„Връщането на комунистическите фамилии на власт фактически обезсмисля усилията ни през целия преход“. Това са думи на бившият зам.- председател на ДСБ Веселин Методиев по повод идването на Симеон Втори на власт, което доведе до нов тип явление в кадровата политика на управлението столетницата – завръщането в социалистическия авангард на фамилии, причислявани към комунистическата номенклатура.
Властта и капиталите в страната до ден-днешен са концентрирани в техните ръце, а по различни данни днес 85% от високопоставените политици и олигарсите са свързани с ДС и БКП.
Ето списък на най-влиятелните хора, в България, чието родословно дърво преминава през върхушката на БКП или Държавна сигурност.
ПОЛИТИЦИИван Костов[offtopic]Иван Костов е роден е на 23 декември 1949 г. в гр. София. Премълчават се въпросите от какво семейство произлиза, какво е икономическото им състояние и какви са политическите им убеждения. До 1969 г. е работник в Слаботоковия завод в София. Военната си служба отбива в Кърджали. След 1970 г. той кандидатства за летец в БГА ”Балкан” и заминава на школа в Кременчук, Украйна, където пребивава около два месеца. Според информация от няколко различни източника, в Кременчук Костов преминава специална проверка дали отговаря на изискванията за привличането му като агент на руското военно разузнаване – ГРУ. След престой от около два месеца в Кременчук той е върнат в България, като междувременно му е уредено следването. Костов е бил резерва, но е приет за редовен студент във ВИИ ”Карл Маркс”. През 1974 г. се дипломира със специалност ”Политикономия”. Иван Костов веднага започва работа като началник „Планов отдел” в завод за преработка на хартия, Гара Искър, а след това е началник „Планов отдел” на ДСО Вторични суровини. През 1982 г. завършва вечерно висше образование във физикоматематическия факултет на софийския университет ”Св. Климент Охридски”, става магистър по математика със специалност ”Математическо моделиране на икономическите процеси”. Rusko-razuznavane-300x205 В периода 1982 – 1984 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. Не е ясно кой и как му е уредил специализацията в Съветския съюз, но обикновено под такава легенда в Москва се извършва строго индивидуална подготовка на руските чуждестранни агенти. Осигурява им се за легенда и гражданска квалификация. Като “свободен” аспирант Костов защитава дисертация на тема „Икономически растеж: структура и фактори в производствената сфера” и става кандидат на икономическите науки. След Москва, Костов работи като асистент във ВМЕИ „Ленин”, катедра ”Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини. През 1985 г. защитава докторат по икономика и е назначен на работа като научен консултант в Научно изследователски институт по „Прогнозиране на социално – икономическото развитие на България”. Институтът работи за Държавна планова комисия и Министерски съвет и участва в разработването на прогнози за развитието на Националното стопанство на България. Това е много отговорна работа дори и за партиен член, а Костов е безпартиен и му се гласува голямо доверие. ”През 1988 и 1989 г. Иван Костов упорито прави опити да стане член на БКП. Във връзка с партийната му кандидатура, той е проучван от Държавна сигурност и тръгват слухове за негови идеологически отклонения. Проф. Илиев – ръководител на катедра „политикономия”, където Костов е асистент, казва: „Иван Костов е политикономист с твърде солидна подготовка. