ отбори !

[James Beattie]

Ами казаното е вярно, мисля, че вече можем да поставим и Литекс в списъка. Пък и Ботев отиваха натам: пари бол, надграждане - 0; просто проблемите на собственика отпратиха отбора в друг коловоз.. поне засега.

Хехе Е ти какво награждаване искаш? Ботев си играха в евротурнирите. Това не е ли успех? Сега и без пари и то с .... Офчата Глъвъ ... пак са на топ местата.
Топ 3-4 си е постижение, за нашите стандарти. Ти само 1вото място ли броиш за успех? Нали там е оня "резак" от Разград.