Малкия крал Жуниньо оставя голяма дупка с оттеглянето си

[boabbb]

При всичките му недостатъци, не можете обвини бразилския футбол във възрастова предубеденост. Най-очевидната причина е тази как с несравнима страст той катапултира младите си към национална – и все повече глобална – слава още преди пубертетът да отпуснал страховитата си хватка от тях. Кампеонато Бразилейро понякога не прилича на нищо друго освен на пълен с приключения лунапарк, където дивите тийнейджъри се въртят безспир край ошашавените централни защитници с надеждата да ги забележат масово в YouTubе. Това обаче е и страна, в която по-старите кучета могат да блестят. Огромен брой ветерани – и завърнали се бразилци, и няколко забележителни грингос – впечатлиха в последните сезони, показвайки на младоците, че поне във футбола опитът все още може да надделее над порива на юношеството. Това си има предимствата: реномирани звезди предизвикват международен интерес и по-висока посещаемост. Един 33-годишен Роналдиньо все още е голямата работа, докато в лицето на Зе Роберто, Алекс, Кларънс Зеедорф и други Бразилия може да се похвали с играчи, озарявали Шампионската лига в не съвсем далечното минало. Макар Серия А все още да не може да се мери с Европа за вниманието на най-добрите играчи в пика на кариерите им, ориентиралите се към приключване поне осигуряват доста емоции. В началото на 2014 година обаче бразилският футбол започна да наподобява на слонска гробница, тъй като само седмици след като Зеедорф спря с футбола феновете бяха принудени пак да изпаднат в скръб – друг обичан техен идол се понесе към тъмната нощ на оттеглянето в понеделник. Това бе Жуниньо Пернамбукано – онзи от славните дни на Лион, носителят на неугасима магия за Бразилия и несравним майстор на изкуството на преките свободни удари. “Часът удари – каза пред репортерите 39-годишният ас. – Не можеш отлага това вечно. С нетърпение чакам хубав отдих.” Макар фанатичните фенове на Лион да го помнят с топли чувства (пишещият тези редове репортер живя в града една година по време на зенита на играча, към когото се отнасяха като към неофициалния крал на света), най-силно отсъствието му ще се усеща във Вашку да Гама. Привържениците на клуба от Рио де Жанейро приеха Жуниньо в сърцето си цели три пъти и бяха готови да пробият с тяло каменна стена за човека, когото наричаха O Reizinho (Малкия крал). Неговият първи, шестгодишен период в клуба донесе две шампионски титли и една Копа Либертадорес – период на успехи, до който впоследствие Вашку дори не се и доближи. Жуниньо бе с фундаментално значение за О Гиганте да Колина в тази ера, отключвайки защити с филигранните си пасове и, разбира се, опустошителните статични положения, превърнали се в негова запазена марка. Последваха седем титли в Лиг 1 във Франция преди кратък престой за напълване на касата в Катар. Той обяви завръщането си във Вашку през 2011 г., приемайки да играе срещу базова заплата от около 55 паунда седмично – съвсем малко над границата на минималната работна заплата в Бразилия. “Това не е маркетингов ход – настоя тогава. – Вашку и аз сме партньори в радост и в тъга.” Тази постъпка, тъй нехарактерна за стереотипа на съвременния футболист, бетонира статута на Жуниньо като пророк в съзнанието на Вашкаинос. Халфът не просто се прибра у дома, а и го стори при условия, взели под внимание сложното финансово положение на клуба, и по начин, гласно признаващ собствения му емоционален дълг към феновете. Годините след това, честно казано, бяха изпитателни: Вашку бе разтресен от неплащане на заплати, слаба форма и вътрешни крамоли. Жуниньо бе великолепен на терена, ала бе така изнервен от проблемите на ръководно ниво, че пак си тръгна, този път към Ню Йорк Ред Булс през 2013 година. Остана шест месеца в Голямата ябълка, идвайки на Сао Жануарио за трети и последен път през юли. В оказалия се негов последен мач, срещу Сантос през ноември, изкара само 10 минути преди да напусне терена куцайки. Пропусна последните седмици от сезона, гледайки безпомощно отстрани как Вашку се свлича към Серия Б за втори път в последното десетилетие. Остаряването, най-накрая, застигна и него. “Да играя досега бе привилегия – каза в понеделник той. – Беше по-трудно отколкото съм си представял, но усилието си струваше.” Милиони фенове в Бразилия и Франция на драго сърце ще се съгласят. Оттеглянето му, както и това на Зеедорф преди него, оставя празнина, която няма да бъде запълнена лесно.

