Ернесто ,,Че'' Гевара

[slavia_forever]

Повтарям, нека пишем по темата, а да не я оспамваме! Трактатът за комунизма е последното нещо, което искам да виждам в момента, а формално погледнато е СПАМ! Който има, какво да изкаже по отношение на Че Гевара, подплътено и с историеска фактология, да го направи, иначе ще счета темата за изчерпана!

[Siegfried]

Пак казвам, комунизмът дори и в чистият си вид е една изключително вредна и абсурдна идеология.

И аз мисля като теб - не подкрепям комунизма - но вие просто не обърнахте внимание на това - че вие просто не говорите за комунизъм - а за нещо по-различно Просто държах да се направи разлика и да си направим по-точна преценка

[MORSKI]

Коце на мен ли ог разправяш???
Че прадядо ми е бил сред най-заможните в слеото си и каот идва ТКЗС той отказва да се включи заплашват го да му вземат имотите и заплашват, че дядо ми няма да иам парво да учи....После заплахите продължават....Нкарая човека е принуден да даде вискчите си земи.....И се разболява...
Другия ми пардядо е имал аптека във Варна, те му я отнемат , имал екъща събаят я и го иакзрват на улицата....
После му дават едно апартаментче в което живея и досега...
И с цялата си наглост поне да му бяхга длаи 2 апартамента, за втория е трябвало да заплащат...
Баба ми и дядо ми са чакали с огдини да си вземат апартамент(панелка), каот преид тях са си взели активни борци и т.н които обират най-добрите апартаменти в цжентъра, та те се е наложило да живеят в краен квартал на вискчото отгоре не са им дали си изберат по-нсиък етаж понеже те са били пак за сътрудници...
Не ми говори ясни са ми тея неща....
Че който е ходил на църква е бил враг на народа...
ЗНАМ ГО ТОВА, НО РАЗБЕРИ АЗ СЪМ ПРОТИВ ТОВА, НО ТОВА НЕ Е КОМУНИЗМА НА МАРКС, ТОВА Е КРИВО РАЗБРАНА ВЛАСТ..КАЗАХ ГО ВЕЧЕ МОШЕННИЦИТЕ СЕ ДОКОПАЛИ ДО ПАРЧЕТО ПАЙ И МАЧКАТ ВСИЧКИ ОКОЛО ТЯХ....
Така е било, така И ЩЕ БЪДЕ...
НО ТОВА НЕ Е САМО ПРИ ПСВЕДОкомунизма.....
Както казах вече те самите комунистически дикататори плюят на идеята си...Това са хора без морал....
Няма как да очакваш чудеса от тях,....

[Siegfried]

Малко фактология - 1928г. - На 14 юни в град Росарио, Аржентина се ражда Ернесто Гевара, първороден син на Ернесто Гевара Линч и на Селия де ла Серна. След Ернесто семейство Гевара има още четири деца-две дъщери и двама синове. Още две годишен, Ернесто заболява от астма, болест, от която страда цял живот. Семейството се премества да живее в околностите на град Кордова, в местност, известна със здравословния си климат.

1946г. - Постъпва студент в медицинския факултет на университета в Буенос Айрес.

1951г. - Заедно с приятеля си Алберто Гранадос извършва дълго пътешествие (февруари 1951г.-август 1952г.) в голям брой латиноамерикански страни. Посещава и САЩ.

1953г. - Завършва университетското си образование и се дипломира като лекар-специалист дерматолог. Обикаля отново в продължение на една година редица латиноамерикански страни. Двете пътувания са от голямо значение за Гевара и за оформянето на неговия мироглед.

1954г. - Отива в Гватемала, за да предложи помощта си на президента Арбенс. След поражението избягва в Мексико. За да изкара прехраната си, работи като фотограф, книжар и др.

1955г. - Оженва се за Илда Гадея, перуанска революционерка, от която има дъщеря - Илдита. Работи известно време като лекар. Запознава се с Фидел Кастро и се включва в групата революционери, които се подготвят за десант в Куба.

1956г. - Арестуван за участието му в подготовката на десанта. Лежи в затвора в град Мексико. На 2 декември тръгва с групата от 82 въстаници, които се отправят с яхтата "Гранма" за Куба. На 5 декември, макар и ранен в унищожителното първо сражение при Алегрия де Пио, е един от дванайсетте революционери, които успяват да се изтръгнат от неприятелския обръч.

1957г. - На 17 януари участва в първото успешно сражение на Въстаническата армия в местността Ла Плата. На 28 май се проявява в битката при Ел Уверо, където въстаниците нанасят първата си победа. През юни получава чин майор, най-високия чин във Въстаническата армия и е назначен за командир на първата самостоятелна колона, която действа отделно от главните сили.