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма – ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система”. В края на 1989 г. и началото на 1990г., когато вече е създаден Съюзът на демократичните сили, в партийния вестник ”Работническо дело” Костов публикува две статии, в които съветва БКП как да елиминира опозицията. Kostov-na-Kruglata-masa2 На Кръглата маса, Иван Костов е нещатен експерт на казионната КНСБ, която участва в преговорите с групата на БКП. Като такъв той иска да седне на местата определени за БКП, но Луканов не разрешава, казвайки: ”Абе не сме изпаднали до асистенти, разполагаме с професори по политикономия”. Това пише Желю Желев в своя книга. Друг един изявен седесар и участник на Кръглата маса – Венцислав Димитров казва: „Убеждавах Костов да работи за СДС, но той ми отказа. На „Раковски” 134 бях събрал 50 – 60 души икономисти, независимо какви са били преди това, но Костов не дойде. Каза ми: „Оставете ме на мира, не мога да се занимавам с политика, защото съм в една фирма на КНСБ. Искам да работя за пари. Ако се занимавам с политика, ще остана гол”. От изказването на Венцислав Димитров се разбира, че на СДС липсват подходящи кандидати за депутати във ВНС. Затова така ухажват Костов. Заедно с проф. Беров и Емил Хърсев, срещу заплащане Иван Костов участва в изготвянето на икономически анализи за Кръстьо Петков – председател на КНСБ. Явно Костов е направил впечатление на БСП като икономист. Статията му „Анатомия на илюзиите” е отпечатана в списание ”Отечество” на 11 юли 1989 г. и има широк отзвук. Тя е публикувана само няколко месеца преди преврата и е използвана от Андрей Луканов в доклада, изнесен на 13 юли 1989 г. на разширено заседание на Политбюро на ЦК на БКП. Това е приносът на Иван Костов в борбата на реформаторите в БКП начело с Андрей Луканов. Очевидно, от тогава датира по-близката връзка на Иван Костов с Андрей Луканов. Костов вече е назначен за щатен експерт на КНСБ и като такъв присъства на Кръглата маса в групата на БСП и наблюдава отблизо борбата между политическите партии. Gelev Улисани около многото проблеми на преговорите, Желю Желев и синята групата не разбират за контактите на Иван Костов с хората на БКП и желанието му да се хареса на Луканов. Желев казва: „Ние продължавахме да го убеждаваме да се кандидатира от името на СДС за депутат.” Няколко дни преди да предадем листите, през май 1990 г. му казах: „Иване ще се явиш ли или не” Той ми отговори: ”Дайте ми три дни да питам жена си”. Аз, Любо (Любомир Павлов) и Софиянски се спогледахме. „Погледнах го очудено, сигурно вече е бил получил отказ от другите”(БСП), пише Желю Желев в книгата си ”Въпреки всичко”. След два дни Иван дойде и каза ”Добре, жена ми каза Да”. Тогава Желев не е могъл да предполага, че това е негово преднамерено поведение и тактита. Иван Костов е включен на пето място в пропорционалната листа на СДС в гр. Пловдив и е избран за депутат във Великото народно събрание. След време Желю Желев ще пише: „Сега разбирам, че с тези личностни качества той изобщо не е за политик. Много държи на жена си, която си е една партийна секретарка”. За съжаление, това е една много грешна преценка, защото Иван Костов преднамерено се показва не такъв, какъвто е в същност. Следейки политическите спорове и игри в хода на Кръглата маса, Костов прави много точна преценка на политическата ситуация и вижда обречеността на социалистическата система, усещайки и нейния край. Той показва прикривани досега качества – реална оценка на обстановката в страната, съобразителност и нюх. И взима важно решение – да премине на другата страната – на страната на опозицията. Политическата метаморфоза у Иван Костов, става без особени морално – психологически сътресения и прикрито. Депутатът във Великото народно събрание Иван Костов е избран за председател на икономическата комисия в парламент, където депутатите на БСП има абсолютно мнозинство. Очевидно, той не само е показал професионална компетентност, но е успял да спечели разположението на депутатите от СДС, без да загуби доверието на БСП.