Спам тема vol.2

[sin4ec]

Бре, Свети Илия и днес прогърмя с колата, колкото за адет!

[CTAHKO]

Много хора погрешно свързват комунизма с доскорошните тоталитарните режими в източна Европа, както и няколко държави в Южна Америка и Азия. Това въобще не е така! С тази статия ще се опитам с изключително опростен модел да покажа каква е основната идея на комунизма.

Историческите корени на идеята за комунизма като политически строй идват от немския философ Карл Маркс. В общи линии светът в по-голямата част от историята си е бил под тоталитарен режим на управление, където един монарх е притежавал и се е разпореждал с целия капитал на обществото, както и с личната свобода за развитие. Бурното развитие на демокрацията обаче променя този модел и още н началото на 19ти век се забелязва един стремеж за разпръскване на капитала на множество „порцийки“, както и наличието на все повече лична свобода на човек.

[center]
Карл Маркс (1818 – 1883)[/center]

„Маркс смята, че всяко човешко общество се състои от две основни нива: икономическа база (субструктура) и обществена надстройка (суперструктура). Сърцевината на икономическата база е начинът на производство (всичко, което се включва в едно производство). Обществена надстройка е: прояви на културата, подредени от държавата, от образование към изкуство, религия, философия, право“ (цитат от Wikipedia). Маркс логично заключава, че промяната на субструктурата оказва пряко влияние на суперструктурата.

Карл Маркс разглежда процесите в обществото изцяло философски, като е много силно подкрепен с доказателства на икономическата си теория от Фридрих Енгелс. Първоначално стъпват върху философията на Хегел, но бързо достигат до съвсем нов мироглед и така написват основното си произведение „Капиталът“. Основната идея в теорията е, че първичната реалност не е „идеална“ (както казва Хегел), а е „материална“. Основен цитат за тази теория е „битието определя съзнанието“. По този начин Маркс и Енгелс определят за движещи сили на обществото не върху творците, поетите и композиторите (които се занимават предимно с духовни цели), а върху т.нар. от „лумпен пролетариат“ – обикновените хора, които работят за оцеляването си. Това естествено е подкрепено логически от твърдението за субструктурата изказано по-горе.

Нека обаче се върнем на много по-първично ниво – моделът „хищник-жертва“ на Валтер-Лотка. Много близка аналогия до хищник-жертва стои съотношението месояден-тревопасен. Почти винаги хищникът е месоядно животно, а жертвата треповасно, но не винаги е така – затова ще използвам по-точния модел за случая, този на хищник-жертва. Специфична особеност при хищниците е това, че при тях винаги има борба за надмощие – било то за територия или за „водач на глутница“, с други думи централизирано в един индивид управление. При жертвите пък е точно обратното – борбата за оцеляване и предпазване от хищници ги учи на това да споделят ресурсите си и да си помагат взаимно в едно стадно общество.

За добро или за лошо – човекът по природа е хищник. Доказателство за това са както физични белези (близките едно до друго очи, които са способни да фокусират), така и чисто психологически (очевидната непрестанна борба за икономическо и социално надмощие). От тук нататък е лесно да покажем защо тоталитарните режими на управление са се наложили исторически – именно индивидът с най-много сила и икономическа мощ успява да надделее над останалите и да ги управлява.

Предварително искам да кажа, че демокрацията е едно прекрасно творение на човечеството, което обаче не променя особено положението. Дори избираем – водачът на глутницата продължава да има същите права, които има и ако НЕ е избираем. Какво тогава може да ни отдели от тоталитарните режими? Именно борбата за лична свобода и борбата за свободна икономика.

Редица философи са разглеждали моделът на управление „анархия“. Той е пълната противоположност на тоталитаризма. При него като първичен базисен елемент се взима именно липсата на „водач на глутницата“. Анархията се основава на принципът на споделяне между индивидите. Тя би била един прекрасен модел на управление на индивиди от тип „жертва“. За съжаление такъв режим е неприложим при хищниците – в тях егоизма и егоцентризма са основни и даже водещи сили. По тази причина досега в историята нямаме съществуващ пример за либертарианско насочено управление.

