История
Придвижване на българска артилерия край село Баница, август 1916 година.
Главната функция на армията е запазването на страната от външна опасност. Наред с това в определени периоди тя е използвана и за вътрешнополитически цели – извършването на държавните преврати през 1881 г., 1886 г., 1923 г. и 1934 г. Нейни части вземат активно участие и в преврата на 9 септември 1944. Освен това Българската армия е използвана и при потушаването на селските вълнения и бунтове от 1900 г., Войнишкото въстание от 1918 г., въстанията от юни и септември 1923 г., срещу партизанското движение в България през 1941–1944 г., по време на така нар. Възродителен процес и др.
През периода след 1920г. са изградени така наречените трудови войски, в които (по време на тоталитарната държава) служат най-вече малцинствата (цигани и турци), които през периода на своята задължителна служба са използвани като строителни работници на големи и по-малки обекти — заводи, пътища и други.
Българската войска през 1878-1885 г.
Българската армия е създадена под наименованието Българската земска войска от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април (7 май нов стил) 1878 г. и със заповед № 1 от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Щабът на войската по това време се намира в Търново.
На 10 юли (22 юли нов стил) 1878 г. със заповед № 3 отново на Дондуков-Корсаков, 12-те пехотни дружини от българското опълчение са преименувани в дружини от Българската земска войска.[4] На 18 ноември .1878 г. с указ на Княз Александър Батенберг І, е създадена служба "Въоръжение".
Тъй като бившия началник на Българското опълчение, генерал-майор Давидов е уволнен от армията поради влошаване на здравословното му състояние, на 12 юли (24 юли нов стил) за началник на Българската земска войска е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, а за началник на щаба полковника от генералния щаб Липранди. За началник на българската артилерия е назначен полковника от гвардейската конна артилерия Лесовой. За завеждащ инженерната и сапьорната част — военния инженер щаб-капитан Саранчов.
От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се преименува на Българска войска (по-късно — на армия).
По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София.
В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1 ½ сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня - 154 души; батареята - 8 оръдия и 293 човека, пешата, планинската - 268, обсадната - 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души.
През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
През 1883 година дружините са групирани в 5 бригади:
1-ва бригада с щаб София в състав 1-ва, 2-ра, 3-а, 4-а, 5-а и 6-а дружини
2-ра бригада с щаб Плевен в състав 7-а, 9-а, 10-а, 11-а, 12-а, 13-а и 14-а дружини
3-та бригада с щаб Русе в състав 15-а,17-а,19-а, 21-ва, 23-а и 24-а дружини
4-та бригада с щаб Шумен в състав 8-а,12-а,16-а,18-а,20-а и 22-ра дружини
Конна бригада в състав 1-ви на Негово Височество конен полк и 2-ри конен полкове
С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.
След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.
Реорганизация на армията (1886)
През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война. Съгласно новата организационна структура, българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.[5]
През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:
действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и
резервна — със срок на служба 8 г.
Отряд картечари на българската пехота, 1908 година.
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб.
През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.
През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.
По време на Балканската война от 1912–1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 1914–1918 г. (към 1 септември 1918) – 885 175 души.
Българската армия през 1919-1945 г. [редактиране]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата численост на БА е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни комунисти.[6]
Последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г.
Българската народна армия през 1945-1990 г. [редактиране]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
След края на войната през 1945 г. БКП провежда мащабно прочистване на армията. Основната част от офицерския състав е заменена с лоялни към партията хора, включително съветски офицери от български произход.[6] Размерът на въоръжените сили е най-голям в края на 40-те и началото на 50-те години — над 200 000 души редовна войска. Към 60-те и 70-те СССР започва да доставя по-модерни оръжия на България в големи количества. БВВС са получили общо над 220 МиГ-21 между 1960 и 1989, 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25. Доставките на бронетанково въоръжение също са били в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 800 БТР-60 и други. Българската народна армия е имала и далекобойни ракети.
