CTAHKO написа:Пърдиада
(Пеньо Пенев)
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.
Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип “глисанте”,
ту рязко - във речитатив.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.
Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив…!
![]()
![]()
Сред цялата житейска какафония на този свят объркан и чурук, гъзът е най-удачната хармония на форма, миризма, на цвят и звук. Но той е и най-нещастен според мене... Търпи без стон и тегли си каиша. Цял живот го сплескват от седене, но рядко ще го чуеш да въздиша... И ако ежедневно в пек и студ нежно го забърсваш с вестник „Труд”, едва ли като мъничко дете тъй ще го научиш да чете. Но гледайки гъза, то предвидливо би могло да се обоснове, че всяко нещо доста справедливо може да се раздели на две. Дай ми Боже дух да изразя трепета във мене що живее, щот квото и да кажа за гъза разтегливо, като него ще е. И нека ме охулват гадно! Нека! Ще твърдя със пламенност гореща – гъзът е кат сърцето на човека, не чувства той, горкия, но усеща... И може би затуй са тъй оскъдни шегите ни и нямат вече хъс.. Как весело, кажи човек да пръдне с тоя тъжен и загрижен гъз? ---------------------------------------------------