Откакто финикийците откриват парите като платежно средство бавно, но сигурно се заражда едно основно понятие – икономика. Тя става водеща сила при развитието на държавите. Борбата за икономическо надмощие бавно, но сигурно започва да преодолява традиционната война с кръвопролития. Това е дори силно забележимо като погледнете близкото минало на войни в началото на 20ти век и сегашното политическо положение в света.

Нека се върнем на темата. На първо време неща разгледаме какво е социализъм – елементарно казано това е процесът, когато целият капитал се държи монополно от държавата (водачът или водачите на глутницата), но за разлика от тоталитаризма все пак хората имат право на извества степен лична свобода. В известна степен в Европа малко преди времето на Карл Маркс навсякъде е „царувало“ почти социалистическо управление, а по негово време капиталът бурно се е децентрализирал в посока на „капитализъм“.

Когато Карл Маркс наблюдава процесите на отпускане на капитала в частни ръце, той забелязва един изключително важен факт – въпреки, че капиталът вече е „разпилян“ сред индивидите, в продължение на времето и при този процес отново е валиден принципът за търсене на надмощие. С други думи бавно, но сигурно капиталът се фокусира в ръцете на един единствен човек – монополист. Всъщност това можете да го забележите с яростни темпове днес – все повече големи фирми поглъщат други големи фирми, все по-трудно е за „малка фирма“ да стане „голяма фирма“ и т.н.

Така Маркс прави заключение, че крайна свобода на икономиката не е възможна и всички стремежи към капитализъм всъщност винаги ще „връщат икономиката назад“ към социализъм – всичкият капитал е фокусиран в ръцете на една малка група хора. Така по изключително простичък начин, чрез дефиниция на думата „монопол“ и прости твърдения, той показва, че всъщност свободна икономика не е възможна по чисто първични за човека причини. Оказва се, че чувствата егоизъм и егоцентризъм се пренасят и на ниво икономика – по този начин рано или късно винаги капиталът ще е ръководен от малка група хора (работодатели) и голяма група хора (работници). Ако погледнете графиката от предишната ми статия за политическите системи, то икономиката ще се движи напред-назад отсечката между тоталитаризъм и аристокрация.

[center]
Фридрих ЕнгелсФридрих Енгелс (1820 – 1895)[/center]

Маркс приема, че опитите за свободна икономика са обречени на „провал“ (да кажем временен и само частичен успех) и процесите на разкъсване на капитала имат само краткотраен ефект. Тук основна помощ той получава от Енгелс, който на практика успява да изведе доказателства за тези процеси. Така те започват да разсъждават в друга посока – развитието на човечеството трябва да се крепи върху фундаментите на другата права от графиката, тази на личната свобода. Именно личната свобода се оказва факторът, което отделя човека от животинския принцип на тоталитаризма. И така Карл Маркс си задава фундаментален въпрос – може ли и как човечеството да достигне до пълна лична свобода?

Отговорът всъщност идва много просто и е пред очите ни – чрез тенхическия прогрес. В природата основна цел на всеки индивид е изкарването на прехрана и продължаване на рода. Още от първобитните хора ние виждаме, че техническият прогрес се води именно от борбата на храна. Маркс се фокусира именно върху първобитните общества, където частна собственост НЕ е съществувала и е царувал т.нар. от него „първобитен комунизъм“.

Първоначално хората са обикаляли гората в търсене на дивеч и плодове. В последствие са се научили да развъждат животните в кошара и да засаждат дърветата в дворове – с други думи спестяват усилията за ходене. Появили са се сечивата на труда – вместо да се копае с ръце става много по-лесно с лопата. В днешно време виждаме, че осигуряването на прехрана без труд става все по-видима и все по-достижима цел. С други думи живота на човек става „все по-лесен“.

