Разглеждах отново темите на Зигфрийд за нашите велики български личности и се сетих да пусна тема за нашата страна и историята й. Информацията е взета от Уикипедия. Колкото и да си е малка нашата държава и не чак до такава степен развита, като другите всеки е длъжен да я почита и обича!
Република България е държава в Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Площта ѝ е 110 843 км², от които 110 510 км² суша и 333 км² водна площ. Населението е около 7 640 000 души (2007). Столица на държавата е град София.
България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски.
Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от 7 век, когато е създадена Първата българска държава (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на Източна Европа. Няколко века по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185–1396/1422), страната е завладяна от Османската империя и остава част от нея в продължение на пет века. Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до създаването на Третата българска държава. След Втората световна война страната става част от Източния блок и в нея е установен комунистически режим. През 1990 година в България е възстановена парламентарната демокрация и днес страната е член на Европейския съюз и на НАТО.
България има своя база, наречена Свети Климент Охридски, на остров Ливингстън в Антарктика и като Консултативен член на Антарктическия договор участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
Първа българска държава
В хода на войната с хазарите хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на запад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците от обединените български и славянски воини и заселването на българите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава. Аспарух определя Плиска за столица.
Първото стратегическо териториално разширение на юг - областта Загоре - става по време на управлението на синa на хан Аспарух - хан Тервел през 705 г. В знак на признателност византийският император Юстиниан II Ринотмет (Безноси), който благодарение на оказаното му от българския хан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският хан изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби.
По времето на хан Крум (803-811) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и хан Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. България се превръща в една от трите най-силни държави на континента и разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна). През периода 632-1018 г. в България се развива културата, писмеността и изкуствата, а поданиците се радват на просперитет. Въвежда се глаголицата като официална азбука, създава се и първият университет, основан от св. Климент Охридски в Охрид. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.[1]
Княз Борис I покръства българите през 864 г. При цар Симеон I Велики (893-927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав.
При цар Петър I и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.
Втора българска държава
Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186) е със столица Търново. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над кръстоносците и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин. 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на българската патриаршия. 1241-80 нашествия на татарите, упадък при цар Константин Тих Асен, въстание на Ивайло. 1299 - на престола се възкачва татаринът Чака. 14 век - след период на укрепване при цар Теодор Светослав се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на Добруджанското деспотство. 1371 Разделяне на България между наследниците на Иван Александър - Търновско царство на Иван Шишман и Видинско царство на Иван Срацимир. България пада под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол.През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна. При битка във Варна е разбит от султан Мурад II.
Османско робство
15 век Константин II Асен, Въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу чуждите владетели - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война (1768-1774). 19 век развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската църква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим I е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
България - нашата държава
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
Re: България - нашата държава
Княжество България
1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия (Горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър I Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание.
Царство България
На 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. През 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски, следвана от диктатурата на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 България се управлява от А. Ляпчев. На 19 май 1934 е организиран военен преврат от „Звено“ и Военния Съюз с министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. През Втората световна война (1941-1943) България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис III; управление на Симеон II с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София.
1944 правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември). На 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
1 юли 1878 е подписан Берлинския договор който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ Княжество България, (включващо земите между р. Дунав и Стара планина и Софийския санджак) със столица София и „под суверенитета на Н. В. Султана“, Източна Румелия (Горнотракийската низина) автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив; Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Поморавието — на Сърбия. Избухва Кресненско-Разложкото въстание. 1879 Алеко Богориди е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на Търновската Конституция. Избран е Александър I Батенберг за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Сръбско-българска война. 1887 е избран Фердинанд Сакскобургготски за княз. Управление на Стефан Стамболов. 1893 създаване на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев. 1903 избухва Илинденско-Преображенското въстание.
Царство България
На 22 септември 1908 е обявена независимостта на България. През 1912 и 1913 г. играе важна роля в Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа. 1915-1918 Първа световна война. Участие на България към Централните сили. Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III. През 1923 е свалено правителството на Александър Стамболийски, следвана от диктатурата на правителството на А. Цанков, Септемврийско въстание. 1926-31 България се управлява от А. Ляпчев. На 19 май 1934 е организиран военен преврат от „Звено“ и Военния Съюз с министър-председател Кимон Георгиев. 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България. През Втората световна война (1941-1943) България е на страната на Тристранния пакт. Евреите от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. Формиран е националния комитет на Отечествения Фронт. 28 август 1943 умира цар Борис III; управление на Симеон II с регенти княз Кирил, Богдан Филов и ген. Н. Михов; Въздушни бомбардировки над София.
