In memoriam: 92 години от рождението на Божин Ласков

[Captain Stottlemeyer]

Божин Георгиев Ласков (Попето) е роден на 15 февруари, 1922 г. в с. Локорско. Започва кариерата си в юношеския отбор на „Победа” от софийския квартал Орландовци (1939-1940 г.). След това преминава при юношите на „Левски”. За мъжкия тим на клуба играе като централен нападател от 1941 до 1947 г., винаги с № 9. Участва в 55 шампионатни мача, в които отбелязва 38 гола, в 21 мача за Купата на страната с 26 гола (3-то място във вечната ранглиста на голмайсторите на „Левски” в мачовете за купата), в 9 международни мача с 5 гола и в повече от 35 други срещи с над 24 отбелязани гола. Двукратен шампион на България с „Левски” през 1942 и 1946 година, трикратен носител на Купата на страната с „Левски” (1942, 1946 и 1947 г.) и четирикратен столичен шампион през 1942, 1943, 1945 и 1946 г. През 1942 година „Левски” побеждава на финала за държавно първенство „Македония” – Скопие с 2:0 в Скопие и 1:0 в София, като Ласков се отличава с гол и асистенция (към другия голмайстор Борислав Цветков - Жук) в Скопие и гол на реванша в София, след който „Левски” печели третата си шампионска титла. За "А" националния отбор Божин Ласков има изиграни 8 мача и 2 отбелязани гола. На Балканиадата в Тирана през 1946 г. е обявен за най-добър футболист на Балканите. През 1947 година напуска България заради комунистическия режим в страната и се установява да живее в Чехословакия (Словакия) до смъртта си. През 1949 година, когато вече се състезава за отбора на „Слован” – Братислава, списанието "Франс Футбол" го обявява за най-добър футболист в Европа (за наше съжаление, тогава все още не се връчва наградата „Златна топка”). В Чехословакия Божин Ласков е играл още за „Руда Хвезда” (настоящия „Интер” Братислава) и „Тренчин”. Общо в първенството на тази страна има изиграни 169 мача. Три пъти е шампион на Чехословакия със „Слован” (1949, 1950 и 1951 г.). Божин Ласков има две висши образования - завършил е Духовната семинария в София и медицина. След като приключва футболната си кариера, работи като лекар в Братислава. В последните години преди смъртта си Божин Ласков e активен член на Българското общество в Словакия. Умира на 2 април, 2007 г. в Братислава.

[ultrasbooks.com]

Вечна му памет

[Син до гроб_]

Вечна му памет! Нашите ръководители май пак нехаят.

[damyanov1963]

Той беше любимец на класния ми ръководител от 5-и до 8-и клас, все ни разправяше - "Имаше навремето в Левски един Божин Ласков, с един перчем на една страна и като скочи за висока топка я удряше с другата страна и вкарваше гол"
Бог да го прости!

[Живко6461]

Бог да го прости!
Един успял българин. В различни области. На много места.
Поздравления за автора!

[727150]

Вечна му памет! Преди мача срещу Артмедия в Словакия през 2006 г. за последен път се сетиха за него .Тогава Златин Тепсиев и още няколко души ходиха на среща с него .

[Син до гроб_]

Вечна му памет! Преди мача срещу Артмедия в Словакия през 2006 г. за последен път се сетиха за него .Тогава Златин Тепсиев и още няколко души ходиха на среща с него .

Това не го знаех. Похвално.

[Captain Stottlemeyer]

Това е част от интервю (Тодор Коруев, вестник "Дума") с Божин Ласков в Братислава, преди мача на "Левски" с "Артмедия", в което великият футболист разказва за себе си:
- Роден съм на 15 февруари 1922 г. в Локорско. Там сме живели малко, израснах в Орландовци, където се заплеснах по футбола, започнах да играя за "Победа" - Орландовци. Живеехме от бедно по-бедно. Баща ми разкарваше с една каруца кюмюр, във ваканциите ме цанеше да работя в склада на Георги Илков - да видя откъде излиза хлябът.
- После учихте в Семинарията.
- В Семинарията се научих на ред. Но с "футбола под расо" беше трудно - трябваше да прескачам оградата, за да тренирам навън, често правехме това заедно със Стойне Минев (после играч на ЦДНА), баща му беше готвач в Семинарията, наобикаляхме често кухнята. Ходехме да играем тайно, а можеха да ни изключат и да загубим храната.
- А кога преминахте в "Левски"?
- Още като юноша, купиха ме за един екип от "Победа" - Орландовци. В "Левски" играх до 1946 г.
- От 1946 г. сте в Чехословакия?
- Дойдох да уча медицина и да играя футбол. Първом опитах в Бърно. Имаше и други студенти футболисти - като Стефан Божков, но го извикаха в София и го запряха там, не можа да се върне отново тук. Аз се преместих в Братислава, помогнаха ми приятели, записах медицина и започнах да играя футбол - най-напред в СК "Живенице" (1946), после в "Слован" (1947-1952) - в най-славното време на този отбор, от което са ми останали и три последователни шампионски титли - 1949, 1950, 1951, и в "Руда хвезда" (до 1957 г.).
- През 1949 г. към вас се сипе дъжд от писма, в които ви канят в прославения клуб "Торино" (Италия). Предлаганата цена не е един екип, а 4-5 милиона крони. Вече сте признато име в европейския футбол.
- Дори не отговорих на писмата. За мен, бедняка семинарист, по-важното бе да завърша медицина. Не се поддадох на изкушенията и не съжалявам.
- Вашият голям специалитет бе играта с глава. На словашки език има сполучлива дума за такива като вас - "хлавичкар".
- Така е, но по-късно, някъде към 24-годишна възраст, бях вече универсален играч, с упорит труд преодолях слабостите, които допусках в играта с крака. Но никога не съм знаел що е страх на игрището. Съжалявам, че така и не можах да видя на живо знаменития "хлавичкар" Георги Аспарухов. Когато през 1966 г. се върнах в България след двадесетгодишно отсъствие и отидох на стадиона на мач на моя "Левски", Гунди беше с гипсиран крак. По-късно ходих на гроба му. А с майка му учехме заедно някога в Орландовци.

http://old.duma.bg/2006/0206/150206/sport/spo-4.html

[Captain Stottlemeyer]

Вечна му памет! Преди мача срещу Артмедия в Словакия през 2006 г. за последен път се сетиха за него .Тогава Златин Тепсиев и още няколко души ходиха на среща с него .

Това не го знаех. Похвално.

Тогава част от агитката на "Левски" посещава Божин Ласков в дома му и му подарява фланелка на "Левски" с № 9 и с неговото име. Ласков се разплаква и веднага я облича.

[727150]

Вечна му памет! Преди мача срещу Артмедия в Словакия през 2006 г. за последен път се сетиха за него .Тогава Златин Тепсиев и още няколко души ходиха на среща с него .

Това не го знаех. Похвално.

Дядо Максо беше един от тези които бяха на срещата ,той го познаваше лично .