Този сезон за Лудогорец бе изключително ползотворен. Обигран отбор с много финансови възможности се превърна в изненада в Лига Европа. Стадион с осветление, скъпа база, едни 40 000 на Васил Левски, но всичко дотук. Едно жалко лице на български футбол. Първо искам да кажа на всички критици, че няма да оспорвам постигнатото от отбора на г-н Домусчиев – всичко се постига с много пари, късмет и труд.
„Националната кауза” се оказва, че не е нито кауза, камо ли пък национална. И докато всички ни убеждаваха, че видиш ли, сини, червени, пембени трябвало да подкрепям отбора от Разград, тези същите бяха третирани като животни в същия този град. Първо искам да пожелая един ден всичките 40 000 „патриоти”, които бяха на Васил Левски, един ден да влезнат в „затвора” в Разград. Да, в Разград има затвор – секторът за гостуващата агитка на „Лудогорец арена”. Всъщност няма нищо общо с „Арена”, нито с нещо европейско.
Да започнем още от входа, където те събуват върху едно найлонче. Утре ще започнат да те събличат или да те... Тук няма да обвиняваме полицията, която изпълнява заповеди. Заповеди, дошли от тронското място в централния сектор. На входа ти искат 8 лева за билет. Първоначално си доволен, тъй като вече сме свикнали да даваме по 10. Какво получаваш срещу тези 8 лева обаче?
Нагло, жалко и лицемерно е да искаш подкрепа от хора, които след седмица-две третираш по-зле от животните в зоологическата градина. Зелените може да играха в Европа, но манталитетът им е далеч от европейския. За какво става въпрос ли – всеки , стъпил скоро в Разград, знае за какво иде реч, а тези, които не са, ще им разкажа – една животинска клетка – това е гостуващият сектор. С всеки изминал полусезон този сектор се видоизменя, след година-две може да има и бетонна стена пред теб... Няма да обръщаме внимание на това , че секторът се намира на повече от 50 метра от терена и футболистите приличат на точици. Едва ли и някой го интересува това, при положение че пред теб няма ограда, няма решетки дори, а има тръби с диаметър поне 5 сантиметра, разположени една от друга на разстояние максимум 10 сантиметра. Тръби високи по над три метра, със заострени краища. А над теб – ограда. Идва момент, в който прежалваш мача и това, че няма да видиш нищо от него, започваш да се оглеждаш наоколо - има само един вход със стръмни стълби към него. Недай си Боже нещо се случи, малцина ще стигнат изхода. Другата пречка пред човека, отишъл да подкрепи любимия си отбор в Лудогорието, са редовете, които са с височина един метър. Сериозно препятствие не само за децата и възрастните, но и за млади и жизнени хора. Спънеш ли се, паднеш ли – си дотам. Няма да пропуснем и темата за тоалетните, които се намират извън сектора, и разбира се, това, че няма от къде да си купиш вода или една вафла. Дори животните в зоологическите градини живеят при по-добри условия. Та кое оправдава тези осем лева вход? Какво видяхме ние от съответния мач? И в съзнанието на всеки един фен идва въпросът – кой даде лиценз за това нечовешко място? Защо се потъпкват човешки права на този стадион? Защо само тук по такъв начин гостуващата агитка бива унижавана?
Дори на Армията сектор „Б” е в много по-добро състояние, дори на Герена гостите са в по-добри условия, въпреки че там текат ремонтни дейности, дори на Лаута условията са по-човешки. Коя европейска агитка ще влезне в тази клетка въобще?
Дотук с „националната ви кауза” , която третира гражданите на тази държава като животни. Един отбор, далеч от Европа, без манталитет и уважение към съперника. Все пак – огради градят тези, които ги е страх!
Виктория Танева
Ако чорбарите не бяха толкоз духовити и бяха решили и да го наебат, сигурно полицията щеше да изтича до близката аптека за вазелинче.
