Laetitia написа:Определено 2013 година бе тежка за мен.
Изгубих единия си дядо през юни, починаха още няколко близки и познати. Няма нищо по-смазващо и тежко от лицето на смъртта и безсилието и горчивината, които тя оставя. Не минава ден, в който да не се сетя за дядо, както и за факта, че в нощта преди смъртта му сънувах ковчег.
Всичко са бели кахъри, всичко се поправя и връща, само не и това...
Също така тази година смених работата си с нова, но така и не я обикнах като старата, така и не усетих колегите си близки, както предишните.
Пожелавам си една много по-хубава 2014-та, изпълнена с повече усмивки за мен, близките ми и за цяла България.
Знам как се чувстваш, защото и моят дядо е в напреднала възраст. Чувствам го много близък, а и той ме запали по футбола, като малък. Всяка седмица му преписвам от интернет мачовете от "Еврофутбол" и пускаме заедно всяка събота и неделя, въпреки че не печелим нищо. Това е удоволствие и за двама ни. През тази година, за първи път бях на мач с дядо си на стадиона. И то какъв мач ... в Ловеч, финал за купата срещу Левски, спечелен след дузпи.