1958г. - На 3 май участва за първи път в заседание на Националното ръководство на движението "26 юли". На 21 август получава заповед да се придвижи начело на колоната от Сиера Маестра към провинция Лас Виляс, с цел да прекъсне връзките между източната и западната част на острова. На 16 октомври, след тежък поход, колоната на Гевара стига планината Ескамбрай. От 28 декември до 1 януари ръководи операцията по превземането на град Санта Клара.

1959г. - На 1 януари войските под командването на Гевара освобождават град Санта Клара. На 2 януари колоната на Че влиза в Хавана и завзема крепостта Кабаня, един от най-важните военни центрове в страната. На 9 февруари Ернесто Че Гевара получава с президентски декрет кубинско гражданство. На 2 юни се оженва за Алейда Марч, като от този брак има четири деца-две момчета и две момичета. От 12 юни до 5 септември посещава по поръчка на кубинското правителство Египет, Судан, Пакистан, Индия, Бирма, Индонезия, Цейлон, Япония, Мароко, Югославия и Испания. На 7 октомври е назначен за началник на отдела за индустриализация към Националния институт за аграрна реформа. На 26 ноември е назначен за директор на Народната банка на Куба.

1960г. - През май в Хавана излиза от печат книгата на Гевара "Партизанска война". От 22 октомври до 9 декември ръководи правителствената икономическа делегация, която посещава Съветския съюз, Чехословакия, ГДР, Китай и КНДР.

1961г. - Ернесто Че Гевара е назначен за министър на промишлеността и скоро след това и за председател на Централната планова комисия. През април, по времето на десанта на контрареволюционерите на Плая Хирон, ръководи войсковите единици в провинция Пинар дел Рио. През август участва като представител на Куба в заседанието на икономическия съвет на американските държави в Пунта дел Есте, Уругвай. Посещава Аржентина и Бразилия.

1962г. - Че Гевара е избран за член на Националното ръководство и на секретариата на "Обединени революционни организации". В края на август заминава начело на кубинска делегация, за да води преговори по стопански въпроси в Москва.

1963г. - Посочен е за член на централния комитет, на Политбюро и на Секретариата. Посещава начело на делегация Алжир.

1964г. - На 16 януари подписва съветско-кубинския протокол за техническа помощ. От 20 март до 13 април възглавява кубинската делегация на Конференцията на ООН по търговия и развитие в Женева, Швейцария. През април посещава Франция, Алжир и Чехословакия. От 5 до 19 ноември посещава СССР начело на кубинска делегация, която участва в тържествата по случай 47-ата годишнина от Великата октомврийска революция. От 9 до 17 декември оглавява кубинската делегация на Общото събрание ООН в Ню Йорк. В края на декември посещава Алжир.

1965г. - От януари до март посещава редица африкански страни. На 15 март Ернесто Че Гевара се явява за последен път публично в Куба. На 1 април пише прощални писма до своите родители, жена и деца, и до Фидел Кастро, като се отказва от всички звания и чинове, които го свързват официално с Куба. От април до декември се намира в Конго, като подготвя партизани за Националния съвет на Конгоанската революция и ръководи операции против войските на Мойсе Чомбе.

1966г. - В началото на ноември се установява в Боливия. На 7 ноември се прехвърля в партизанския лагер край река Някауасу и започва подготовка за изпълнението на много широк замисъл-изграждането на партизански център, от който ще се ръководят действията не само в Боливия, а и в Аржентина, Перу и други латиноамерикански държави.

1967г. - През януари продължава интензивната работа по установяване на партизанския лагер край река Някауасу. На 23 март Боливийската народоосвободителна войска под ръководството на Ернесто Че Гевара води първото си сражение с правителствени части. До юли 1967г отрядът на Че води редица успешни сражения. На 26 септември бойците на Че Гевара попадат в засада близо до селището Игера. На 8 октомври Че Гевара е ранен при сражението в клисурата Юро, попада в плен , а на 9 октомври е убит по заповед на върховното ръководство на правителствената войска. На 15 октомври Фидел Кастро потвърждава официално гибелта на Че в Боливия.

1997г. - Група кубински и аржентински учени откриват гроба на Ернесто Че Гевара в Боливия.

[Siegfried]

Ето и какво казват неговите съвременници -

Фидел Кастро - "Ако искаме да изразим какви желаем да бъдат нашите революционни борци, нашите партийни членове, нашите хора, трябва да кажем без всякакво колебание - да бъдат като Че! И ако искаме да изразим какви трябва да бъдат хората на бъдещите поколения, трябва да кажем - да бъдат като Че!....И ако искаме един модел на човек, един образец .... от сърце ви казвам, че този образец, без нито едно петно в поведението си, без нито едно петно в дейността си, без нито едно петно в постъпките си .... е Че! Той доведе до най-високия им израз революционния стоицизъм, революционната саможертва ..... И ще търсим винаги в примера на Че вдъхновение за нашия пролетарски интернационализъм!"