Такава бърза кариера на Костов в парламента е невъзможна без благословията на Луканов. В книгата си ”Въпреки всичко” Желю Желев след време ще пише,че Иван Костов не притежавал никакви качества на политик. Но очевидно умее много добре да се нагажда. Не е ясно дали Желев разбира грешката си, но той е човекът, който направи Костов депутат от СДС и му даде възможност да заблуди всички с миналото си, сливайки се със синята идея. Желев вкарва в СДС поредния „пребоядисан” политик и му предостави възможност да се развива и прави кариера. D-r-Trenchev-300x168 В края на 1990 г. Иван Костов става министър на финансите – един от тримата представители на СДС, заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров, в коалиционното правителство на Димитър Попов. Д-р Тренчев, единствен се е обявил срещу номинацията на тримата за тези постове. Никой друг от лидерите на СДС, включително и Желев – вече президент, не са показали, че са против или че имат резерви по отношение на някой от кандидатите.. Иван Костов остава финансов министър и в правителство на СДС, начело с Филип Димитров. Там се налага като авторитетна и дори авторитарна личност, поведение, което недвусмислено показва, че в действията му до сега е имало добре прикрита демагогия и поза. Авторитарното качество у Костов много бързо ще се развие. Все по – често ще го прилага, за да демонстрира своето превъзходство, сила и власт и след време той ще бъде наричан ”Командирът”. След загубата на изборите през 1994 г. Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов, вече наложил се трябва да заеме неговото място. Но по време на избора на Костов за лидер през 1995 г., се разбира, че в същност той не e член на СДС За да се смекчи гафът, политическа отговорност за кандидатурата му поемат Стефан Софиянски и Едвин Сугарев. После признават, че това било най – голямата глупост, която извършили. Очевидно, Иван Костов е придобил изключителната способност за политическа мимикрия и демагогия. Овладял е и силното оръжие да манипулира и заблуждава, след като е успял да се издигне до кандидат за ръководител на СДС, без да е член на партията. Той вече се е утвърдил като лидер, придобил е голяма популярност и е спечелил много привърженици на синята партия. Дали Костов наистина дълбоко е погребал социалистическата си „закваска”? Може би това ще се разбере по – късно. Иван Костов не дава ни най – малък повод за съмнение, че някога е споделял друга идеология. Привържениците на синята идея, обхванати от еуфорията на повторното им възраждане през 1997 година, забравят или не знаят миналото на Иван Костов и го величаят, понасяйки го „на ръце” към властта, без да се колебаят и без да знаят какви ще са последиците. На 19 април 1997 г. се провеждат изборите за обкновено Народно събрание. Обединените демократични сили (ОДС) начело със СДС печелят убедително. В Народното събрание, със 137 депутати те ще имат пълно мнозинство. Основният политически противник – БСП, печелят едва 58 гласа. Болшинството на ОДС в парламента дава големи управленски възможности на бъдещото правителство. То трябва да извършва тежки и болезнени реформи, за да измъкне България от „блатото”, в което е вкарана от управлението на БСП. Тази тежка задача ще падне на раменете на бъдещия премиер Иван Костов. Преди да направим анализ на Костовото управление, ще проследим неговото развитие до премиерския му пост, защото пътят на неговата метаморфоза е сложен. Тя минава през две идеологии ,а може би и през някакви тайни архиви на служби, които винаги стоят на „тъмно”. Освен мнението и оценките на Желю Желев – създателят на СДС и бивш лидер на синята партия, който е издигнал и работил с Костов, ще разкрием мненията и на други известни деятели на синята идея. Емблематичната фигура на българския преход и един от създателите на СДС, несменяемият председател на КТ ”Подкрепа”, д – р Константин Тренчев, с огорчение и мъка казва: „Идеята СДС вече е овъргаляна в калта, от онези, които я приватизираха”. „Когато създавахме СДС, нямаше нито Иван Костов, нито Александър Божков, нито Муравей Радев. За нас СДС беше голяма мечта, която съвпадаше с тази на народа. Защо се стигна до това да напуснем – защото ние не сме изгонени, отлюспени или изключени. Когато правителството на Филип Димитров трябваше да смени