Цар Симеон Велики

[Siegfried]

Цар Симеон Велики е бил блестящ пълководец и стратег , но и същевременно е насърчавал и книжовната дейност !!! Той остава в световната история като един от най-великите царе за всички времена ! Съобразих се с коментара на Madridist от предишната дискусия и тук ще наблегна на битката при Ахелой - славна победа за българите и страшно поражение за византийците !

Симеон I Велики е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу византийци и сърби довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура,от Спиридон Палаузов - български историк през XIX век. Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.

Симеон е роден през 864 г. или 865 г. и е третият син на княз Борис I от династията на Крум и Мария (* ок. 835, кръстена ок. 864). Тъй като Борис е българският владетел, приел официално християнството през 865 г., Симеон е християнин през целия си живот. Тъй като се очаква най-големият му син Владимир да наследи българския трон, намерението на Борис е Симеон да стане високопоставен духовник, може би дори български архиепископ. По тази причина около 878 г. Борис го изпраща в Магнаурската школа в Константинопол, където трябва да получи богословско образование. Той постъпва като послушник в константинополски манастир и приема името Симеон.

Симеон прекарва следващото десетилетие (ок. 878-888) в столицата на Византийската империя, като получава отлично образование и изучава реториката на Демостен и Аристотел. Той научава добре гръцки, до такава степен, че е наричан във византийските хроники „полугрък“. Според някои интерпретации Симеон е обучаван от патриарх Фотий, но тази хипотеза не се подкрепя от конкретни източници.

Около 888 г. Симеон се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, „при устието на Тича“, където под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език. Междувременно Владимир наследява Борис, който се оттегля в манастир. Владимир прави опит да възстанови езичеството в държавата и може би сключва насочен срещу Византия договор с Арнулф Каринтски, което принуждава Борис да се върне повторно на трона, само за да свали и накаже Владимир и да посочи Симеон за нов владетел. Това става на събор в Преслав, който освен това обявява българския за единствен език на държавата и църквата и решава столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав. Не е известно защо Борис не поставя на трона своя втори син Гаврил, а предпочита Симеон.

Именно в този период Симеон води първата си война с Византия, след преместването на главното тържище на Балканския полуостров от Константинопол в Солун през 894 г. Византийските хронисти описват началото на конфликта, започнал почти веднага след коронацията на българският цар (все още княз) така:

„Пристигнала вест, че князът на България Симеон възнамерявал да се отправи на поход срещу ромеите. Повод за войната било следното, Василеопаторът Зауда имал роб скопец на име Мусик. Той се сприятелил със Ставракий и Козма, които произхождали от Елада, търговци жадни за печалба и сребролюбци. Желаейки да печелят повече, чрез посредничеството на Мусик те преместили тържището на българите от столицата в Солун и облагали българите с по-тежки търговски мита. Когато българите съобщили на Симеон, той уведомил император Лъв. Заслепен от пристрастието си към Зауца, той сметнал всичко за дреболия. Симеон се разгневил и вдига оръжие срещу ромеите“

По това време икономическата политика на Византия и император Лъв VI Философ се изразявала в усилване на вътрешния и външния търговски обмен на империята, което довело до по-голяма роля на едрите търговци във византийската политика. Точно поради тези политически възгледи българското тържище било преместено от столицата Константинопол в Солун.

Действията на Византия засегнали както икономическите интереси на България, така и нейния международен престиж, затова и Симеон започнал търговската си война с Византия

Симеон първоначално се опитал да реши въпроса по мирен път, но след като видял, че това няма да стане, се възползвал от изтичането на 30-годишния мирен договор и през 894 г. нахлул с войската си в източна Тракия, без да срещне никаква съпротива. Император Лъв VI бил повече от изненадан, за новината разбрал от стратезите си в македонската област. Набързо била сформирана армия, предимно от императорската гвардия. Войската била поверена на стратилата Кринт. Опитът на Византия да спре българите бил напразен, византийската армия била тотално разбита, а сам Кринт паднал мъртъв на бойното поле, много били пленените. След сражението Симеон дал заповед на войската да се върне обратно в България, тъй като не се чувствал готов за продължителна война. Въпреки победата, Симеон не можал да постигне своята цел, а Лъв VI бил обиден от българския владетел — пленените хазари, наемници в имп. гвардия били изпратени обратно при него в Константинопол от българите, с отрязани носове. Императорът на Византия не искал траен конфликт с България, защото имал проблеми и с арабите Точно поради тази причина Лъв прибягнал към това, което правели почти всички византийски императори по време на война — осигуряване на съюзник, който да поеме по-голямата част от загубите. Никита Склир (Неизвестен византиец) бил изпратен при водачите на унгарците, Арпад и Кусан и успял да им плати достатъчно, за да нападнат България. Византия щяла да осигури флота, която да превози унгарската армия до устието на Дунав. В същото време към българските южни граници се придвижвала ромейска войска предвождана от пълководеца-герой на Византия от войните с арабите, Никифор Фока.