Е, докога ще продължи техническия прогрес? Отговорът, който дават Маркс и Енгелс е, че рано или късно човек ще достигне до ниво на технически прогрес, в което той няма да има нужда да работи за изкарването на прехраната си и за отглеждане на поколението си, които както казахме са водещи за природата процеси. Така рано или късно човек ще достигне до личната си свобода – тоталитаризмът ще бъде обезсмислен, защото „водачът на глутницата“ няма да има посока, в която да я насочва и няма да има цел към която да я води. На прост език – хората вече ще имат свободата да се занимават със своето хоби и няма да има нужда да бъдат „управлявани“, а ще има нужда само и единствено от обществен контрол над материалните блага.

Заключението на Маркс и Енгелс е, че процесът на зараждане на лична свобода, като следствие на техническия прогрес, е неизбежен. Колкото повече технически прогрес има, толкова повече хората ще търсят своята лична свобода. Всъщност твърдението е валидно и в обратна посока – свидетели сме от последните 50 години, че колкото тоталитарните, съответно ограничаващи личната свобода, управления изоставаха в технологичния си прогрес спрямо конкурентните държави. Това се обяснява с факта, че човекът е много по-иновативен и много по-продуктивен към изобретения, когато не бъде заставян догматично в това какво точно трябва да работи.

Без да е известен и строго дефиниран терминът „републиканство“, Маркс и Енгелс разглеждат крайната фаза на развитие на човечеството като един непрестанен преход между системите, които днес знаем като републиканство и комунизъм. С други думи хората ще имат пълна лична свобода, а икономиката ще се опитва непрестанно да се децентрализира, но винаги ще се връща обратно в ръцете на монополиста.

Естествено разсъжденията не свършват дотук. Именно този монополист в една такава система ще бъде поставен в доста неизгодна ситуация – от цялото общество само и единствено той ще работи за създаването на материални блага, а другите хора ще бъдат свободни да вършат каквото си искат. Решението на този проблем естествено е да няма монополист, но това вече разбрахме, че води до анархия, която заключихме, че е невъзможна. Монополистът ще се стреми с всички сили да ограничи личните свободи на хората и по този начин да „дърпа“ развитието на обществото обратно към тоталитаризъм. Всъщност този проблем се явява и главен за достигането до идеята на Маркс и Енгелс за стройно дефинирана политическа система.

Така се стига и до крайната идея за комунизъм – монополистът (управляващия обществото и контролиращия икономиката, т.е. водачът на стадото) ще бъде с основна задача да разпределя материалните блага на обществото на равни порции за всеки така, че нито да има „гладни“, нито да има „преяли“. Хората от своя страна ще се занимават само с творчество и духовно израстване. Перефразирано това е популярната фраза „от всеки се взима според възможностите, на всеки се дава според нуждите“. Като обезщетение за работата, която извършва, монополистът ще разполага с повече материални блага от останалите хора в обществото. Така получаваме популярното равноправие – от една страна баланс от наличие на пълна свобода на личността заедно с осигурено съществуване и от друга повече материални блага заедно намалена свобода на личността.

Честно казано досега няма никакви предпоставки да не вярваме на думите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс. От създаването си досега човечеството винаги е блуждаело по една крива от тоталитаризъм, през аристокрация, към социализъм, центристко управление – понякога и с рязко връщане „назад“, но все пак общо в посока на повече лична свобода. От друга страна никога икономиката не е успявала да се отърве от факторът „монопол“ и няма изгледи това да може да се случи. Затова политическите ни системи бавно, но сигурно се движат посока от черно към бяло в долния правоъгълник:

[center][/center]

Къде е грешката на познатия на нас „комунизъм“? Защо той не сполучи? Къде беше проблемът?