това на Андрей Луканов, ние настоявахме в кабинета да не бъдат включени три имена – Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Иван Костов. Бяхме работили с тези хора и знаехме техните качества и настроения и си давахме сметка, че те с политиката си не обслужват идеалите на СДС. Конгресът ни от февруари 1992 г. излезе с декларация искаща оставките им. От този период започна и оттеглянето ни от СДС. Поискахме статут на наблюдател, защото беше започнало завладяването на съюза от онези, които нямаха нищо общо с него”. Тренчев никога не е имал аспирации към постове или власт в СДС. Edvin Друг известен създател на СДС, убеден привърженик на синята идея и ползващ се с широка популярност – Едвин Сугарев, пише в отрито писмо до Костов: „Г-н Костов, нямате морално право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте и политическия дух, който „поругахте”. „Страшно е да застанеш очи в очи с излъганата вяра” – пише Сугарев в отвореното си писмо до Костов. Желю Желев, макар и със закъснение също разбира, че Иван Костов е един от главните виновници СДС да измени на своите цели и идеали, което е довело до нейното разцепление. Костов съзнателно отстранява старите кадри на СДС и се огражда с нови, със съмнителен морал, които търсят властта заради парите. Желев не може да прости на Иван Костов изказване, което е направил, опонирайки на Симеон ІІ за нуждата от ”незабавната смяна на политическата система”. Костов казва: „За тези, които сме изстрадали 10 години преход, политическата система е тази, която пази конституцията на страната. За нас смяната й бе на 14 декември 1989 г., когато на площада искахме да падне чл.1 от бившата конституция – това е преходът от тоталитарна държава към европейска демокрация”.(в-к „24 часа”, 12 април 2001 г.) На Национална конференция на СДС, лидерът Костов казва: „Ние сме седесарите. Ние още на 18 ноември 1989 г. излязохме на площадите и поискахме свобода и демокрация. Ние извикахме първи „Долу БКП”. Иска се голяма наглост и липса на политически и човешки морал, за да се правят такива декларации. По време на събитията през ноември 1989 г., Костов гони кариерата си, преследвайки партийно членство. Неговата статия за подмазване на управляващите ”Никаква отсрочка” е написана на 12 ноември 1989 г. и отпечатана на 30 ноември в партийния орган „Работническо дело” и няма лозунги „Долу БКП”, а апел за „силна държавна власт, която трябва да бъде мощно оръжие за осъществяване на реформите”. Държавната власт тогава е в ръцете на БКП и Държавна сигурност.[/offtopic]
Сергей Дмитриевич СтанишевБивш премиер, председател на БСП
Баща му Димитър Яков Станишев е най-младият партизанин от отряда „Чавдар“ и секретар на ЦК на БКП. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Станишев заминава за СССР, където учи история, подготвя и защитава дисертация по история на марксизма-ленинизма в Московския държавен университет.
Бойко БорисовБивш премиер, лидер на ГЕРБ
Член на БКП и син на полковник от МВР – Методи Борисов, който произхожда от комунистически род и е от доверените партийни кадри. През 1991-а година неговата фирма охранява бившия първи Тодор Живков.
Росен ПлевнелиевПрезидент
Платен първи комсомолски секретар на общински комитет на ДКМС. Баща му Асен Плевнелиев е имал високи позиции в партийната йерархия и е бил сред най-високопоставената номенклатура на самия отдел „Пропаганда и агитация“ на Окръжния комитет на БКП-Благоевград.
Цветан ЦветановБивш шеф на МВР, ГЕРБ
Син на Генчо Цветанов, шофьор и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.
Николай МладеновБивш министър на МВнР, ГЕРБ
Баща му, Евтим Младенов, е щатен служител на нейното Първо главно управление – свързочник в различни посолства, като ползва дипломатически статут за прикритие. Според някои медии Николай Младенов участва активно в младежкото комунистическо движение (Комсомола) и е последният секретар на Ученическия комитет на ДКМС на гимназията.