Източник: [offtopic]http://www.sportal.bg/news.php?news=471059[/offtopic]

Забележете заплатата, на която се е съгласил, за да се върне и да помага на родния си отбор, когато е бил в криза Това е играч за пример.

[Levskar_90]

Той е бил милионер дреме му каква ще му е заплатата. Биеше само едни пряк свободни, ако беше голям нямаше да изкара цялата си кариера в Лион. Добър футболист - един от многото.

[Заклет Левскар]

Тоа май имаше силикон в джуките. На Гарричката му бяха естествени

[chepishev73]

Той е бил милионер дреме му каква ще му е заплатата. Биеше само едни пряк свободни, ако беше голям нямаше да изкара цялата си кариера в Лион. Добър футболист - един от многото.

А тоя на аватарчето ти "голям" ли е??? Колко пъти е станал шампион на Франция? Подред!!!!! Или и индженеро е бил милионер и не му се е налагало да играе много много в чужбина за парички. Жуниньо Пернамбукано е голям. Много по-голям от мечтите, които имаш в жалкото ти съществувание.

[boys85]

Далеч не беше само изпълнител на пряк-свободни удари, а диктуваше играта на Лион в продължение на 7 години. Отличен играч, който можеше да вкара не само от статично положение, както се вижда на клипа по-долу. Защо не успя да играе на високо ниво извън Франция? Ами просто има и такива играчи, на които им е писано да изкарат най-силните си години само в един клуб, въпреки че имат безспорните качества за който и да е топ отбор от Европа.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=T-w22ek4IFE[/youtube]

[ehh]

Не обръщайте внимание на Левскар 90, той е трол и целта му е да се заяжда. Нещо като бат'Санди. Дори и той много добре знае, че Жуниньо не беше само пряк свободните. Както каза един колега, буквално диктуваше играта на Лион. А тази марка удари, които изпълняваше, сега виждаме, че се копират дори от не малко футболисти. Бърз пример - Роналдо и Бейл.

[boabbb]

Не обръщайте внимание на Левскар 90, той е трол и целта му е да се заяжда. Нещо като бат'Санди. Дори и той много добре знае, че Жуниньо не беше само пряк свободните. Както каза един колега, буквално диктуваше играта на Лион. А тази марка удари, които изпълняваше, сега виждаме, че се копират дори от не малко футболисти. Бърз пример - Роналдо и Бейл.

Нещото, което ме впечатли най-много, бяха парите, за които се е върнал да играе в родния си клуб - бат Митьо ще го направи ли това според тебе, независимо дали става дума за Пирин или ЦСКА

[Robb Flynn]

След като прочетох че Кларънс Сеедорф е прославил Бразилия и спрях да чета надолу. Е***ти спортните журналисти !!!

[boys85]

След като прочетох че Кларънс Сеедорф е прославил Бразилия и спрях да чета надолу. Е***ти спортните журналисти !!!

Прочети пак изречението и ако отново не схванеш смисъла, тогава сигурно не знаеш, че Зеедорф завърши кариерата си като футболист в Бразилия. Вярно, че не е най-добрият превод от английски, но що годе статията е разбираема.

[Levskar_90]

Той е бил милионер дреме му каква ще му е заплатата. Биеше само едни пряк свободни, ако беше голям нямаше да изкара цялата си кариера в Лион. Добър футболист - един от многото.

А тоя на аватарчето ти "голям" ли е??? Колко пъти е станал шампион на Франция? Подред!!!!! Или и индженеро е бил милионер и не му се е налагало да играе много много в чужбина за парички. Жуниньо Пернамбукано е голям. Много по-голям от мечтите, които имаш в жалкото ти съществувание.

Разбира се че Гонзо е голям, ДеПеСарче