Доклат на британското външно министерство за най-влиятелните личности в Куба от 1967г. - ,,Той е способен и трудолюбив човек, който е може би най-компетентният и най-трезво мислещият в управляващите среди. Този брадат аржентинец с неговия ирландски чар и неизменната си военна униформа предизвиква съществено впечатление у много мъже и жени.До 1964 г. навярно е най-влиятелният човек в Куба след Фидел Кастро .''

Анахид Тачева - ,,Контактувала съм с много впечатляващи мъже. Танцувала съм с Фидел Кастро, Константин Караманлис, Сюлейман Демирел. Фидел е мъж с много голямо "М" и е невероятно магнетичен. Явно има нещо с което държи години наред този народ, който гладува. За мен един такъв мъж е Че Гевара. В Куба съм виждала невероятни негови снимки, цели стени, цели плакати. Когато го гледаш, направо настръхваш. Смятам, че такъв магнетичен мъж като Че Гевара не можеш да намериш и сред актьорите в Холивуд. Фидел има част от неговия магнетизъм.''

Жан-Пол Сартр - "Че Гевара е част от големите митове на това столетие. Неговият живот е историята на най-съвършения човек на нашата епоха."

[Siegfried]

Това ще ви заинтригува доста - Откъси от дневника на Че Гевара -

"Изненадата бе пълна, огънят - извънредно наситен. Алмейда ме напусна, за да застане отново начело на групата си, и в този миг един другар остави пред краката ми сандъче с патрони. Спомням си отлично лицето му поради изписания на него страх. Посочих сандъчето, а той отговори нещо като: "Сега не е време за патронни сандъчета", и незабавно се затече по пътя към тръстиковата плантация (по-късно той беше убит от палачите на Батиста). Може би това бе първият случай, когато трябваше да разреша дилемата: да избирам между лекарския си дълг и дълга на боеца-революционер. Пред краката ми лежаха: раница, пълна с лекарства, и едно патронно сандъче. Бяха прекалено тежки, за да ги нося и двете едновременно. Вдигнах сандъчето с патрони, оставих раницата и се спуснах да прекося полянката, която ме отделяше от захарната тръстика. Спомням си отлично Фаустино Перес, който бе коленичил на пътя и стреляше с автоматичния пистолет. Един другар, на име Арбентоса, се движеше близо до мен по посока на захарната тръстика. Картечен откос, който не се различаваше от останалите, улучи и двамани. Почуствах силен удар в гърдите и остра болка във врата. Реших, че с мен е свършено. Арбентоса, от чийто нос, уста и зинала голяма рана, причинена от куршум калибър 45, бликаше кръв, извика нещо, подобно на: "Убиха ме!", и започна да стреля съвсем безцелно, тъй като в този миг около нас не се виждаше никой. Както бях паднал на земята, казах на Фаустино: "Светиха ми маслото" (спомням си обаче, че думата беше по-силна). Той ми хвърли поглед, без да спира да стреля, и ми каза, че няма нищо страшно, но в неговите очи се четеше присъдата, продиктувана от естеството на раната."

"Нападението започна в два часа и четиридесет минути сутринта и жандармеристите оказаха по-голяма съпротива, отколкото очаквахме. Имаше един сержант, който на всяка наша покана да се предадат отговаряше с огъня на своята автоматична пушка М-1. Даде се заповед да хвърлим по казармата нашите стари ръчни гранати бразилско производство. Луис Креспо хвърли своята, а аз-моята. Те обаче не избухнаха. Раул Кастро хвърли динамитна бомба, обаче без взривател, и тя също не избухна. Налагаше се, макар и с риск на живота, да се приближим и да запалим постройките. Универсо Санчес се опита да направи това пръв, но не успя. След това пропадна и опитът на Камило Сиенфуегос. Накрая Луис Креспо и аз се приближихме до една барака, която моят другар запали. При светлината на пожара установихме, че е само един склад, където се съхраняват кокосовите орехи от близката палмова гара. Пожарът обаче уплаши жандармеристите и те почнаха да напускат полесражението. Един от тях в бягството си едва не се натъкна на пушката на Луис Креспо, който го рани в гърдите и му отне оръжието."



"Селянинът изпълни поръчката и ме снабди с достатъчно количество адреналин. Вървях, като се крепях на всяко дърво и на своята пушка, придружен от един обвхванат от ужас боец, който се разтреперваше, щом някъде се чуеха гърмежи, и изпадаше в нервна криза всеки път, когато астмата ме караше да се закашлям на някое опасно място. Вървяхме цели десет дена, докато стигнем отново къщата на Епифанио Диас, а това разстояние нормално се равняваше на еднодневен преход. Срещата трябваше да се състои на 5 март, но бе невъзможно да стигнем там на уречения ден. Военната блокада на района и невъзможноста да се движим бързо бяха причината да стигнем до гостоприемния дом на Епифанио Диас едва на 11 март."


