viali69 написа:samatoranaga написа:Тоя пиар цирк там го гледаме всяка година и на едни и същи всяка година уж им прекъсват водата с багери и какво ли не и след два дена всичко си работи пак неясно как. Да сме живи и здрави да може да им я плащаме, защото отдавна е изтърван момента в който е можело да ги накараш да плащат за такива неща. ВИК са мисири и си правят такива показни акции за да ни замажат очите. Събираемостта в този квартал е под нула процента и тия акции са за да не роптаем ние, а не че тия ще платят някога вода. Ей на тоя с мивката например преди половин година пак уж му бяха махнали и тръби и всичко:
http://news.plovdiv24.bg/465306.html
Не е преди половин година ! Датата е 21.11. 2013 година. Сиреч преди три месеца, когато на власт беше пак правителството на Орешарски.
Има един номер с плащанията на старите задължения към ВиК. Ако си платиш първите няколко месеца са длъжни да ти пуснат водата, докато пак натрупаш същия брой месеци като неплатени. Точно това е направил хитрият мангал ! Той и сега това искаше. Предлагаше да плати 5 000 лева и да не му спират водата, но този път му отказаха.
Българските цигани са най-многобройната част като съотношение към останалата част от населението на държава от ЕС. Те съставляват 9.94% от населението в страната, а средно в страните от ЕС те са 1.18 на сто от общото население. В Пловдив се намира най-голямото гето на Балканите – Столипиново, с над 50 000 души циганско население. Кварталът разположен на южния бряг на р. Марица възниква преди 110 години, за да приютии катуните с цигани-калайджии. Първоначално е наречено "Новото село", но впоследствие е наименувано на генерал Столипин, заместник на княз Дондуков. С годините постепенно започва да се превръща в циганско гето. По времето на социализма жителите на квартала са се държали изкъсо от органите на властта и не им се е позволявало да мародерстват над българското население. Тоталитарната идеология изключва по презумпция опцията за недисциплинираност и непокорство сред населението. Въпреки страха от милицията, обаче инциденти не липсват.
През лятото на 1978 г. млада семейна двойка се разхожда привечер в съседния квартал "Изгрев". Маршрутът им минава в близост до "Столипиново", където са нападнати от местни цигани с цел грабеж. Мъжът оказва съпротива и е заклан от циганите заедно с бременната му съпруга. Впоследствие се оказва, че убитият мъж е племенник на легендарния партизански командир Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944г. до генерал. В годините на комунистическо управление подобни случаи са били под тотално информационно затъмнение и поради тази причина в пословичното социалистическо безновинарско общество, слуховете са растели мълниеносно, а народната мълва е била страхотна. Всеки чул отнякъде нещо е давал воля на въображението си и допълнително е украсявал случилите се събития. Така се случва и с този криминален инцидент, където истината за случилото се, поради липсата на информация и до днес се преплита с градския фолклор.
Според градската легенда, след като милицията не успява да залови убийците, се намесва армията. Реакцията на чичото на убития мъж, генерал Чочоолу, е ужасяваща и мигновенна. Бесен, генералът дава заповед на карловската танкова бригада да се придвижи до Пловдив. Замисълът на потресения 70 годишен вече генерал е била, чрез страха от вида на бойните машини, да въведе ред и дисциплина сред размирното население в квартала, както и да спомогне за по-бързото залавяне на убийците на племенника му. Така и става. Няколко бронирани Т-55 тръгват от Града на Левски, за да дебаркират в източния квартал на Града на тепетата, където се намира "Столипиново". Танковете обграждат циганското гето, като при вида им всичко живо мигновено се скрива. В квартала буквално е въведено военно положение. Прекратени са отпуските на милиционерския състав в Пловдив, поделенията в града са вдигнати по тревога. За назидание бойните машини разрушават една къща, а самия Чоочоолу нарежда по мегафона, че види ли мангал по тъмно ще се стреля на месо. И ако до изгрев не предадат нападателите, продължават със следващата къща!
След приключване на заградителните мероприятия на гетото, в него навлизат тежко въоръжени милиционери и роти на войската и се започва поголовно пребиване на циганите без оглед на пол, възраст и т.н. В Пловдив е въведен вечерен час за тях и никой е нямал право да излиза от гетото без причина. Въведен е и режим на денонощно наблюдение от милиционери, ако циганин се осмели да напусне квартала извън вечерния час буквално е бивал осакатяван от бой. По време на няколкодневната блокада кварталът е изглеждал сякаш е бил обезлюден. Скоро след това убийците дръзнали да отнемат живота на племенника и снахата на жестокия генерал са заловени и предадени на съда. Другите криминално проявени цигани са били превъзпитвани в килиите на Пловдивска община, останали още отпреди 1944 година, когато сградата е била Областна дирекция на полицията. След взетите драконовски мерки, циганите не са смеели да гъкнат, а камо ли да дерибействат, както се случва сега. Това е бил и единственият период, в който Пловдив е живял без страх от криминални прояви, а за този своеволен и дързък акт Чочоолу, заплаща с военната и политическата си кариера.
Кой е Чочоолу ?
Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера е роден през 1908 г. в с. Калояновец, Старозагорско. Понякога в неговата биография е трудно да се отделят фактите от легендите. Преди да стане партизанин се е занимавал с кражби на коне и животни. Влиза в затвора като криминален престъпник. Докато пребивава в затвора, се запознава с комунисти и се запалва по комунистическите идеи. Излиза в нелегалност през 1934 година, а през 1937 година пристига в СССР като политимигрант. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев", Партизанска бригада „Георги Димитров" и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните и прославени партизански командири. Участва във войната срещу Германия (1944-1945) като заместник-командир на VIII- а Тунджанска дивизия. Приет в редиците на БКП. Многократно избиран за Народен представител. Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана". Във филма „Осмият" е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г. Според очевидци, генералът е бил ужасяващо жесток и смразяващо циничен. Умира през 1987 г. в Стара Загора.
[/center]
[/center][center]
[/center]
Пълна гавра с паметта на убитото момче.
