Стадион "Георги Аспарухов" в кв. "Герена" е единственото спортно съоръжение от този тип в София, което все още отговаря на това понятие. Тук проверката на експертите от Столичната община, извършена през март-април тази година, е констатирала най-малко технически нарушения. В сравнение с другите си "събратя" той е една класа по-нагоре, ако не броим забележките като тази, че седалките са в лошо състояние. Направеният частичен ремонт на трибуните също не отговаря на техническите изисквания и не подобрява сигурността на съоръжението, поради което е затруднено нормалното провеждане на спортни мероприятия, констатират проверяващите.
Поддръжката му пък е пряко или косвено свързана с въпроси от друго естество. Става дума за мъглявите формулировки, с които стадионът и футболната база реално са подарени на ПФК "Левски", респ. на неговия собственик - любимия на всяка власт
виден столичен адвокат Тодор Батков. И тук, както в случая с клуба "Локомотив", мотивът уж е правоприемственост между сегашното дружество и основаното на 24 май 1914-а футболно сдружение. Някак незабележима за взелите това решение остава същностната разлика, че то е било създадено с идеална цел, а сегашният клуб е професионален и всъщност е търговско дружество.
1992-ра е годината, в която започва реконструкция на стадиона "Г.Аспарухов" и отборът играе временно мачовете си на "В. Левски". Поради финансови причини в периода 1993-1997-а ремонтните работи са почти замразени. Промяната настъпва през 1998-а, когато е открит фонд "Стадион Георги Аспарухов" и
хиляди привърженици даряват средства за ремонта
Само че сагата "спорт в обществена полза "приключва с влизането на Тодор Батков във футболен клуб "Левски". И макар по документи стадионът да е държавна собственост, хората на адвоката не плащат за това, че на него се отглеждат футболисти, които се трансферират за милиони в други клубове, нито лев. И тази "пестеливост" се мотивира пред публиката с все същата правоприемственост.
При проследяването на трансформациите на правата на ползване обаче се забелязват доста изненадващи факти.
В акт за държавна собственост №00642 от 12 февруари 1998-а четем, че имотът е "частна държавна собственост" и той е предоставен безвъзмездно с отстъпено право на ползване на ФК "Левски" на основание на писмо на Министерството на финансите от май 1997 година. Само по себе си това писмо (което странно защо е подписано от министър, но без име) няма абсолютно никаква юридическа стойност, защото по закон подобно разрешение би трябвало да бъде дадено от принципала на имота (по това време МВР) и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Батков по-късно затвърждава позициите си като пълноправен ползвател, опирайки се на едно
решение на Конституционния съд
- №7 от 10 април 2001-ва (ДВ, бр. 28 от 2001-ва). С него е обявен за противоконституционен параграф 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавна собственост, на база на който се преуреждат правоотношения, "с които се посяга на придобити вече права" (въпросният параграф гласи: "За учреденото по установения ред до влизането на закона в сила безсрочно или за повече от 10 години право на ползване се прилага срокът по чл. 56, ал. 1 от датата на учредяването му. Когато срокът е изтекъл към датата на влизането на закона в сила, имотът се предава в шестмесечен срок от същата дата." Това "вълшебно" решение КС е взел по друг случай - чрез него "Международният център по фирмено управление" - АД (тогава част от империята на "Мултигруп") всъщност прилапва безвъзмездно резиденция "Бистрица" (но на тази сага ще посветим друга публикация). Казано накратко - с премахването на параграфа правото на ползване става практически безсрочно.
По-нататък през ноември 2002-ра, когато областен управител на София е човекът на ДПС Росен Владимиров, той прави една съвсем малка "забележка" към цитирания акт (от 1998-а), с която заменя в текста ФК "Левски" с ПФК "Левски" АД, регистрирано през април 1998-а година.
Така безвъзмездното ползване
предоставено на дружеството с идеална цел, преминава в ръцете на търговското дружество.
На 21 юни 2005-а е създаден нов (пореден) акт - за държавна собственост, който се отнася за урегулиран поземлен имот (УПИ V) със закрити спортни съоръжения, спортни площадки, парк и озеленяване с площ 125 127 кв. метра. Базисната му цена е определена на 1 858 138 лева. Точно на основание на този акт на 3 ноември 2006-а следващия областен управител - Тодор Модев (отколешен другар на Батков от БСП), подписва договор за замяна на недвижим имот срещу отстъпено право на строеж на ПФК "Левски" за построяване на триетажна сграда - спортен пансион с обща застроена площ от 1 748.43 кв. метра. Случайно или не, за мястото, отредено за "пансиона" не е изготвено отделно УПИ, засягащо само терена под и около сградата, а правото на строеж е записано върху целия парцел от над 125 декара. За цялата тази "работа" областта е получила... един апартамент от 90.48 кв. м в "Зона Б-18" в столицата. Столичните брокери на имоти цъкат с език и пресмятат, че стойността само на отстъпеното право на строеж е занижена 7-8 пъти, без да пресмятат последствията от това, че то е учредено върху целия терен, а не върху отделен урегулиран поземлен имот. При това положение в някой подходящ момент вече съсобственикът на държавата Батков може да предяви претенции и към изкупуването на земята...
