Тема за политика - Свят

[Кашчей]

Tцъ! Ракийката е по-хубава от водката. Но руското изкуство е трудно достижимо. Ще ми отговори ли някой най-после защо руснаците я нямат тая мръсна ориенталска чалга

На тях и циганските им песни да слушаш е наслада за ухото

[grasiani]

На вниманието на Данс ,Манс,и други анс ,намесата с подмолни средства в чужди държави не е от вчера за господата демократи от Сащ и Западна Европа .

Патрис Лумумба е антиколониален водач и първи законно избран министър-председател на Демократична република Конго (тогава Република Конго-Леополдвил).
Той е роден на 2 юли 1925 г. в провинцията Касаи в Белгийско Конго. Учи в мисионерско училище и работи като журналист в Леополдвил (днешна Киншаса),също така е бил чиновник в една минна компания в Стенливил (днешен Кисангани).
В току-що станалата независима, но обхваната от хаос Република Конго, Съветският съюз и КГБ се намесват в полза на избрания министър председател Патрис Лумумба. Антикомунизмът се превръща в значителна част от политиката на САЩ и ЦРУ предоставя оръжия и тайна подкрепа на прозападния Джозеф Касавубу и неговия подчинен Джозеф Мобуту. Междуособните борби приключват през 1960 г. когато Касавубу и Мобуту отстраняват Лумумба и превръщат страната (по–късно позната като Заир) в автокрация, която остава нестабилна дълго време след приключването на мандата на Айзенхауер. Мобуту убива Лумумба малко след отстраняването му от власт и мнозина считат, че ЦРУ (в лицето на Алън Дълес, тогавашен директор, и Сидни Готлиб, главен химик и специалист по отровите в ЦРУ) са подпомогнали Мобуту в планирането и изпълнението на убийството. След разсекретяване на редица файлове на ЦРУ се установява, че тогавашният президент на САЩ Айзенхауер дава нареждане на директора на ЦРУ да се ликвидира Лумумба.
Основен източник на това твърдение е разсекретено интервю (от август, 2000 г.) с Робърт Джонсън, протоколчик на Съвета за Национална сигурност на САЩ по времето на президента Айзенхауер. Интервюто е официално оповестено след разследване на Сенатската Комисия по Разузнаване върху тайните операции на САЩ.

Що, на Русия това първата намеса в чужда държава ли е? Или поне от същата 1960г. насам?

Ами нали руснаците са лоши ,а американците са борци за демокрация и свобода що правят лоши работи и си служат с недемократични средства ,като гледам специално за тоя случай, кгб не са убили никой,нещата винаги се повторят по един и същи начин,избира се демократично избран президент и след няколко месеца ,година по препоръка на цру човека се отстранява примери колкото искаш,май не разбираш тънкия намек и сам попадаш в капана ,ако това е защитата ти и аргументи в полза на сащ, слаба ракия си.Тая тактика те и другите правят така ,не минава или не е най-подходящият пример. Аз ще дам още един пример и който прочете внимателно ще си направи някои аналогии и препратки как точно действат така наречени развити демократични западни демокрации и в сегашни ситуации.През 2013 се навършиха 40 години от кървавия преврат в Чили извършен от Пиночет довел до смъртта на законния президент Салвадор Алиенде.

.Кой е САЛВАДОР Алиенде – противоречива и сложна историческа фигура, която някои биха облепили с етикети като „комунист“ и „масон“. Да, той е кадър на социалистическа партия и да, той е потомствен член на масонска ложа. Алиенде обаче идва на власт чрез демократични избори и съвсем не произхожда от работническата класа. Семейството му принадлежи към елита на Чили, което гарантира на Салвадор престижно медицинско образование. Влиза в активната политика на 25, като за кратко застава начело на здравното министерство, а като депутат прокарва формирането на национална здравна служба – първата в Новия свят, гарантираща здравеопазване за всички. След три неуспешни опита да стане президент и въпреки усилената дейност на ЦРУ, което до този момент е съумявало да отвлече част от избирателите към подставени кандидати, копиращи реториката и идеите на Алиенде (през 1964 ЦРУ изразходва 3 млн. долара за демонизацията му), обратът настъпва през 1970 г.