Симеон ДянковБивш финансов министър, ГЕРБ
Продукт на седмичната детска градина. Отгледан от властна майка и втори баща пастрок, малкият Дянков е бил в почти еничарски условия на израстване като дете и юноша. Бившият финансов министър се оказа отгледан от майка и баба със здрави комунистически убеждения и принципи, под силното влияние на Макаренко при възпитанието на своя син и внук. След 10 ноември 1989 се премества във Виенския университет (според Иван Славков е изпратен във Виена през 1988 г. от Фондация „Знаме на мира“ на Людмила Живкова, ковачницата на млади и отворени за света комунистически кадри.), а след това в Свободния университет на Западен Берлин.
Меглена КуневаПолитик
Омъжена за финансиста Андрей Пръмов, син на някогашния сектртар на ЦК на БКП Иван Пръмов.
Цецка ЦачеваБивш председател на НС, ГЕРБ
Партиен секретар на Окръжния народен съвет в Плевен.
Борис ВелчевБивш главен прокурор
Син е на дипломата Владимир Велчев, член на ЦК на БКП и внук на Борис Велчев – втория човек в Политбюро на ЦК на БКП до средата на 70-те години.
Сергей ИгнатовБивш образователен министър, ГЕРБ
Син на секретаря на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси Симеон Игнатов.Бащата на бившия образователния министър е член на ръководството на Българския антифашистки съюз. Организацията влиза в състава на Коалиция за България заедно с БСП.Той все още е и член на БСП, а преди 12 г. Симеон Игнатов беше сред учредителите на т.нар. генералско движение в БСП.
Нона КараджоваБивш министър на околната среда и водите, ГЕРБ
Дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП.
Лиляна ПавловаБивш министър на регионалното развитие и благоустройството, ГЕРБ
Внучка на партизанина и завеждащ отдел на ЦК на БКП Георги Павлов.
Антон КутевДепутат от БСП
Баща му Константин Кутев дълги години работи в ДКМС и в ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта).
Моника СтанишеваСъпруга на Сергей Станишев
Баща ѝ Любомир Янов е известен журналист. Работил във в. „Поглед“, „Стършел“, „Стандарт“. Говорител на Футболната лига, аташе на агента на секретните ни служби Божидар Божилов – Боби Бец.
БИЗНЕСЪТИрена КръстеваМедиен магнат
Бащата на Ирена Кръстева е полк. Ангел Кръстев, който е бивш заместник-шеф на управлението на Държавна сигурност във Враца. Назначен е след опита за преврат на Горуня, което говори за голямо доверие. В онези години е отговарял и за ДС делата във Видниско, Михайловградско и Плевенско, понеже Враца е била определена за регионален център. Още по-любопитно е чий е началникът му полковник Мургин. Съвпадението във фамилиите на полк. Мургин и г-жа Мургина изобщо не е случайно.
Иво ПрокопиевПредприемач
Баща му – Георги е дългогодишен служител на прословутото УБО и като такъв стига до поста директор на ловно стопанство „Воден“, според някои по личната препоръка и желание на Тодор Живков. След 1989 година възраждат популярния петъчен „Отечествен фронт“, но с една малка промяна в името – изданието става „Отечествен вестник“.
Цветелина БориславоваБанкер, “Българско-американска кредитна банка
Баща ѝ, Борислав Карагьозов, е служител на ПГУ-ДС и работи като материално отговорно техническо лице към български посолства. Майка ѝ, Веселина Карагьозова, е акционер в „Кемисол“ АД, Стара Загора – дружество, търгуващо с химически продукти.
Валентин ЗлатевГенерален директор, Лукойл България
Валентин Златев е роден през 1965 г. , точно на студентския празник 8 декември в родния град на Тодор Живков – Правец. В далечната 1968 г., когато той е на три годинки, баща му Васил Златев става председател на Селския народен съвет, някогашен аналог на длъжността кмет. След обявяването на Правец за град той продължава да го ръководи, но вече като председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет.
