stpehenhunt11 написа:Нашата както и латинската азбука произлизат от гръцката , която произлиза от финикийската писменост,която се води за най-старата.Ако погледнете внимателно финикийската ще видите някои букви en.wikipedia.org/wiki/Phoenician_alphabet ,които много приличат на нашите като например Д,М,Р,Т,Н,К,Б,У както и Ш. Също така ако правим аналог с латинската азбука си приличат буквите D,Z,H,K,M,N,P,Q иT.Нека има ден на славянската писменост , но нека не мислим ,че сме измислили тази азбука .Да сте чули някой западняк да се хвали ,че са измислили латинската азбука? Тя е толкова тяхна колкото славянската е наша
.А за тези ,които казват ,че не сме славяни, езикът ни е от славянската езикова група ,която е подгрупа на Индо-Европейската , граматиката ни е по-различна и повече прилича на румънската отколкото на руска ,словашка ,полска , хърватска ,босненска , сръбска или словенска , които използват тази с 6-те падежа и 1 отпаднал , преди са били 7 . При нас са останали именителния,дателния родителния и винителния каквито ги има и в немския език, но в старобългарския са били 7-те падежа както са били в сръбски , руски и т.н. като отпада един звателния или вокатив . Ако не сте забелязали има останали изрази като Сбогом (с бога в творителен падеж):)
Ако пък попиташ гръцки книжовник, казвайки: “Кой ви е създал буквите, или превел Книгите, или в кое време, то немного от тях знаят. Ако ли попиташ славянски грамотни [хора], казвайки: “Кой ви е създал буквите или превел Книгите, то всички знаят и, отговаряйки, ще рекат: “Свети Константин Философ, наричан Кирил, той ни създаде буквите и преведе Книгите, и Методий, неговият брат. Още са живи онези, които са ги видели. И, ако попиташ в кое време, то знаят и ще кажат: “По времето на Михаил, гръцкия цар, и на българския княз Борис, и моравския княз Растица, и блатненския княз Коцел в годината от сътворението на целия свят шестхиляди триста шестдесет и трета.
За незнаещите: славянската азбука - глаголицата е създадена от Константин-Кирил Философ въз основа на линеар А и линеар Б + евентуално някои знаци и от писмеността на българи и славяни. А кирилицата е създадена от Климент Охридски, на основата на гръцката азбука. Кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звуковете (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ), като голяма част от тях са взети от глаголицата. Както при глаголическата азбука, така и при кирилицата има буквени варианти и съчетания, част от които са заимствани от византийския устав. Глаголицата е създадена и заедно с нея са преведени на славянски език свещените книги от Константин-Кирил и Методий само и единствено за нуждите на византийската дипломация - за въздействие и включване на новопокръстените народи във византийското ойкумене. За първи път се използва в новопокръстените земи на Великоморавия, където за първи път се разиграва борбата между Рим и Константинопол за новопокръстени славянски територии. Т.е. първата азбука - глаголицата има общославянско значение още със замисъла на създаването си. Какви са били обаче двамата братя по етницески произход е трудно да се каже - най-общо те са били византийци. Опитите на някои историци да ги изкарат гърци, фиромци, наследници на Телериг и прочие са само и единствено салати без домати. Това, което обаче задължително трябва да се каже е, че преводът на богослужебните книги става на солунското наречие на зараждащия се единен български език. Това, което трябва да ни прави горди е не самото дело на братята, в които България няма никакво участие, а най-вече запазването му и разространяването му. С това дело се отхвърля за първи път официално признато от Рим и от Константинопол триезичната догма, появява се още един признат богослужебен език (за библията на Улфила не му е тук мястото да се говори). С навлизането на кирилицата масово в богослужението и в държавните дела на България и разпространениет й по целия славянски свят, без чехите, сорбите, и поляците, а и по-късно сред голяма част от неславянския свят в СССР, се извършва дело, което определя с векове наред народностното съзнание на огромни групи от хора, спомага за формирането на народи и държави. Огромното дело на България е не измислянето на азбуката, а нейното запазване и разпространение. В Хърватска също е запазена глаголицата до към 12-13 век, но само като тайнопис, докато България разширява и обогатява делото на братята. След появата на кирилицата и превеждането и изправянето на богослужебните книги от учениците на братята с новия шрифт, приемането на християнството от Киевска Рус, Сърбия и др., започва и разпространението на богослужебната литература на старобългарски език и на кирилица. По такъв начин, българското славянско солунско наречие става основа на старобългарския език и съответно на старославянския и сега на черковнославянския език. Самият празник, започва да се празнува само и единствено в българските земи към средата на 19 век и е на 11 май - денят на светите братя, след приемането на грегорианския календар, празникът се измества на 24 май, но денят на братята остава на 11 май, т.е. има разделяне на църковни от светския празник. Като общославянски празник започва да се празнува едва през 20 век и то в началото много скромно от другите славянски народи, пишещи на кирилица. Според моето скромно мнение това е най-българският празник, защото ако нашите предци не бяха запазили и разпространили писмеността, сега нямаше какво да се празнува и вероятно щяхме да се изгубим като народност, освен това цялата литература и култура на славяните до 18 - 19 век е била на старобългарски, с известни изправления(редакции - сръбска, руска и т.н.) в отделните страни, но езикът изцяло остава старобългарски. Т.е. това е двоен празник - за нас на славянската писменост и култура като цяло и на българската писменост и култура в частност, като ние наблягаме и с право, на втората част от празника, за остналите е празник на славянската писменост и култура, на които старобългарската култура е основоположник и в големи периоди законодател.
P.S. Що се отнася до твърдението, че българската граматика е близка да румънската граматика, не е лошо да се попрочете повече - истината е, че е обратното - румънският език макар и да има латинска основа, голяма част от граматика му и над 40% от лексиката му имат старобългарска основа. До 1709г. старобългарският е бил официален език в Дунавските княжества, след това постепенно е изместен от гръцкия и влашкия. Румънците имат и вариант на кирилицата т.н. румънска кирилица
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1% ... 1%86%D0%B0P.S. Не бъркай етнически произход с език. Това, че говорим език от славянската езикова група не означава нищо или почтни нищо по отношение на етническия произход.
