Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, vaskonti, Madridist
NOMER14 написа:Западът натисна Горбачёв да признае за аварията, иначе нищо официално нямаше да излезе.
И нали сме спортен форум, нека кажа: от радиацията или не футболистите на Динамо Киев бяха като моторетки на финала с мадридското Атлетико. Сборная преби Унгария с 6-0 и отиваше на финал на Световното в Мексико, но съдията ги спря.
FLANKER написа:DANS написа:kartago написа:И какво стана с тези стотици хиляди?
такива деца се раждаха след аварията, замълчи и не оправдавай това престъпление!
Такива деца се раждат и в Хирошима! Спри се!!!
П.П.Обеща ми да пуснеш тема за там! Какво стана???
а снимката не знам как е от Хирошима като тия нямат нищо общо с японците Betchualeng Arnaikem написа:От една страна е гадно хората да са изложени на опасност (дори хипотетична) и да не знаят нищо, спор няма.
От друга страна като се замисля при подобен инцидент не може да се направи чак толкова много за ограничаване на последиците, а малкото, което може да се постигне май ще стане по-лесно ако хората са спокойни. А при подобна новина гаранция ще последва паника и хаос.
Знам, че звучи жестоко, но ако се премисли спокойно се оказва точно така. И тази практика е прилагана не само от СССР, просто при тях инцидента е наистина с жестоки последици..
Единственото, с което напук на тая логика някак не се примирявам е факта, че не са измислили как да положат допълнителни специални грижи за бременните жени примерно и така са изложили на риск направо неродени деца, които просто не заслужават да получат първите шамари от скапания свят още преди да са се родили...
stpehenhunt11 написа:FLANKER написа:DANS написа:kartago написа:И какво стана с тези стотици хиляди?
такива деца се раждаха след аварията, замълчи и не оправдавай това престъпление!
Такива деца се раждат и в Хирошима! Спри се!!!
П.П.Обеща ми да пуснеш тема за там! Какво стана???
Интересно е как в тоя форум всички сте физици и химици
Най- мръсната тайна на СССР- ядрената експлозия в комлекса "Маяк"
Комплекса "Маяк"
След като през август 1945 година американски самолети пускат атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки, съветският лидер Йосиф Сталин издава нареждането да се разработят съветски ядрени оръжия. Така с типичните за онова време темпове комплексът "Маяк" е построен през 1946 година в пълна секретност, като част от съветската ядрена програма. Разположен е в южната част на Урал в близост до границата с Казахстан. Непосредствено до него се намира Озьорск- град от затворен тип с население около 91 хил. души. Първоначално комплекса е бил изграден с цел обогатяване на плутоний, като са построени и пет ядрени реактора. С годините той се превръща просто в едно хранилище за ядрени отпадъци.
Няколко години след създаването на комплекса "Маяк" става и първата радиационна авария в СССР. Това се случва на 19 юни 1948 г., още на следващия ден, след като е задействан в пълен капацитет атомният реактор за производство на оръжеен плутоний (обект „А" на комбината Маяк в Челябинска област). Поради недостатъчно охлаждане на няколко уранови блока става локален синтез с обкръжаващия графит, така нар. „коза". В продължение на девет дена „закозилият се" канал се разчиства ръчно с дрелки. При отстраняване на аварията е облъчен целият мъжки персонал на реактора, както и войниците от строителния батальон, привлечени за ликвидиране на аварията.
На 29 септември 1957 г. в комплекса „Маяк“ експлодира бетонен резервоар с 80 тона високорадиоактивна течност – отпадъци от съветското производство на ядрени оръжия. Последиците за затворения град Озьорск и околността са повече от ужасяващи. Във въздуха изтичат близо 750 млн. гигабекерела повече радиоактивни вещества, отколкото при аварията през 1986 година в реактор №3 в „Чернобил“. За разлика от „Чернобил“ обаче атомната катастрофа в „Маяк“ не влиза в историята и съветската власт не и дава никаква гласност.
Това няма как да стане, тъй като инцидентът е пазен като държавна тайна повече от три десетилетия. Едва след края на студената война Москва признава за катастрофата, убила и опропастила здравето на стотици хиляди руснаци. Един участък земя, дълъг 300 км и широк 40 км, продължава да е радиоактивно заразен. Над 50 години след инцидента все още няма статистика за броя на жертвите.