Чуждите корпорации
наливат милиони за черен пиар срещу Алиенде
за да наплашат населението с „кръв и страдание“, едва ли не със сталинистки репресии при негова победа. Но това не спира Алиенде да спечели президентските избори с 36.6% като кандидат на блока „Народно единство“, включващ социалистическата, комунистическата и радикалната партии, както и две (о, ужас!) християндемократически формации. Еуфорията е огромна. Въпреки намеренията на администрацията на Никсън да подкупи депутатите, в парламента той получава подкрепата и на християндемократическата партия.
Веднага започват ударни реформи в колонизираната от чужди корпорации държава, създали огромна пропаст между бедни и богати. Стартира преразпределение между обезземлените селяни на 59% от обработваемата земя, концентрирана до този момент в ръцете на шайка свръхбогати феодали-латифундисти. Алиенде успява да въведе безплатно образование и здравеопазване за всички, а чилийските деца получават напълно безплатно по половин литър мляко на ден. Заплатите са увеличени, а данъците – намалени. Увеличени са и пенсиите за най-слабите – вдовици, инвалиди и сираци. Целта на Алиенде е да осигури работни места чрез държавни проекти. Затова амбициозната му програма предвижда национализация на водещите предприятия и банки и на природните богатства на страната, която държи 1/3 от световния добив на медна руда, но мините до този момент са под частния монопол на американски компании. След година управление на „Народно единство“ резултатите са красноречиви: Чили отбелязва 12% индустриален растеж и 8-процентов ръст на БВП, инфлацията спада с 12 пункта, а безработицата достига дъно от 3.8%!
Политиката на Алиенде за постигане на национален суверенитет и социалните му мерки очаквано срещат яростния отпор на загубилата привилегии и позиции висша класа, представлявана от либералната опозиция и подпомагана активно от Щатите. Администрацията на Никсън вижда в лицето на Алиенде заплаха за хегемонията на Империята, която може да предизвика ефект на доминото в задния й двор – Латинска Америка. Кисинджър недоумява защо САЩ трябва да стоят и да гледат как една страна става „комунистическа заради безотговорността на нейния народ“. Същинска истерия предизвиква посещението в Чили на кубинския лидер Фидел Кастро.
А каква всъщност е борбата на Алиенде и има ли тя нещо общо с познатия у нас социализъм? Първо, той никога не се превръща в марионетка на Москва и остава докрай привързан към демокрацията. Пресата е напълно свободна и всеки ден залива с помия президента. Не е диктатор, нито войнстващ безбожник. Възхищава се от ранното християнство и се прекланя пред Христос. Кой тогава е Салвадор Алиенде?


През 1972 г. президентът на Чили произнася знаменателна реч пред Общото събрание на ООН, чието послание е особено актуално днес. Още тогава той предупреждава света за опасността от транснационалните корпорации, чиято мощ е огромна и не признава граници. Първа жертва са развиващите се държави, които биват буквално засмукани. „Ние сме изправени пред директен сблъсък между големите транснационални корпорации и държавите“, отбелязва чилийският президент преди 41 години. „Корпорациите се намесват във фундаменталните политически, икономически и военни решения на държавите. Те са глобални организации, които не зависят от никоя държава и чиято дейност
не се контролира
и не се отчита
пред никой парламент
или друга институция
представляваща колективния интерес“. Делегациите в ООН ръкопляскат бурно, но ситуацията не се е изменила.
В условията на глобализация сме свидетели на един нов колониализъм, който е много повече икономически, отколкото политически, и в който водещи агресори са не държавите и правителствата, а мрачни сили, действащи задкулисно. Империи като САЩ са само инструмент на транснационалния капитал, който няма родина, нито знаме. Ето защо всяка силна национална и социална държава, всяка силна демокрация и всеки опит за отвоюване на националния суверенитет трябва да бъдат прегазени, независимо дали говорим за левичаря Алиенде в Чили, за Уго Чавес във Венецуела или за консерватора – антикомунист Виктор Орбан в Унгария. Още в първите дни на мандата на Алиенде в записките на директора на ЦРУ четем: „Накарайте икономиката да пищи“ – мерките срещу Чили включват финансова блокада, която цели да срине местната валута и да подкопае доверието в правителството чрез преустановяване на кредитирането и създаване на финансова паника. Умишлено е ударена и цената на медта на световния пазар. В резултат износът пада с 26%, вносът нараства с 24%, а растящата инфлация бързо изяжда увеличените през първата година мандата доходи.