Огнян ДоневИзпълнителен директор на „Софарма“.
Роден през 1957 г. в Берлин. Баща му е свързан с Държавна сигурност и работи зад граница като търговски представител. Самият Огнян завършва колежи в Западна Германия и Австрия, а после е приет „Международни икономически отношения“ във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София.
На 29 години вече е доктор по икономика и получава първия висок държавен пост в България – съветник в Министерски съвет на една от най-силните личности в България по времето на Живков – Огнян Дойнов. Дойнов сред хората, които най-основно управялват парите на БКП. Самият казва, че е направил първия си милион с продажба на близалки и дъвки.
Милен и Георги ВелчевиБивш финансов министър и бизнесмен
Баща им Емил Велчев е член на БКП и сътрудник на държавна сигурност. Син на братовчед на първия обвинител на народната република Борис Велчев. Като представител на БГА „Балкан“ в Зимбабве Емил Вепчев е въртял далавери с нелегално чейндж бюро с посланика Александър Атанасов – брат на Андрей Луканов.
Красимир ГерговРекламен магнат
Да се родиш в семейство, което е изцяло отдадено на службите преди 10 ноември 1989 година означаваше само едно – че имаш ясен и предначертан път, който ще те изведе до пост с висока заплата и съответните привилегии. Причината е повече от очевидна – има си вуйчо, явил се този път в ролята на заместник-шеф на прочутото Управление „Безопасност и охрана“, по-известно като УБО.
Любомир ПавловБивш медиен магнат и дългогодишен сътрудник на Огнян Донев
За него са показателни думите на бившия председател на Комисията по досиетата Методи Андреев: „Да не забравяме, че бащата на Павлов е бил личен лекар „Уши, нос, гърло“ на Тодор Живков. След това в Общинска банка Любомир Павлов назначава за изпълнителен директор офицер от Шесто с инициали С.М. После продължава да привлича твърде много бивши офицери от Шесто“.
Емил КюлевДСК
Покойният банкер е син на полк. Александър Кюлев, който е началник-отдел „Убийства“ към отдел Криминалната милиция, близък на Адрей Луканов.
Христо КовачкиБизнесмен, мини и енергетика
На 18 години, през 1980 година, той влиза като курсант във Висшето военно-артилерийско училище. По времето на развития социализъм, военните училища даваха и граждански звания – инженер за техническите специалности. Но школникът Христо не завършва петгодишния курс на обучение, а още на втората година заминава да продължи висшето си образование и то не в българско висше училище, а направо в ЛИТМО – Ленинградски институт за точна механика и оптика, един от най-елитните технологични институти в бившия соцблок.
Цеко МиневСобственик на „Първа Инвестиционна банка“
Потомствен финансист, син на бившия зам. министър на финансите Тодор Минев
Николай БаневСсобственик на „АКБ Форес“
Баща му Йордан Банев работи в структурите на Държавна сигурност, където е отговарял за „гръцкото направление“.
Тодор БатковАдвокат, собственик на ФК „Левски“
Баща му е роденият през 1931 година Костадин Батков, едно от големите имена на родното външно разузнаване, работил през годините основно зад граница като журналист.
Кирил ДомусчиевСобственик на „Хувефарма“ и ФК „Лудогорец“
В дъното на забогатяването на двамата братя стоят дядото на Домусчиеви, който е активен борец против Фашизма и капитализма, бащата на Домусчиев – Петър, който по времето на комунизма е с ранг на министър, и майка им, която е верен и дългогодишен активист на компартията, а по време на комунизма и след 10.11.89г. е директор на завод „Балкан“ в Ловеч, който Домусчиев успява да приватизира за жълти стотинки, чрез фонд „Напредък“и на който след това става шеф.
http://expressnews.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%B ... 0%BD-10219[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=8wwsSuYuPIE[/youtube]
Махне ли се Станишев, ГЕРБ ще видят управление през крив макарон