През далечната 1957 година в един от подземните резервоари на „Маяк“ се случва нещо непредвидено. Той съдържа течност – смес от силно радиоактивните изотопи стронций-90 и цезий-137. Тъй като при разпадането на тези изотопи се отделя топлина, резервоарът е трябвало постоянно да бъде охлаждан. В края на септември обаче една от помпите спира да работи, а системата за контрол не отчита повредата. Течността прегрява и предизвиква най-мощната експлозия от ядрен произход в историята на човечеството. В радиус от няколко километра от взрива се счупват всички прозорци, а в офиса на директора на завода тежка метална каса пада напряко на стаята.
Съветската власт описва катастрофата в типичния за онези години стил по следния начин :“ Нарушение в системата на охлаждане вследствие на корозия и излизане от строя на средствата за контрол в един от резервоарите в хранилището на радиоактивни отпадъци с обем 300 куб. м предизвикало саморазпалването на складираните там 70-80 тона високорадиоактивни отпадъци. Изпарението на водата, изсушаването на остатъка и нагряването му до температура от 330-350 градуса предизвикват на 29 септември 1957 година в 16 часа местно време взрив на резервоара. Мощността на взрива се оценява на 70-100 тона тринитротолуол.“
Сградата, в която става взривът, представлява бетонно съоръжение с отделни клетки за 20 подобни резервоара. Експлозията разрушава резервоара от неръждаема стомана, който се намира в бетонна клетка на дълбочина 8,2 метра. Радиоактивните вещества са изстреляни на 1-2 км във въздуха и образуват радиоактивен облак. Югозападният вятър, който духа през този ден със скорост от 10 м/сек, го разнася, а 4 часа след взрива той е изминал 100 км. След 10-11 часа радиоактивното трасе е напълно оформено. Върху земята се изсипват два милиона кюри и оформят замърсения участък, разположен на 300-350 км североизточно от завода. По-късно е определена границата на замърсената с радиация зона, която обхваща участък от 23 000 кв. км.
Зоната на радиоактивното замърсяване се оказва на територията на цели три области – Челябинска, Свердловска и Тюменска – с население от над 272 000 души, живеещи в 217 населени места. В резултат от аварията са обезлюдени 24 селища, които след това са унищожени. Животните са изклани, дрехите са изгорени, сградите са сринати със земята от булдозери. В рамките на няколко часа десетки хиляди руснаци са лишени от цялото си имущество и са оставени на голото поле. Информация за случилото се липсва, обявена е пълна секретност и е издадена заповед да не се говори за ставащото.
Затова извън границите на Южен Урал за аварията не знае никой. По-малко от година след инцидента, на 1 май 1960 година, над Урал прелита американски разузнавателен самолет, който е свален от съветските военни. Едва през 1976 година изгоненият от Съветския съюз биохимик и дисидент Жорес Медведев публикува в Лондон статия, в която намеква за катастрофата. Западът посреща думите му с недоверие.
Ядрената катастрофа дава на съветските учени възможност да работят на огромно опитно поле, на което да изследват последиците от радиоактивното лъчение върху човека и природата. Това, което САЩ изучават с огромни усилия в лабораторни условия, руснаците наблюдават в естествена среда. В съветските специализирани издания често се споменават „опити“ с вредите от облъчването. Медведев открива тайната, тъй като по онова време са изследвани цели езера с радиоактивно лъчение. А това било доказателство за ядрена катастрофа.
Далеч преди катастрофата комплексът “ Маяк“ трови околната среда с много силно радиоактивно лъчение. Години наред радиоактивните води, използвани при производството на плутоний за атомните бомби се вливат в река Теча. Хората обаче не подозират за това и ловят риба, къпят се в реката и перат дрехите си в нея. Така в региона започват да се появяват загадъчни болести – лъчева болест, много често и левкемия. Местните хора трупат опит и вече знаят, че „ако цветът на кръвта от червен стане бял, значи човекът не може да се оправи“.
След 1957 година много от хората край „Маяк“ са оставени на произвола на съдбата. Населението не е подложено на медицинско наблюдение, първите изследвания се правят едва две години по-късно, и то само в едно село по поречието на Теча -Метлино.