И въпреки всичко, на парламентарните избори през 1973 г. „Народно единство“ увеличава подкрепата си до 43 на сто. Провалят се и опитите за сваляне на правителството чрез стачки на бизнеса и студентите. Остава последната опция, т. нар. Track II – военен преврат. Още през 1970 ЦРУ елиминира лоялния на конституцията главнокомандващ ген. Шнайдер. Генералната репетиция е насрочена за 29 юни 1973 г., когато танкове нахлуват в Сантяго, но не успяват да постигнат нищо. Опозицията, поощрена с 8 млн. долара от ЦРУ, е мобилизирана до краен предел да даде зелена светлина за решителна намеса на новия главнокомандващ Аугусто Пиночет, у когото Алиенде е имал непоклатимо доверие. В утрото на 11 септември въоръжените сили прекъсват комуникациите и овладяват страната, а към обяд президентският дворец Ла Монеда е подложен на въздушни удари. В 9:15 ч. Салвадор Алиенде отправя по радио Магаланес последното си обръщение към народа на Чили, към жените, към младежта, към селяните, работниците и интелектуалците, които ще бъдат преследвани. Той заявява, че няма да подаде оставка. „В тях е силата и ще надделеят над нас, но социалните процеси не могат да бъдат арестувани от никоя сила, защото
историята е наша
и народите пишат историята“. Какво мъжество, каква увереност в правотата и каква титанична сила на духа струят от стоманения му глас, който не трепва дори при прощалното изречение: „Това са моите последни думи, и аз съм убеден, че моята саможертва няма да е напразна, уверен съм, че най-малкото ще бъде морален урок, който да накаже злодейството, малодушието и предателството“.
Днес, 40 години по-късно, тази история за позор и героизъм е поучителна повече от всякога.

[vaskonti]

На вниманието на Данс ,Манс,и други анс ,намесата с подмолни средства в чужди държави не е от вчера за господата демократи от Сащ и Западна Европа .

Патрис Лумумба е антиколониален водач и първи законно избран министър-председател на Демократична република Конго (тогава Република Конго-Леополдвил).
Той е роден на 2 юли 1925 г. в провинцията Касаи в Белгийско Конго. Учи в мисионерско училище и работи като журналист в Леополдвил (днешна Киншаса),също така е бил чиновник в една минна компания в Стенливил (днешен Кисангани).
В току-що станалата независима, но обхваната от хаос Република Конго, Съветският съюз и КГБ се намесват в полза на избрания министър председател Патрис Лумумба. Антикомунизмът се превръща в значителна част от политиката на САЩ и ЦРУ предоставя оръжия и тайна подкрепа на прозападния Джозеф Касавубу и неговия подчинен Джозеф Мобуту. Междуособните борби приключват през 1960 г. когато Касавубу и Мобуту отстраняват Лумумба и превръщат страната (по–късно позната като Заир) в автокрация, която остава нестабилна дълго време след приключването на мандата на Айзенхауер. Мобуту убива Лумумба малко след отстраняването му от власт и мнозина считат, че ЦРУ (в лицето на Алън Дълес, тогавашен директор, и Сидни Готлиб, главен химик и специалист по отровите в ЦРУ) са подпомогнали Мобуту в планирането и изпълнението на убийството. След разсекретяване на редица файлове на ЦРУ се установява, че тогавашният президент на САЩ Айзенхауер дава нареждане на директора на ЦРУ да се ликвидира Лумумба.
Основен източник на това твърдение е разсекретено интервю (от август, 2000 г.) с Робърт Джонсън, протоколчик на Съвета за Национална сигурност на САЩ по времето на президента Айзенхауер. Интервюто е официално оповестено след разследване на Сенатската Комисия по Разузнаване върху тайните операции на САЩ.