Теорията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс винаги е била градена върху „естествения ход на историята“. Когато Ленин поема тази теория и се опитва да я приложи на практика, той всъщност се опитва да прескочи не десетилетия, а столетия от историята на човечеството. С други думи той се опитва да създаде комунизма на Маркс, но пренебрегвайки факта, че техническия прогрес НЕ е на нужното ниво за създаването му. След претърпян пълен неуспех на „Ленинизма“, Сталин поема нещата в свои ръце и прегрупира този строй в обикновен тоталитаризъм. Е, спазен е един от принципите на комунизма, че всички получават поравно, а управляващите икономически монополисти – повече, но основното правило НЕ е – хората продължават да работят за прехраната си, а не се занимават с изкувство, наука и духовно израстване. Всъщност такъв строй е много добре познат от миналото – нарича се „робовладелски“…

Така нека все пак обобщим с няколко думи – какво е „комунизъм“? Най-общо казано това е система на управление, която се базира наследните принципи:

Обществена собственост върху всички средства за производство;
Централизирано разпределение на материалните блага;
Липсата на пари като разплащателно средство (в такъв строй те са ненужни);
Отричане на религиите и вярата във висша сила, понеже това е в основите на тоталитарната власт;
Пълна лична свобода на хората.

Горното е моя интерпретация на думите, които пише в „Манифест на Комунистическата Партия“:

Комунистическото общество заменя цялата досегашна цивилизация (включително и последната й фаза – буржоазното общество);
Липса на „заробващо разделение на труда“ (т.е. без частна собственост и пазар);
Липса на социални класи;
Пълна свобода на личността и липса на икономическа или политическа принуда;
Висша степен на възникналото с „родилните петна на стария строй“ общество (с други думи естествен ход на историята).

Къде сме ние и какво правим от тук нататък? Дали наистина комунизмът е неизбежен? Дали наистина човек не може да преодолее лакомията си и да се насочим към либертарианство? А дали либертарианството въобще е подходящо за нас, хищниците? Трябва ли да желаем от „хищник“ да се превърнем в „жертва“? Може би не…

Аз казвам – защо да не опитаме да балансираме управлението между двата крайни режима? Лично аз се насочвам смело към републиканското управление като възможно за осъществяване, като дори си вдъхвам малко оптимизъм да продължа и малко нагоре към анархия. С други думи – постави си за цел и се подготви да изминеш 100 километра, пък накрая ще изминеш поне 50…

Сега една задача за вас – опишете анархията с ваши думи. Какво би станало с икономиката ако по теорията на Дарвин НЕ маймуната (която яде главно банани, но все пак Е хищник) беше еволюирала бурно, а например слона (като една относително добре защитена от хищници жертва) беше станал господар на флората и фауната?

[center][/center]

Накрая още един философски въпрос – в процеса горе въобще не разгледахме възможността на моделите на капитализъм и фашизъм (крайно дясно) да „прокопсат“ при нас – хищниците. Дали действително те са утопични за нас и никога не могат да бъдат достигнати? Дали е възможен и дали въобще ни е нужен прогрес на икономиката, който да я „освободи“ от монопола и да се получи резултат подобен на връзката „технологичен прогрес -> лична свобода“? Истината е, че днешната световна политика дърпа силно и смело към търсене на такава формула за икономиката, но това като, че ли все още няма изгледи да се получава…

П.П. Впрочем е добре да се упомене, че още Платон е дал доста идеи за подобно развитие на обществото, което той нарича „идеално общество“. Също така една от основните идеи на ранното християнство също е живот в т.нар. „християнски комуни“, което силно напомня теорията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.


Средношколците да четат и да се образоват След това да си направят сметката срещу какво роптаят и за какво се борят

[Долгопол]

НАПРЕД КОМУНИСТИ ! !

[Тик-Так1892]

Най-пагубната и анти-човешка ''идеология'' финансирана от ционистките банкери.

[Stahlgewitter]

Кой беше Мордохай,че ги забравих?

[Черният козел]

Кой беше Мордохай,че ги забравих?

Бащата на Мордор

[Tommi]

Който го прочете нека да обясни с 2-3 изречения и на нас, мързеливите, какво е комунизъм.

[миле гърбавия]

Комунизъма е неосъществима мечта!

[Черният козел]

Комунизъма е неосъществима мечта!

Никагаш не мое да се приложи,никогаш и никъде,мираж и химера !

[Siegfried]

Капитализъм