Мнениеот bulgaro » 11 мар 2014 10:30
Защо се изненадва авторът на темата? Комунизмът ни докара до там, най-популярните отбори у нас да са отборите на Народната милиция и на Народната армия. Нима в Румъния не е същото - Стяуа и Динамо, нима в Сърбия не е същото - Партизан и Звезда, нима в Русия не е същото - ЦСКА и Спартак. Там, където комунизмът имаше по-човешко лице, а местните режими не бяха така предани на Съветския съюз, там хората не забравиха и не изоставиха своите отбори, които съществуваха и които подкрепяха и преди комунизма - вижте Полша, вижте Чехия, вижте Унгария - няма го този двуполюсен модел, който имаме тук, хората си обичат и си подкрепят местните отбори.
В България има и един друг специфичен момент. Девети септември заварва една предимно селска страна, в която огромната част от населението живее в села или в градчета от селски тип. Прехранва се основно от малки стопанства като обработва земята, отглежда животни или е заета в традиционна лека промишленост, дървообработване и занаячийство. Има три - четири града, които могат да се нарекат такива спрямо европейските представи, които са се превърнали до някаква степен в индустриални, икономически, културни и от там в спортни центрове.
Девети септември идва с два лозунга - да превърнем България в индустриален гигант и да превърнем селското стопанство в отрасъл на промишлеността, все по светлия пример на СССР. Следват огромни миграции от селото в града, от малкия град в големия, да строим комунизма. На всеки нов строй му трябва витрина, която да покаже успехите му. Естествено в тази Витрина за всяка малка страна се превръща нейната столица. Там се съсредоточават благата, там се излива изобилието, там се изсипват и довчерашните орачи, сеячи и животновъди, хвърлят сърпа и хващат чука.
Витрината е реклама, но недостатък е че е стационарна и няма как да тръгне да шества по света и да показва постиженията на комунизма из прогнилия капиталистически свят. Този недостатък се компенсира с мобилност - щом капиталистическия свят не идва да види постиженията на комунизма, комунизмът ще изпрати в капиталистическия свят доказателства за постиженията си. И тук на културната, научната и спортната сцена излизат постиженията. За кратко време нашия народ беше превърнат по примера на руския народ (който е свръх народ, а руския човек е свръх човек, той не боледува, не страда от недостиг, той може да оцелее в открития космос, той издържа на -60 по Целзий само по ватенка в мъртвите сибирски полета и т.н.) в народ от феноменални артисти, научни работници и майстори на спорта. Всички те трябваше да демонстрират пред света постиженията на комунистическия строй. Разбира се във Витрината, освен орачите и сеячите, бяха концентрирани и всички по-обещаващи артисти, научни работници и майстори на спорта. Нямаше как, не беше възможно, най-доброто да стои далеч от изумения поглед на грохващия капитализъм, най-доброто задължително трябваше да присъства на Витрината. За това и Компартията се погрижи най-доброто да има своя стимул и естествен стремеж към поява на Витрината. Създадоха се един куп театри, един куп научни институти и един куп спортни федерации.
Футболът беше сред основните приоритети на Витрината. Най-добрите гастролираха всяка година из Европа и света, хиляди и милиони ги гледаха и се очакваше да немеят пред българския свръх футболист. И понеже България е малка страна и свръх човеците са ни дефицитни, Партията съсредоточи най-доброто в двата отбора, крепители на Народната власт - този на милицията и този на армията. Техните постижения достигаха до най-отдалечените точки на Отечеството, дори до последните орач и сеяч, които между плановете и петилетките, с интерес и въодушевление следяха успехите на двата отбора. С годините това другарско съревнование между орача и сеяча, кой да даде най-голям добив на Народната власт, плъзна и като октопод обхващаше всяко по-горно ниво в стълбичката на комунистическото общество и от върха на Партията се пренесе на футболния терен, където различни обществено-политически единици, от орача до члена на Политбюро се доказваха. Така си я карахме 45 години.
Комунизмът падна. Дойде времето на капитализма. Орачът и сеяча, които като последни мохикани бяха останали в ТКЗС-то да изпълняват петилетките, решиха да дадат свобода на частната инициатива и макар и късно последваха сродниците си във Витрината. Витрината пък, продължи да бъде витрина, този път обаче трябваше да покаже на света, че малката ни Родина успешно се отърсва от задушаващата, античовешка хватка на комунизма и с пълни шепи черпи от благата на капитализма. Държавните отбори, вече набрали инерция, бързо смениха петолъчките и се обявиха за изконни стожери на антикомунизма, а орача и сеяча, без значение дали второ, първо поколение или от вчера столичани, се превърнаха в граждани, а цървулите им мухлясваха по изби и гаражи в панелните гета, но въпреки всичките си метаморфози, те останаха верни на своите отбори.
106 години Красота, Вяра, Борба !
106 години Символ на Пловдив !