Що, на Русия това първата намеса в чужда държава ли е? Или поне от същата 1960г. насам?

Ами нали руснаците са лоши ,а американците са борци за демокрация и свобода що правят лоши работи и си служат с недемократични средства ,като гледам специално за тоя случай, кгб не са убили никой,нещата винаги се повторят по един и същи начин,избира се демократично избран президент и след няколко месеца ,година по препоръка на цру човека се отстранява примери колкото искаш,май не разбираш тънкия намек и сам попадаш в капана ,ако това е защитата ти и аргументи в полза на сащ, слаба ракия си.

А как реши, че защитавам САЩ? Питам те на какво основание ти защитаваш Русия(Да, Кашчей, Русия, а не СССР), след като от години, да не кажа от векове се меси, включително и с военна сила, на всяка държава по света където сметне, че има някакъв интерес?

[FLANKER]

На вниманието на Данс ,Манс,и други анс ,намесата с подмолни средства в чужди държави не е от вчера за господата демократи от Сащ и Западна Европа .

Патрис Лумумба е антиколониален водач и първи законно избран министър-председател на Демократична република Конго (тогава Република Конго-Леополдвил).
Той е роден на 2 юли 1925 г. в провинцията Касаи в Белгийско Конго. Учи в мисионерско училище и работи като журналист в Леополдвил (днешна Киншаса),също така е бил чиновник в една минна компания в Стенливил (днешен Кисангани).
В току-що станалата независима, но обхваната от хаос Република Конго, Съветският съюз и КГБ се намесват в полза на избрания министър председател Патрис Лумумба. Антикомунизмът се превръща в значителна част от политиката на САЩ и ЦРУ предоставя оръжия и тайна подкрепа на прозападния Джозеф Касавубу и неговия подчинен Джозеф Мобуту. Междуособните борби приключват през 1960 г. когато Касавубу и Мобуту отстраняват Лумумба и превръщат страната (по–късно позната като Заир) в автокрация, която остава нестабилна дълго време след приключването на мандата на Айзенхауер. Мобуту убива Лумумба малко след отстраняването му от власт и мнозина считат, че ЦРУ (в лицето на Алън Дълес, тогавашен директор, и Сидни Готлиб, главен химик и специалист по отровите в ЦРУ) са подпомогнали Мобуту в планирането и изпълнението на убийството. След разсекретяване на редица файлове на ЦРУ се установява, че тогавашният президент на САЩ Айзенхауер дава нареждане на директора на ЦРУ да се ликвидира Лумумба.
Основен източник на това твърдение е разсекретено интервю (от август, 2000 г.) с Робърт Джонсън, протоколчик на Съвета за Национална сигурност на САЩ по времето на президента Айзенхауер. Интервюто е официално оповестено след разследване на Сенатската Комисия по Разузнаване върху тайните операции на САЩ.

Що, на Русия това първата намеса в чужда държава ли е? Или поне от същата 1960г. насам?

Ами нали руснаците са лоши ,а американците са борци за демокрация и свобода що правят лоши работи и си служат с недемократични средства ,като гледам специално за тоя случай, кгб не са убили никой,нещата винаги се повторят по един и същи начин,избира се демократично избран президент и след няколко месеца ,година по препоръка на цру човека се отстранява примери колкото искаш,май не разбираш тънкия намек и сам попадаш в капана ,ако това е защитата ти и аргументи в полза на сащ, слаба ракия си.

А как реши, че защитавам САЩ? Питам те на какво основание ти защитаваш Русия(Да, Кашчей, Русия, а не СССР), след като от години, да не кажа от векове се меси, включително и с военна сила, на всяка държава по света където сметне, че има някакъв интерес?

Просто бих ти казал : Да живее истинското православно християнство! А вярвай, европейската част на Русия е съставена само от такива православни,а тази територия е по- голяма от цяла Европа!Васконти ,това е нещо около темата
П.П Тук сега сигурно ще започнат да се показват снимки на резняци от Европейска Русия. Да живее православното християнство!Крим-последната крепост на православното християнство!!!!!