1944 правителство на Иван Багрянов (1 юни-1 септември), Константин Муравиев (2-8 септември). На 5 септември СССР обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател Кимон Георгиев. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
Re: България - нашата държава
Народна република България
След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП. Възприет е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Като част от Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор, НРБ е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). България става член на ООН на 14 декември 1955. През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.
Република България
През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. България става член на НАТО на 2 април 2004 и член на ЕС на 1 януари 2007.
Според американската организация Freedom House занимаваща се с определяне нивото на демокрация по света "България има бързо развиваща се икономика, но сравнително слабото и мудно правосъдие, присъствието на корупция и организирана престъпност продължават да са значително обществено предизвикателство". България е определена като "свободна държава" (най-добър (1 от 7) за политически права, добър (2 от 7) за граждански свободи.[2].
Въпреки ободрителните думи, през 2009 г. съвременните обществени процеси не позволяват да се заключи, дали е настъпил краят на преходът, символично поставен с ноемврийския пленум.
След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП. Възприет е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Като част от Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор, НРБ е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Начело на БКП и на държавата застават: Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) (като министър-председател), Тодор Живков (1956-89) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след 1971 г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). България става член на ООН на 14 декември 1955. През 1971 е приета нова Конституция на Народна република България.
Република България
През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и избирането на Петър Младенов за генерален секретар на ЦК на БКП и Председател на Държавния съвет се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. България става член на НАТО на 2 април 2004 и член на ЕС на 1 януари 2007.
Според американската организация Freedom House занимаваща се с определяне нивото на демокрация по света "България има бързо развиваща се икономика, но сравнително слабото и мудно правосъдие, присъствието на корупция и организирана престъпност продължават да са значително обществено предизвикателство". България е определена като "свободна държава" (най-добър (1 от 7) за политически права, добър (2 от 7) за граждански свободи.[2].
Въпреки ободрителните думи, през 2009 г. съвременните обществени процеси не позволяват да се заключи, дали е настъпил краят на преходът, символично поставен с ноемврийския пленум.
Последна промяна от DukeUnv на 23 ное 2009 14:28, променено общо 1 път.
Re: България - нашата държава
Население
По времето на социализма в Народна република България населението нараства до близо 9 милиона души. Девет-милионният българин се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима от власт това така и не се случва. След 1989 ръста на населението започва да намалява и по оценки на Националния статистически институт населението на България през 2007 година е 7 640 238 души.[3] Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).[4]
Според преброяването от 2001 година, 83,9% от населението на страната са българи, като другите два най-многобройни етноси са турците (9,4%) и циганите (4,7%). Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи и други. 84,5% от населението говори български език като майчин (роден език), който е и официален за държавата. Освен български, турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1%.
Около 71% от жителите на страната живеят в градовете. Деветте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич.
Език
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам).
В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, книжовния македонски език, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Благодарение на делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и редица други книжовници старобългарският език днес стои наравно с латинския и старогръцкия език като един от световните класически езици.
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
Образование
Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владеят руски език, а около 15% — английски език. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английският като втори език, а 25% — френският.
По времето на социализма в Народна република България населението нараства до близо 9 милиона души. Девет-милионният българин се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на Тодор Живков и режима от власт това така и не се случва. След 1989 ръста на населението започва да намалява и по оценки на Националния статистически институт населението на България през 2007 година е 7 640 238 души.[3] Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено Черна Гора и островите Кук имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).[4]
Според преброяването от 2001 година, 83,9% от населението на страната са българи, като другите два най-многобройни етноси са турците (9,4%) и циганите (4,7%). Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи и други. 84,5% от населението говори български език като майчин (роден език), който е и официален за държавата. Освен български, турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1%.
Около 71% от жителите на страната живеят в градовете. Деветте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич.
Език
Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), старобългарски (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам).