Планът на Лъв за съвместни действия с унгарците започнал да се осъществява някъде около 894 г. (или 895 г.). Симеон очаквал нападение от юг, затова главните сили от армията му се намирали там, но битка на юг нямало, Никифор Фока не нападнал, вместо това при българския владетел бил изпратен квестор, който от името на император Лъв предложил мирни преговори, като в това време византийската флота се придвижвала към Добруджа, пренасяйки унгарците. Симеон заподозрял измамата и хвърлил в тъмница пратеника.Но вече било късно, унгарците били стоварени и опустошили Добруджа.

Българският владетел бил принуден да започне преговори с византийците, но протакайки преговорите, си осигурил време да сключи съюз с печенегите и с тяхна помощ разгромил унгарците, които дори били прогонени от настоящите си местоживелища и се заселили в Панония. През лятото на 896 г. военните действия срещу Византия продължили — ромеите били разгромени при Булгарофигон, което ги принудило да търсят мир и тържището било върнато обратно в Константинопол. По-късно българският владетел завзел област с близо 30 крепости в днешна Албания. След преговори част от тези земи били върнати на Византия, но независимо от това за първи път в историята си българската държава достигнала до Адриатическо море.

През 904г арабски флот и армия, водени от гръка-ренегат Лъв Триполит, нахлули в Солун, плячкосали го и отвели много от жителите му в плен. Симеон видял възможност да завладее града и да го насели с българи. Византийците успели да откупят града, но Симеон получил териториални отстъпки в Тракия и Македония, като границата между двете държави минавала на

На 11 май 912 г. починал Лъв VI Философ и престолът бил зает от брат му Александър, който управлявал като регент на малолетния Константин VII Багренородни. Александър отказал да плаща ежегодния данък на България и като контрамярка Симеон обсадил Константинопол. През юни 913 г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата управлявал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик.

През юли-август 913 г. българските войски навлезли във византийска Източна Тракия и блокирали Константинопол по суша. Започнали преговори между двете страни, в хода на които се стигнало до лична среща между българския владетел и главата на имперското регентство в Константинополското предградие Хебдомон край северния бряг на Мраморно море.

Според твърде спекулативното описание на византийската хроника на Симеон Логотет (възпроизведено и от хрониките на Продължителя на Георги Монах, Продължителя на Теофан, Лъв Граматик, Теодосий от Мелитене), при тази среща „Патриарх Николай излязъл при Симеон и Симеон преклонил глава пред него. Патриархът, прочее, след като прочел молитва, поставил на главата му, както казват, вместо стема [т.е. императорска корона], собствения си епириптарий [т.е. патриаршеска шапка или було]“. В историографията са изказвани предположения, че тук става дума за ритуал, свързан с присвояване на титлата „кесар“ (Васил Златарски), „духовно осиновяване“ на Симеон от патриарха (Франц Дьолгер, Патриша Карлин-Хайтер, Любомира Хавликова) или просто за „архипастирска благословия“ (Иван Снегаров, Михаил Войнов, Алкмени Ставриду-Зафрака, Георги Бакалов). Най-вероятна обаче изглежда тезата, според която тук в завоалирана форма се признава, че патриархът е коронясал българския владетел за „цар“ или „цар на България“ (Георги Острогорски, Иван Дуйчев, Дмитрий Оболенски, Веселин Бешевлиев, Иван Божилов, Джонатан Шепард и др.).