[grasiani]

Джулиан Асанж обеща, че Уикиликс ще публикува нови разкрития, но не уточни в каква област.

[grasiani]

Британска разузнавателна агенция GCHQ и Агенцията за национална сигурност на САЩ освен основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж са подслушвали и следели читателите и поддръжниците на въпросният сайт. Това съобщава германският в. „ Ди Цайт“. Той се позовава на изнесени от Едуард Сноудън данни.

Британските и американските разузнавателни служби са следели IP адресите на потребителите от цял ​​свят. Събирана е информация браузъра, търсачката и ключовите думи, чрез които читателят е стигнал до WikiLeaks и какви информации от сайта са четени.

Разузнавателните агенции отказват да коментират колко време е работила схемата за следене.

„Ди Цайт“ разполага с Power Point презентация, която ясно показва как е бил организиран механизма за следене.

През 2010 г. Агенцията за национална сигурност на САЩ е включила основателя на Wikileaks Джулиан Асандж в списъка на лицата, подлежащи на следене и преследване заради серията му публикации за войната в Афганистан. В този списък влизат и заподозрените членове на терористичната мрежа „Ал Кайда“.

Допълнително американските спецслужби са се опитвали Wikileaks да бъде признат за зловреден сайт. Същата процедура САЩ приложи към Pirate Bay, за да пресече разпространението на филми и музика.

Живеещият в посолството на Еквадор в Лондон ДжулианАсандж заяви, че не е изненадан от изнесените данни.

Съучастниците НСА и Великобритания показват никакво уважение към върховенството на закона, заяви Асандж. Той призова президентът на САЩ Барак Обама да започне разследване на скандала. Дейността на британското разузнаване също трябва да бъде проверено как е спазвало закона, смята Асандж, цитиран от в. „Мирър“.

В края на януари стана ясно, че разузнавателните служби от двете страни на Атлантика са използвали и мобилното приложение на популярната компютърна игра Angry Birds, за да подслушват потребителите на глобалната мрежа.

Според в. „Ню Йорк таймс“, Агенцията на САЩ за национална сигурност (АНС) и британският Център за правителствени връзки са могли да събират информация от потребителите на мобилни телефони като използват мобилните приложения като Google Maps и социланите мрежи Facebook и Twitter.

Разузнавателните служби от двете страни на континента са

събирали детайлна информация включително и възраст, сексуална и културна ориентация, местоположение и други.

От август 2012 г. британските и американските спецслужби са започнали да използват програма, известна като „Писклив Делфин“, която им позволявала да следят трафика в интернет дори и в сайта за споделяне на клипове Youtube.

Разузнавателните служби са имали възможност в реално време да следят кай от какво се интересува, чете или споделя.

Говорители на Facebook и Google заявиха, че не са знаели, че правителствата са следили социалните мрежи и те не са имали разрешение да правят това.

Американските разузнавателни служби все пак се готвят да направят отстъпки под натиска на големи телекомуникационни компании като Google, Facebook и Microsoft.

Главният прокурор на САЩ Ерик Холдър обеща да бъдат „осветени“

колко пъти всеки от тези гиганти са били обект на следене и подслушване. Освен това ще бъде обявено колко от направените записи са били интересни от американските разузнавателни служби.
Междувременно стана известно, че спецслужбите на САЩ ще разкрият част от информацията за програмата за електронно следене и подслушване.

В най-близко време телекомуникационите гиганти, към които са се обърнали ЦРУ или Агенцията за национална сигурност (АНС), могат да разкриват информацията за направенот запитване. Това става възможно след като

съдът за контрола над външното разузнаване на САЩ разреши на IT компаниите

да публикуват съответните данни. Компаниите ще могат да разкриват и подробности.

Решението на съда е част от новата политика, обявена от президента Барак Обама по отношение на контрола над разузнавателните служби на САЩ.

Държавният глава призовава за промяна на програмата за следене на потребителите на интернет след като бившият сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън разкри методите на подслушването и предаде на журналистите секретни документи.

Междувременно в. „Гардиън“ и в. „Ню Йорк таймс“ наляха масло в скандала, разкривайки че АНС и британският Център за правителствени връзки са могли да събират информация от потребителите на мобилни телефони като използват мобилните приложения като Google Maps и социалните мрежи Facebook и Twitter.