В България се заражда кирилицата – азбука, създадена най-вероятно от Св. Климент Охридски и наречена на неговия учител и създател на глаголицата Св. Кирил Философ. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, руския, книжовния македонски език, сръбския, украинския, беларуския език, русинския, както и в други държави от бившия СССР, Азия и Източна Европа. В България при навлизането на християнството е имало много даровити книжовници като Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. Благодарение на делото на братята Кирил и Методий, техните ученици и редица други книжовници старобългарският език днес стои наравно с латинския и старогръцкия език като един от световните класически езици.
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми, възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто (преизказно) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
Образование
Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владеят руски език, а около 15% — английски език. Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английският като втори език, а 25% — френският.
Последна промяна от DukeUnv на 23 ное 2009 14:29, променено общо 3 пъти.
Re: България - нашата държава
DukeUnv поздрав за теб и за прекрасната тема 
България-най-велика на света!!!
България-най-велика на света!!!
-
child in time
- Мнения: 5016
- Регистриран на: 24 ное 2008 14:30
- Местоположение: Пловдив
- Контакти:
Re: България - нашата държава
Османско владичество
15 век Константин II Асен, Въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу чуждите владетели - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война (1768-1774). 19 век развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската църква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим I е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
РОБСТВО, РОБСТВООО стига с тия простотии присъствие, владичество и така нататък ! РОБСТВО Е , като те колят като добит4е , потур4ват децата ти и те наричат РАЯ е робство! Похамеданчването на Родопите? да не е разходка в парка? Клането в продължение на 5 века сигорно е решение на демогравски проблем нали! Стига с тия политически дивотии геноцида върху един народ е всичко друго но не и владичество!
15 век Константин II Асен, Въстание на Константин и Фружин, походи на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. 16-17 в. Народни въстания срещу чуждите владетели - Търновско, Чипровско и Карпошово въстание. 18 век начало на българското Възраждане - Паисий Хилендарски, Софроний Врачански. Въстания в Западна България по време на войните на Османската империя с Русия и Австрия (1768-74) и Руско-турската война (1768-1774). 19 век развитие на просветната култура. По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина. 3 април 1860 - Иларион Макариополски обявява отделянето на българската църква от вселенската патриаршия. 27 февруари 1870 ферман за учередяването на българска екзархия. 1872 Антим I е избран за екзарх. 1860-78 организирано национално освободително движение - Г. С. Раковски основова Таен централен български комитет; Любен Каравелов, Христо Ботев и Васил Левски учредяват Български революционен централен комитет. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания организирано и водено от Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Захари Стоянов, Обретенови и др. 12 април 1877-19 януари 1878 Руско-турска освободителна война. 3 март 1878 - със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.
РОБСТВО, РОБСТВООО стига с тия простотии присъствие, владичество и така нататък ! РОБСТВО Е , като те колят като добит4е , потур4ват децата ти и те наричат РАЯ е робство! Похамеданчването на Родопите? да не е разходка в парка? Клането в продължение на 5 века сигорно е решение на демогравски проблем нали! Стига с тия политически дивотии геноцида върху един народ е всичко друго но не и владичество!
БюрекOFF и Цветан перфектните НЕпознати! 
Re: България - нашата държава
child in time, думите владичество и робство са синоними.
Иначе поздравления за автора. Трябва да знаем и да помним от къде сме дошли и какви сме били. Още веднъж поздравления.
Иначе поздравления за автора. Трябва да знаем и да помним от къде сме дошли и какви сме били. Още веднъж поздравления.
Re: България - нашата държава
Какво може да се каже,само едно голямо Браво за темата и нейния автор 
http://spartakpd.info - "Гладиаторите" на България пак ще възкръснат
Re: България - нашата държава
За форум като Гонг (не го обиждам, просто това е спортен, а не исторически и е български), робство може и да мине, но правилния термин е владичество и това няма нищо общо с политиката. Робите са безправни и безимотни и са просто "имущество". Българите са били само с ограничени права, могли са да притежават имущество и са плащали данъци - те не са били роби. Рая означава стадо, а не роби и този термин не се е използвал официално. Даже преди 89-та, даже по време на "възродителния" процес, в научните среди особено при кореспонденции в чужбина се е използвал правилния термин - владичество (е освен от някой силно казионни историци именно по политически причини). Помохамеданчванията никога не са били официална политика, освен в ограничени райони и за ограничено време или за определени хора (св. Георги Софийски).
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 6 госта