За да си отговорим на въпроса как е "събран" този имот, пак трябва
да обърнем поглед към миналото
което говори доста красноречиво.
Спортният център е изграден върху земеделски земи, внесени от бившите им собственици в земеделска кооперация "Шопска комуна". По-късно те са отчуждени и предоставени на някогашното АПК "Средец". Във връзка с разширяването на спортен комплекс "Герена", извършено през 1977-а, допълнително са отчуждени частни имоти, а собствениците им са обезщетени по реда на действащия по онова време Закон за териториалното и селищно устройство. С други думи, още тогава държавата си е платила за този имот със сериозен брой жилища, дадени на бившите собственици на терена. В това също няма нищо лошо, защото идеята е била дружеството с идеална цел (в частност спортните съоръжения) да носи широка обществена полза. Следвайки тази нишка, не става много ясно в кой момент и на кое точно основание частният ПФК "Левски" (като търговско дружество) се е явило правоприемник на ФК "Левски"?! А според юристи в някои пунктове работата изглежда като
правен абсурд
Например в "забележката", която бившият областен управител Росен Владимиров прави в акта за държавна собственост и с която реално "безвъзмездното ползване" на терена се предоставя на търговско дружество, а като основание е посочен чл.72 от Закона за държавна собственост!? Този член от своя страна пък гласи "промяна на основанието за придобиване на недвижим имот от държавата или при установяване на явна фактическа грешка..." Оказва се, че именно тази "фактическа" грешка прави на практика една търговска компания правоприемник на дружество с идеална цел, на което държавата е отстъпила безвъзмездното право на ползване.
Всъщност такова правоприемство няма, защото ФК "Левски" е прекратен с решение на общото събрание от 11 септември 2002-а, като на ПФК "Левски" са прехвърлени само... емблемата, знамето и другите символи на половинвековния клуб, пише в правния анализ, поръчан от управителния съвет на спортния клуб "Левски".
Цялата тази история доста намирисва на
подготовка за овладяване на стадиона
и не можем да отречем, че е съвсем методична. Няколко месеца преди "само" символите и знамето на "Левски" да отидат в ръцете на Батков, е създаден именно новият акт за държавна собственост (от 21 юни 2005-а) на целия терен, като в него обаче има пропуск - не е посочен ползвателят на имота. В акта е отразено, че имотът пряко се управлява от областния управител на основание чл.18, ал.1 от Закона за държавната собственост. Ако действително се приложеше разпоредбата, то имотът следваше да се отдава под наем или да се предостави на трети лица, но... възмездно.
Според цитирания правен анализ, целта на този акт не е била да се отстрани празнота в документацията по собствеността (защото до този момент земята не е била актувана), а вероятно да се подготви последвалото го предоставяне на правото на строеж върху нея. В подкрепа на съмненията идват и фактите. Пак по това време (пролетта на 2005-а) е издадена и визата за проучване и проектиране, изготвен е и идейният проект за спортното общежитие.
В същия правен анализ юристите са отбелязали, че не може да не направи впечатление, че посредством сключения договор за "замяната" на апартамента срещу правото на строеж е извършено разпореждане с имот частна държавна собственост на основание чл.45, ал.1 във вр. с чл.43, ал.2 от Закона за държавната собственост.
Недогледаната подробност обаче е, че и двата текста от закона предвиждат разпореждането с имота, включително и под формата на замяна да се осъществи на базата на оценка, извършена от лицензиран оценител! А в случая правото на строеж върху цялото УПИ (повече от 125 дка) е прехвърлено без такава оценка, само на базата на... данъчната оценка на имота.
Да не говорим, че цялата тази работа е трябвало да бъде свършена с решение на Министерския съвет, а не по усмотрение на областния управител...?! Но в цитирания случай процедурата е "ускорена", а дали е изпълнена по закон?...
http://sofia.bg/pressecentre/press.asp?open=9&sub_open=48384&nxt=5325
Просто не съм се интересувал и съм останал с впечатление, че е ботевист . Аванти беше използвано буквално, но явно ви е трудно да го разберете, пък и не ми се обяснява ... С две думи - БУТАЙ И ЗАКРИВАЙ ! 
Спортните обекти се рушат, така че всеки, който има да препере някой лев и да пооправи някой стадион е добре дошъл. That's how it's done в разградения двор, наречен България 
.