В края на август или в началото на септември 913 г. Николай Мистик сключил мирен договор със Симеон, според който бил предвиден бъдещ династичен брак между Константин VII и една от Симеоновите дъщери. С това Симеон целял да стане василеопатор (настойник на императора) и да придобие законното право да се намесва в управлението на Византия. Но през февруари 914 г. в Константинопол бил извършен нов държавен преврат от майката на Константин VII Багренородни, императрица Зоя. Тя анулирала договорите, подписани със Симеон, а с това и уговорения брак. В отговор на това, през есента на 914 г. Симеон навлязъл в Тракия и за кратко поставил под свой контрол Одрин. През следващите години правителството на императрица Зоя се ориентирало към подготовка за решителна война срещу българите.

Всички тези победи обнадеждили Симеон да завладее Константинопол и да стане император на ромеите и българите. Израз на това му намерение била титлата, с която се именувал — „Василевс на всички българи и гърци“, „Симеон в Христа Бога — самодържец на всички българи и ромеи“. Някои изследователи (Васил Златарски, Георги Бакалов) предполагат, че за да узакони новия си титул, през 918 г. българската архиепископия била издигната в патриаршия, а новоизбраният патриарх извършил освещаването на Симеоновата титла. С този акт тя се приравнявала към византийската — „василевс и самодържец на ромеите“. Тази постъпка имала за цел и да накърни авторитета на императора. За да покори окончателно Византия, през същата година нахлул в Елада, опожарил Тива и дори стигнал до Дарданелите. През 919г императрица Зоя била свалена от главнокомандващия флота Роман Лакапин. За да се укрепи на престола, той омъжил дъщеря си за Константин VII и приел титула василеопатор, а година по-късно и съимператор. Това силно разгневява Симеон — Лакапин се оказва плагиатор на неговата идея. В отговор българският владетел продължил силния си натиск в Елада и Тракия, а също така се опитал и да прехвърли български войски през Дарданелите в Мала Азия, като по този начин пренесъл българо-византийския конфликт и в Азия. Византийците не виждали друг изход от ситуацията освен нападение в тила на българите. Така, през 921 г., изпратили към Рашка Захарий, за да свали великия жупан Павел и да нападне българите. Опитът за преврат бил неуспешен и Захарий бил заловен и хвърлен в тъмница в България. Павел Бранович обаче се поддал на внушенията на византийската дипломация и се обърнал срещу цар Симеон. При стеклите се обстоятелства от българските тъмници били освободен княз Захарий и изпратен с войска към сръбските земи, където с българска помощ свалил Павел Бранович.

Осъзнавайки, че мечтата му за завладяване на Константинопол се отдалечава, той разбрал, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот. И тъй като той не притежавал такъв, се обърнал за съдействие към арабите. През 922 г. българско пратеничество било изпратено в Кайруан (където била столицата на Фатимидския халифат) до представителя на Фатимидите Убайдаллах ал-Махди. Той се съгласил с предложението за нападение по море и суша и заедно с българските пратеници изпратил в България и свои, които трябвало да уточнят някои подробности около нападението. За съжаление на връщане те били заловени от византийците. Въпреки този неуспех, Симеон направил втори опит да се съюзи с арабите, но и той пропаднал.

Симеон използвал затишието в отношенията с Византия, за да нападне Захарий, който се обърнал срещу България. Така след един поход през 924 г. рашките земи са присъединени към България. След това, през 926 г., възникнал конфликт между България и прогресиращото хърватско кралство, заради политическото убежище което предоставя на Захарий. Конфликтът е провокиран от византийците. Походът на симеоновите войни към хърватските земи е неуспешен и той губи войната. Това е последната водена от Симеон война и първата, която той загубва. Това може да се отдаде на факта, че българската войска била изморена от почти непрестанните битки с ромеите. Посредник между българите и хърватите бил папа Йоан Х, който се надявал да привлече българите на своя страна. От своя страна Симеон се надявал папата да признае царския му титул. Обнадежден, той започнал подготовка за нов поход срещу Византия, който не се състоял поради преждевременната му смърт на 27 май 927 г., най-вероятно причинена от сърдечен удар.

След смъртта на Симеон властта е поета от сина му Петър от втория му брак с Мариам. По неизвестни причини Симеон лишава още приживе от короната първородния си син Михаил от първия му брак и го заставя да се замонаши. Също така, посочвайки Петър за свой наследник, предвид младостта му (Петър тогава е около 18-20 годишен), Симеон се погрижва да назначи и съуправител в лицето на болярина Георги Сурсувул, който се пада впрочем вуйчо на Петър.

