suburban написа:CTAHKO написа: Къде бяха те, къде бяхме ние
И къде бяха те, къде бяхме Ние(великите производители на домати и краставици)?
Защо не знам повечето хора си мислят че като цяло азиатската култура и развитие е била на много по-ниско ниво от европейската(и то само допреди 20 години)..
CTAHKO написа: (Гидът Ань е убеден, че моралните достойнства напълно компенсират материалните и с това се постига необходимото равновесие.) Но никой не се оплаква, защото оценяваме, въпреки трудностите, че сега нашият живот е по-добър. Сега ние можем да ядем месо…“
Тези думи гидът Ань произнася без патос, без поза, просто като нещо обикновено. На настъпилото смаяно мълчание виетнамецът обяснява, че в гладните години по време на войната месечната дажба на човек е била 5 кг ориз и… 500 грама месо. За децата – 200 грама месо. На месец. Така че народ, който две десетилетия е оцелял в такива условия, сега приема живота като дар и гледа на житейските трудности със съвсем друга философия…
Колко българи ходеха да се образоват във Виетнам и колко виетнамци идваха да се образоват тук

Държавата им беше пълна разруха след войната и не случайно в статията пише, че възхода им започва след 1989-та година

Що се отнася до нас, не сме произвеждали само домати и краставици. А дори и така да е, в момента и това не произвеждаме, а го внасяме