"Без да даваме на противника да си поеме дъх, решихме да парализираме незабавно главното шосе и на 21 декември атакувахме едновременно Кабаигуан и Гуайос - селища, разположени край шосето. Гуайос капитулира след няколко часа, а деведесет войници от гарнизона в Кабаигуан се предадоха няколко дена по-късно. Предаването на гарнизона се договаряше на следната база. Пускахме на свобода бойците при условие, че ще напуснат установената от нас свободна територия. По този начин се даваше възможност да спасят живота си, а ние получавахме оръжието."

"Спомням си един епизод, който е показателен за духа на нашите бойци в тези последни дни. Известно време преди атаката на Санта Клара бях смъмрил един боец, когото бях намерил да спи посред сражението. Той ми бе отговорил, че му било отнето оръжието, тъй като стрелял, преди да се даде заповед. С присъщата ми рязкост аз му бях казал тогава: "Ако си способен да го направиш, излез на първа бойна линия и обезоръжи някой неприятелски войник. Така ще се сдобиеш отново с пушка!" Когато се сражавахме вече в Санта Клара, аз отидох в полевата болница, за да укрепя духа на ранените. Един умиращ допря ръката си до моята и каза: "Спомняш ли си ? Ти ме прати в Ремедиос да си намеря оръжие....Тук успях да го направя". Това беше боецът, когото бях смъмрил. Няколко минути по-късно той почина, доволен, че бе доказал своята смелост. Такава е нашата Въстаническа войска."

"След като превзехме електроцентралата и цялата североизточна част на града, съобщихме по радиото, че Санта Клара се намира почти изцяло под контрола на революцията. Спомням си, че в това съобщение, което разгласих в качеството си на главнокумандуващ на Въоръженити сили на Лас Виляс, трябваше с болка да известя на кубинския народ за смърта на капитан Роберто Родригес, по прякор Ел Вакерито. Този нисичък младеж, взводен командир на "самоубийците" бе рискувал многократно живота си в борбата за свобода. Взводът на "самоубийците" беше пример на революционен морал и в него постъпваха само доброволци, които се подлагаха на предварителен подбор. Всеки път когато някой загинеше - а тово се случваше във всяко сражение - и трябваше да се посочи кой от кандидатите ще бъде зачислен към взвода, отхвърлените преживяваха тежко решението, като някои дори плачеха. Беше любопитно да се види как тези закалени бойци изявяваха благородството на младостта си, като проронваха няколко горчиви сълзи, задето не са били удостоени да заемат първо място както в боя, така и в смърта."

[bluesupport]

С какво точно е "магнетичен" кастро, с това че кубинският народ тъне в глад и мизерия ли?

[MORSKI]

С какво точно е "магнетичен" кастро, с това че кубинският народ тъне в глад и мизерия ли?

С това, че е оратор най-вече....

[bluesupport]

С какво точно е "магнетичен" кастро, с това че кубинският народ тъне в глад и мизерия ли?

С това, че е оратор най-вече....

По-скоро голям демамгог! Важни са делата, не думите.

[kartago]

bluesupport,
пич, не всичко в този живот е лозунги! Независимо дали са червени или сини! Трябва да ти кажа, че комунизъм като строй е нямало в нито една държава, докарахме го само до социализъм. Не трябва да се бърка идеята и практиката! Понеже сме спортен форум ще ти дам пример, че сигурно цяла България имае идеята да се класираме най-после, ама на практика това не се получава! В интерес на истината много западни политолози признават комунизма като строй на бъдещето, но всички акцентират,че самото човечество не е дорасло до това, друг е въпроса, кой е пътя за да достигнем до това. Видях и социализма, пряк свидетел съм и на капитализма, но и в двата примера водещо е материалното, така че, какъвто и да е строя, у когото е властта ще бъде облагодетелстван. Сигурно голям природен катаклизъм или не знам какво друго ,може да доведе до идеята за равноправие. Междувпрочем, не гледайте Маркс, Енгелс, погледнете по-назад, книги като "Градът - Слънце" на Томазо Кампанела, която е била забранена от църквата и чиито най-ревностен последовател Сирано де Бержерак е бил убит от тази църква, погледнете и "Утопия" на Томас Мур, още от тогава тръгват идеите. Друг е въпроса в какви ръце попадат тези идеи и как се нагаждат за лична изгода. Не искам да влизам в полемика с никой, но и не искам да чета лозунги били те сини!.......................