Както по-рано Борис, така и Симеон покровителствували книжнината. Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ творци оставили следа в българската средновековна литература. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията „Златоструй“ и Два Симеонови (Светославови) сборника (първият в препис от 1073, а вторият — от 1076 г.). Жанровете, в които литератите творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химнографически произведения, поезия, хроника, летопис, исторически разказ. Сред възникналите по това време произведения са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ (включващо в себе си „Азбучна молитва“), „Историки“ (първият исторически труд на старобългарски език) и „Проглас към евангелието“ от Константин Преславски, както и за "За буквите" от Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които нямаме запазени произведения.

Наред с големите си успехи във външната политика, отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и във вътрешно-държавното управление. Преслав бил построен по византийски образец и целта му била да съперничи на Константинопол. В него били „Златната“ църква и тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата била поставена представката „велики“. Дори в една хроника от XI век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години. Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на 19 в.), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата. Към неговата дейност се отнасят едни от най-бляскавите прояви на Плисковско-Преславската култура.

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първото българско царство. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепил властта си вътре в държавата и провел една изключително стабилна вътрешна политика. Било постигнато политическо, религиозно и културно обединение.

Част от експертите смятат, че многобройните войни, които Симеон води, в крайна сметка изтощават България, и при наследниците на Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането ѝ под ромейско владичество през 1018 г. Независимо от този факт Симеон I остава в българската история с прозвището „Велики“, а управлението му с определението „Златен век“ заради териториалното разширение, до което довежда България, и заради културния разцвет на страната, невиждани до този момент.


Битката при Ахелой

Преди 1090 години малката река Ахелой и близкия черноморски бряг стават безмълвни свидетели на една от най-кръвопролитните битки в цялата история на Средновековна Европа.
Това не е обикновена война. Тя не се води за превземане на дадена територия или извоюване на дадени права или облаги. Тя се води за да се реши ще съществува ли повече България или не. Във византийският императорски двор единодушно се взима решението, че България трябва да бъде унищожена веднъж за винаги, тъй като тя е набрала прекалено голяма мощ и амбициозният й владетел сериозно заплашва империята със своите войни срещу нея и вмешателствата му във вътрешните й работи. Византия започва едно необикновено мобилизиране на абсолютно всичките си войски - и в Европа и в Азия, нещо което се е случвало изключителн рядко. Както обикновено византийската дипломация се заема сяс създаването на широка антибългарска коалиция и започва преговори с маджари, сърби и печенеги. Планът за разгромяването на България е печенежките орди да нахлуят от север, сърбите да ударят България в гръб, а византийската армия да нанесе решителния удар настъпвайки от юг.

Цар Симеон е предизвикан да воюва едновременно на три фронта, но той взима правилното решение да бие противниците по части, като първо насочва главните си сили срещу най-опасния.
През това време безбройни византийски войски се струпват в Константинопол прехвърляйки се от Мала Азия в Европа. Военачалниците "се поклонили пред животворния дървен кръст и се заклели да умрат един за друг, след което цялата войска се устремила срещу българите". Заедно с над 80 000-ната редовна византийска армия потеглят и тълпи от разбойници и главорези привлечени с обещания за богата плячка. На тази колосална военна сила цар Симеон може да противопостави значително по-скромна като численост армия като се има предвид неблагоприятното му положение. Той пресреща настъпващите византийци южно от Месемврия. На 20 август 917 г. върховният главнокомандващ магистър Лъв Фока извежда византийските войски от укрепения лагер и ги построява в обичайния боен ред - център и две крила. Цар Симеон разполага българската армия огледално на противниковата, като оставя в резерв тежката конница и част от пехотата. Византийците атакуват първи като нанасят удар с десния фланг и веднага въвеждат резервите. Под напора на настъпващите части от тяхното дясно крило войските съставляващи българският ляв фланг започват трескаво да отстъпват назад. В резултат на това българският боен ред силно се огъва. Останалата част от армията също започва да губи позиции пред по-многобройния противник. В този критичен момент цар Симеон, който дотогава наблюдава сражението от една височина в страни, се спуска заедно с целия тежковъоръжен резерв и нанася удар на левия фланг на византийските редици като го помита и изтласква центъра назад притискайки го към морския бряг.

