Мнениеот burnstz » 04 ное 2009 11:06
Футболните достойнства на битката за Тракия
Или защо Ботев - Берое е едно от най-специалните дербита
Станил Йотов
в. "Дневник"
В онзи априлски следобед преди пет години в кръчмата до стадиона в Стара Загора цареше небивало оживление. Причината беше, че предстоеше големият мач: Берое - Ботев (Пловдив).
Впрочем "голям мач" може да изглежда силно казано за на пръв поглед мижава футболна среща, която щеше да определи единия изпадащ от "А" група. На няколко съседни маси запалянковци със зелено-бели и жълто-черни шалчета кротко смучеха едни до други бирица от запотените бутилки със "Загорка" и "Каменица". "Какво падение! - възкликна изведнъж един зачервен от пролетното слънце пловдивчанин. - Два от най-големите отбора на България да се борят за спасение от изпадане..." После помоли един от заралиите от съседната маса да му услужи с гаечен ключ номер 18, тъй като искал да затегне нещо в автомобила си, и онзи му го донесе веднага. Доста странно за мач, в който години по-рано само където не си издирахме очите едни на други.
След това Берое победи с 3:1 и остана в "А" група. Голямата агитка от Плодив си сгъна плакатите с надписи на английски "Ботев е най-добър от всички" и си тръгна преди всички, както обичаха да казват едно време по "Хоризонт". Ние от Берое надавахме победоносни викове, но чарът от така наречената Битка за Тракия се беше поизгубил някъде.
Все пак аз се надявам, че сега, навръх Тодоровден, Ботев и Берое ще покажат най-доброто от себе си. За запалянковците от Южна България Ботев - Берое е нещо много специално: това е мач, в който винаги по-добрият е побеждавал, независимо дали те са на трето място, а ние - на десето. Претендирам да съм гледал всички по-важни схватки между двата отбора за последните вече близо 30 години и не помня някога резултатът да е бил уреден предварително. За сметка на това в главата ми и до днес се въртят кадри с такива главозамайващи мелета, убийствени волета, шеметни голове и невероятни вратарски плонжове, каквито дори и привържениците на Левски и ЦСКА не гледат често.
Аз лично много уважавам Ботев и неговите привърженици, въпреки че като убеден фен на Берое би трябвало да ги ненавиждам до смърт. Ако не за друго, то поне за онова 8:1, когато съдията
Богдан Дочев доста подличко им даде 3 дузпи
за 20 минути, но пък след това ние им измъкнахме шампионската титла под носа и си я отнесохме в Стара Загора.
Факт е обаче, че ние - суровите типове от северната трибуна на стадион "Берое", имаме твърде много общи неща с онези от източния сектор на стадион "Христо Ботев" в Пловдив. Свикнали сме да гледаме хубав атакуващ футбол с много голове, а едни от най-добрите нападатели в България да носят екипите на нашите отбори. Аз например мога да ви говоря с часове за Петко Петков - най-великия голмайстор в историята на Берое, а онзи, жълто-черният от квартал "Тракия", сигурно е в състояние да изприказва още повече неща за големия отбор от 60-те години и за онази люта нападателна конфигурация с Чико, Гунди, Тумби и Ампе, за шивача Георги Генов, онзи славен треньор на Ботев, спечелил титлата в едно от най-силните първенства на "А" група през 67-а (това е годината, когато ЦСКА играе полуфинал за КЕШ, а Славия стига до същата фаза в турнира за КНК). Аз, разбира се, ще контрирам с аргументите за фантастичната игра на Чапара и Бръснаря, за нашия храбър капитан бате Теньо Минчев, за сърцатия защитник Петко Тенев, който им измъкваше топките от краката като с пинсети, за фундаменталните вратари Кръстев и Костов, за Данчо Митев... Ще му припомня в подробности как ги праснахме с 4:2 през 79-а (тогава бяха дошли в Стара Загора с кучетата и кокошките, толкова много народ от Пловдив не бях виждал), с 2:1 в Пловдив през 80-а, с 3:2 през 81-а, когато техният отбор Тракия тъкмо беше отпечатан на последната страница в "Старт", а нашият вратар Костов спаси дузпа, с 3:2 през 85-а, когато Ивко Ганчев повтори номера на предшественика си и също улови дузпа... И въобще няма да му досаждам с онова 5:2 от 99-а, с който невероятен мач се върнахме в "А" група, водехме им на почивката с 4:0 и все едно се намирахме в рая. Няма да говоря за този мач, тъй като уважавам този от Пловдив прекалено много, а не обичам да ритам падналия.
Онзи от Пловдив - за ваше сведение той е изключително добре подкован откъм футболната история, ще ме зарие със статистика за головете на Жоро Славков, на Пашата и на Антим Пехливанов и ще се опита да ме уязви с това как през 82-а ни биха за купата в Стара Загора (тогава имаше сняг и помня, че хвърляхме снежни топки по майните, а моят съученик Николай Тошков уцели с добре премерен изстрел един от техните по напълно оплешивялата глава...)
Аз ще отвърна - да, но в Европа ние бихме Атлетик (Билбао) и Ювентус, а той ще контрира с онзи знаменит мач с Байерн, ама с истинския Байерн, не с това жалко подобие на германски отбор, който сега пада с 4:1 от Милан, и как баварците бяха стъпкани с тревичките в Пловдив, паднаха с два гола, едва се спасиха от трети, а на техния треньор Удо Латек му трепереха ръцете на тъчлинията от безпомощните опити да направи каквото и да било срещу онази фурия в жълто и черно.
С една дума - битката за Тракия на футболното поле между Ботев и Берое далеч
не е в рамките на някакво си тъпо провинциално дерби
между съседни градове, където едните са разлютени на другите за това, че преди петдесет години им отбили водопровода или че тези от техникума за шофьори в единия град идвали навремето да закачат ученичките от шивашкото училище в другия град. Тук аргументите са чисто футболни, само и единствено футболни, в една битка между хора, които са яли футбол, пили са футбол и са сънували футбол... при това от най-качествения.
П.С. Използвам случая да поздравя нашите съперници от Ботев по случай 94-ата годишнина от създаването на техния клуб и да пожелая един ден шампионските титли отново да бъдат притежание на двата големи отбора от стадионите до Бирената фабрика и под Аязмото.
1916'