За да намали радиоактивното облъчване, управата на „Маяк“ решава да не отвежда радиоактивните води в Теча, а да построи изкуствено езеро. Така възниква Карачай, но по ирония на съдбата то става причина за следващата ядрена катастрофа. През лятото на 1967 година то пресъхва почти напълно, а вятърът разнася радиоактивния прах заедно с близо 200 000 гигабекерела.
Днес завод „Маяк“ е най-големият руски център за преработка на радиоактивни материали. Той обслужва ядрените централи “ Колка“, „Нововоронежка“ и „Белоярска“ и отговаря за ядреното гориво на атомните подводници. Според руското законодателство заводът има право да внася и преработва ядрено гориво от атомни централи с реактори ВВР-400, затова тук се складират ядрените отпадъци на цяла Западна Европа, като потенциални износители са Япония, Южна Корея, Тайван, България, Унгария, Швейцария, Германия и Испания. През 2001 година руското правителство отмени закона, прекратяващ вноса на ядрени отпадъци, и в „Маяк“ бяха складирани 20 000 тона радиоактивни отпадъци. Едновременно с това държавата финансира мерки за „ликвидация на последствията, възникнали в резултат от работата на „Маяк“. Финансовата субсидия за 2007 година е повече от 1,5 млрд. рубли. Само за консервацията на водоем №9 (езерото Карачай) са отделени 61,5 млн. рубли. Продължават и усилията за доброволно изселване на жителите на село Муслюмово, което е на река Теча. Днес хората там могат да бъдат облъчени с голяма доза радиация и умират от рак много по-често от средното за страната.
Според „Грийнпийс“ в Русия обаче радиацията е навсякъде, а при пролетното топене на снеговете тя отново се връща в реката. Където въпреки забраната продължават да се къпят хора. „Лъчението не може нито да се усети, нито да се помирише“, казва Владимир Чупров от „Грийнпийс“. Но векове наред Теча е била част от живота на местните хора. И ще продължава да бъде.
Токио, Япония /КРОСС/ Изпитанието на американската водородна бомба на тихоокеанския атол Бикини през 1954 година е имало глобални последствия. До този извод са достигнали учени от Хирошимския институт за мир, цитирани от вестник "Асахи". Изследователите, начело с проф. Хирохито Такахаси са изучили архивните документи, които били разсекретени от министерството на енергетиката на САЩ. Според данните, открити там, радиоактивната пепел, издигнала се във въздуха след взрива на бомбата е била зафиксирана, в течение на четири месеца от 122 метеорологични станции по света. На базата на получената информация японските учени са направили карта на замърсяването. Според тях, облакът пепел сред взрива е покрил почти целия Тихи океан и се е разпространил над Източна Азия, Австралия, Северна Америка, Карибско море и северната част на Южна Америка. Радиоактивни вещества са били открити дори в атмосферата над Африка. "Документите свидетелстват за това, че ядрените изпитания в атола Бикини са се отразили на екологичната обстановка в целия свят", е заявил проф. Такахаси.
Информационна агенция КРОСС припомня: Атолът Бикини е необитаван атол в Тихия океан с площ 6 кв. км. Част от Маршаловите острови. Състои се от 36 острова, обграждащи лагуна с площ 594,2 кв. км.
Между 1946 г. и 1958 г. тук са извършени над 20 изпитания на атомни и термоядрени бомби от американските въоръжени сили, което причинява заразяването на острова с радиоактивен материал. Още през 1946 г. американците превръщат атола Бикини в свой ядрен полигон. Две години по-рано - през Втората световна война - те отнемат от японците двата атолови архипелага Ратак и Ралик, от които се състоят Маршаловите острови. До 1958 г. в Бикини са извършени 23 американски опита с ядрено и водородно оръжие.
Водородната "премиера" на 1 март 1954 г. е особено шокираща - дори за авторите си. Взривът с неподозирана дотогава мощност е предизвикан от 15-мегатонна бомба с многозначителното име "Браво", която направо изпарява част от атола Бикини заедно с доста от жителите му, с американския кораб "Саратога" и с японския "Нагато". Голяма част от обитателите на атола са били принудени да напуснат родните си домове още през 1946 г., когато започват първите опити. Мнозина от тях са заселени на съседния атол Ронгерик. През 1967 г. 150 души се опитват да се върнат по къщите си, но пак са евакуирани, след като замервания установяват силно повишена радиация от цезий-137.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 24 госта