В тази безизходица византийците се впускат в паническо бягство, българските конници се впускат да ги преследват и битката придобива характер на грандиозна касапница, в която измират близо сто хиляди души! От византийската войска не успява да се спаси почти никой, включително и командния й състав. Унищожавайки напълно вражеската армия цар Симеон настъпва право срещу Константинопол. Византия трескаво събира нови войски от всякъде за да възпре Симеон, но и те са разгромени след нощни действия на българската армия близо до Катасирти. Осуетен е опитът на византийците да прекарат печенегите с кораби през Дунав и да нападнат Мизия, а самите печенеги са отблъснати. След това в Сърбия нахлуват войски предвождани от воеводите Сигрица и Мармаис, които я разгромяват изцяло, пленяват владетеля Петър Гойкинович и поставят на престола свой човек.
След този велик триумф на българското оръжие при Ахелой, България окончателно взима инициативата в свои ръце, а цар Симеон става пълновластен господар на целия балкански полуостров.

[Madridist]

Siegfried ако някога във форумът на Гонг се въведе титлата ВИП, поне за мен, ти трябва да си първия с такава титла. Страхотни теми пускаш, желая ти много здраве и да продължиш да бъдеш истински Патриот. За Симеон Велики - велик държавник, и в политически и в културен план. Тогава в Европа е имало само 3 империи - Българска , Франкска и Византийска. Лично съм виждал британски учебник по история за 9 клас , в който имаше глава озаглавена " First Bulgarian Empire"

[Gonzo0009]

Безспорно най-силния ни владетел.Поне според мен.

[Ki Cho]

Народен Будител!

[Madridist]

Безпорно най-силния ни владетел.Поне според мен.

България като територия е била най-голяма при Симеон Велики и Иван Асен Втори. Да не говорим, че по времето на Симеон, държавта е била абсолютен хегемон в Югоизточна Европа. Времена останали в нашата история като "Златен век".

[Siegfried]

Siegfried ако някога във форумът на Гонг се въведе титлата ВИП, поне за мен, ти трябва да си първия с такава титла. Страхотни теми пускаш, желая ти много здраве и да продължиш да бъдеш истински Патриот. За Симеон Велики - велик държавник, и в политически и в културен план. Тогава в Европа е имало само 3 империи - Българска , Франкска и Византийска. Лично съм виждал британски учебник по история за 9 клас , в който имаше глава озаглавена " First Bulgarian Empire"

Благодаря , Madridist ! Аз съм горд , че има такива потребители като теб !!! Потребители , които обичат с цялото си сърце нашата татковина и които се интересуват от свойто историческо минало и които помнят великите българи !!! И ти да си жив и здрав и да си останеш същия истински българин завинаги (в това не се съмнявам) !!!

[ni_ki87]

Безпорно най-силния ни владетел.Поне според мен.

Да,заедно с Иван Асен Втори са най-великите ни владетели

[fr3ak_boy]

Наистина един велик български владетел. Днес само може да съжеляваме, че няма управници като него.

[valkata_levski]

За мен той може да се нареди заедно с Александър Македонски,Чингиз хан и още други велики военоначалници.
А за автора на темата нямам думи!

[Madridist]

Siegfried ако някога във форумът на Гонг се въведе титлата ВИП, поне за мен, ти трябва да си първия с такава титла. Страхотни теми пускаш, желая ти много здраве и да продължиш да бъдеш истински Патриот. За Симеон Велики - велик държавник, и в политически и в културен план. Тогава в Европа е имало само 3 империи - Българска , Франкска и Византийска. Лично съм виждал британски учебник по история за 9 клас , в който имаше глава озаглавена " First Bulgarian Empire"

Благодаря , Madridist ! Аз съм горд , че има такива потребители като теб !!! Потребители , които обичат с цялото си сърце нашата татковина и които се интересуват от свойто историческо минало и които помнят великите българи !!! И ти да си жив и здрав и да си останеш същия истински българин завинаги (в това не се съмнявам) !!!

Бих ти препоръчал освен за великите личности в нашата история да направиш теми и за великите битки- Клокотница,Ахелой,Одрин, Шипка и т.н. Поздрави за всички истински Българи