Виждам по-скоро нуждата от доуточняване. Исках да кажа, че кодификацията на езика ни, т.е превръщането му от народна реч в държавна норма, поне за мене, не еднозначно дефинирана от едната или от другата азбука, но писмеността ни от онова време се схваща повече като кирилска, отколкото като глаголическа. А пък това е малко встрани от проблема какво празнуваме, защото моята теза е, че празнуваме тържеството на нашата писменост в един свят, в който писменостите, ако мога така да се изразя, поне в Европа, са се брояли на пръсти, и то по-малко, отколкото има на едната ръка. Така че не противореча на твоето мнение - според мен то не се различава по същество от моето. За което се радвам

.
Допълнение - не бих искал да коментирам значението на
Великото дело на Константин Кирил Философ в поречието на Брегалница продължава да е най-свидно достояние на българския народ,
, защото то обезсмисля цялата дискусия за празника. Според мене не поречието на Брегалница, а столицата на българската държава от това време е мястото, където процъфтява делото и на Константин-Кирил, и на брат му Методий, защото то там става културен знак на нашата държава. Защото ако приемем, че Охридската школа не е просъществувала в границите на българската държава, тогава по необходимост трябва да приемем, и че нашата писменост е достояние на Византийската империя. Доколото ми позволяват оскъдните знания по история, други държави по това време на Балканите, ангажирани със създаването и утвърждаването на писменост на кирилица и глаголица, няма ... А цитираният израз визира реципиент от една друга - но днешна, а не тогавашна балканска държава, която не може да има претенцията да е наследник на културата на държава, която и днес съществува. Наследява се нещо, чийто собственик не е между живите, нали така, и то по принцип от най-близкия му родственик - този, с когото е съжителсвал по закон или този, когото е създал/родил