[fcb_bg]

Общо казано, човечеството от изобретяването на 1-то оръжие е избрало грешна посока в своето развите, което рано или късно неминуемо ще доведе до гибелта му.

[CTAHKO]

В протестите в Турция загинаха двама души

Съгласно идващите от Турция съобщения, двама души са загинали по време на масовите протестни акции, предизвикани от новината за смърт на момче, намирало се в кома след нараняване по време на вълненията в Истанбул през юни миналата година.

Турски медии съобщават, че един от загиналите бил ударен в главата при сблъсъци с полицията в Истанбул, а в източна Турция един полицай паднал мъртъв от сърдечен пристъп посред манифестацията.



Много ми е интересно, защо европейските и американските политици мълчат за жертвите при турските протести и не реагират по същия начин с Ердоган, както с Янукович Всеки ден от началото на протестите в Истанбул има жертви и ранени Медиите си мълчат, западните политици също И едните и другите протестиращи искат отеглянето на президента. С какво турските протести са по-различни от украинските Къде останаха "правата на човека" и "демократичните ценности" на продажните европейски политици и долните еврейчета

[CSKA69]

В протестите в Турция загинаха двама души

Съгласно идващите от Турция съобщения, двама души са загинали по време на масовите протестни акции, предизвикани от новината за смърт на момче, намирало се в кома след нараняване по време на вълненията в Истанбул през юни миналата година.

Турски медии съобщават, че един от загиналите бил ударен в главата при сблъсъци с полицията в Истанбул, а в източна Турция един полицай паднал мъртъв от сърдечен пристъп посред манифестацията.



Много ми е интересно, защо европейските и американските политици мълчат за жертвите при турските протести и не реагират по същия начин с Ердоган, както с Янукович Всеки ден от началото на протестите в Истанбул има жертви и ранени Медиите си мълчат, западните политици също И едните и другите протестиращи искат отеглянето на президента. С какво турските протести са по-различни от украинските Къде останаха "правата на човека" и "демократичните ценности" на продажните европейски политици и долните еврейчета

СТАНКО тука си в малка грешка, защото официално никой няма да подкрепи протестите в Турция, но e публична тайна, че цялата ситуация там всъщност е умело дирижирана от ЦРУ Да, Ердоган е човек на американците, но както се досещаш няма вечни приятели, а вечни интереси... Ердоган си позволи да води твърде самостоятелна политика през последните години и стана неудобен за Вашингтон.. Свалянето му от власт, според мен, е въпрос на време

[CTAHKO]

СТАНКО тука си в малка грешка, защото официално никой няма да подкрепи протестите в Турция, но e публична тайна, че цялата ситуация там всъщност е умело дирижирана от ЦРУ Да, Ердоган е човек на американците, но както се досещаш няма вечни приятели, а вечни интереси... Ердоган си позволи да води твърде самостоятелна политика през последните години и стана неудобен за Вашингтон.. Свалянето му от власт, според мен, е въпрос на време

Аз съм на същото мнение, относно ЦРУ и свалянето на Ердоган, макар че по време на неговото управление Турция прави забележителен икономически ръст На американците не им трябва силна Турция, трябва им послушна Турция Разковничето се крие в опита на няколко по-големи и финансово независими държави да създадат "Арабска лига". Турция също беше се насочила на там, след като стана ясно, че няма никакви шансове да я приемат в ЕС. Веднага им внесохме една "Арабска пролет" и към днешна дата останаха само двама на постовете си. Асад и Ердоган С Асад видяхме какво се случи, сега наред е Ердоган Бяха тръгнали и към Катар и Саудитска Арабия, ама явно са се разбрали и шейховете почнаха да слушат При същите управления и никакви промени, там вече няма нарушение на човешките права и всичко е ток Въпросът ми в горния пост, естествено е риторичен и цели да покаже как САЩ могат да тълкуват едни и същи действия по различен начин, според интересите им, скрити зад паравана на думички и словосъчетания като "демокрация", "демократични ценности", "човешки права" и т.н.