Ньойският договор

[child in time]

Един от най - тежките мигове от Българската история! Но за съжаление от време на време трябва да си припомняме подобни моменти за да не ги повтаряме! Пускам тази тема с натежало сърце НО с високо вдигната глава , защото въпреки тази гавра с България нея я има на пук на всичко и всички!
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори). Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано[1].
Тя включва:
Пълномощни делегати
Теодор Теодоров, министър-председател и министър на външните работи и изповеданията, ръководител на делегацията
Венелин Ганев, министър на правосъдието
Янко Сакъзов, министър на търговията, промишлеността и труда
Михаил Сарафов, дипломат
Александър Стамболийски, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството
Съветници
Иван Евстатиев Гешов, депутат от Народната партия
Иван Луков, началник-щаб на армията
Богдан Морфов, директор на железниците
Стефан Панаретов, посланик в Съединените щати
Никола Сакаров, депутат от Българската комунистическа партия
Димитър Цоков, дипломат
Експерти
Йордан Иванов, историк и археолог
Йосиф Калев, председател на Дружеството на българските ционисти
Димитър Михалчев, председател на Тракийското дружество
Димитър Мишайков, юрист
Янаки Моллов, агроном и икономист
Стефан Нойков, полковник от щаба на армията
Стамо Пулев, агроном
Никола Стоянов, директор на държавните дългове
Димитър Фурнаджиев, председател на Евангелистките църкви
Шефик Бей Шефкет Беев, лекар
Други
Надежда Станчова, преводач
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
От страна на Антантата страни по договора са Съединените американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.
Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
...
Спрях до тук , защото не можех да чета повече, всичко друго може да бъде намерено в дебелите книги и/или интернет!
А ето нещо любопитно което случайно ми попадна:
Източник Интернет :Ньойския договор е подписан именно в градчето Ньой като отмъщение заради граф дьо Ньой, загинал в битката при Одрин през 1205 г.
:Българската делегация е била поставена да седи точно под портрета на маркиза -нашественик. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година от Цар Калоян. Когато се подписва договора, при който България бива орязана на парчета един френски граф, доволно казва, че отмъщението е сторено и костите на граф Ньой вече спокойно можели да почиват в мир.
Тези факти се премълчават в учебниците, а вместо това се разказват пикантни истории, как министър-председателя Ал. Стамболийски бил хвърлил или счупил писалката си от „възмущение”, след като подписал позорния договор.

[james]

Колкото и тежко да е било това се е случило във времена когато Султана и Ленин едва ли са щели да съберат свои около 50 000 поддръжници на митинг(при това заедно) , сега когато сме в поредното разпределение между Турция и Русия е много по-тежко .

[v.r.s.]

Парадокса е, че през ПСВ бием всички, печелим на бойното поле, но накрая сме губещи и въпреки победите губим войната. Не се знае как би се развила войната ако Българската Армия бе продължила настъплението си на юг и стигнала до Солун и изтласка от Гърция войските на Съглашението и дали нареждането на Съюзниците е да се спре това настъпление не е грешка. Но в историята няма "ако", за съжаление сме от губещата страна и още по-лошо е, че губим излаза на Бяло море, Западните покрайнини и Струмица, както и Южна Добруджа, която след това отново е върната на България.
Също така парадоксално е, че Ньойският диктат ни налага тежки условия, репарации и загуба на територии и въпреки това 20 години след него, преди да започне ВСВ, България е водеща страна с добър стандарт на живот, докато след 23 годишен преход от една система към друга, без война, без репарации се сринахме и стандарта на живот се влоши изключително много, но това е друга тема.

[pomiqr81]

Сами сме си виновни. Избрахме да сме врагове на Русия и сърбахме попарата.

[orlando7]

Сами сме си виновни. Избрахме да сме врагове на Русия и сърбахме попарата.

Е, що реши че ние избираме? А, не нам ,тия парчета!

[Brat]

Всички договори, подписани през 1919 и 1920 г., са несправедливи. Особено гадно е, че май за пръв път се търсят виновници за войната (освен репарациите и териториалните загуби). Затова и голяма част от историците считат, че те представляват един вид примирие, приключило в края на 30-те години. А Голямата война завършва през 1945 г. - когато СССР постига това, което не успя да вземе през 1914-1917 г. - завладяването на голяма част от Източна и Централна Европа, с изключение на Проливите.

[Captain Stottlemeyer]

....Също така парадоксално е, че Ньойският диктат ни налага тежки условия, репарации и загуба на територии и въпреки това 20 години след него, преди да започне ВСВ, България е водеща страна с добър стандарт на живот, докато след 23 годишен преход от една система към друга, без война, без репарации се сринахме и стандарта на живот се влоши изключително много, но това е друга тема.

А какво да кажем за Германия след двете световни войни, или пък за сравнението между икономическото развитие на ФРГ и ГДР!? Какво да кажем за японското икономическо чудо?! ....Но това наистина е съвсем друга тема...

[alexveselinov]

„Там на Балканите има един див народ, който трябва да бъде унищожен .” Думите са на Жорж Клемансо – министър председател на Франция от 1917 до 1920 г. Историята е за това, да се помнят грешките и да не се повтарят.Това при всички положения не важи за нас, като нация.
Относно включването на България в ''Централните сили'', се сещам за един цитат от мемоарите на Борис III - “Военните настояват да се съюзим с Германия, дипломацията е на страната на Англия. Народа обича Русия. В двора са за Франция, жена ми е с Италия. В тази държава само аз ли съм българин?”

[Странджата]

Историята има сто лица. Ньойският договор е следствие от "успешната ни дипломация" и вечното търчане подир мита за Велика България. Да беше не Симеонова България, а България на Иван Асен великата България, може би нямаше да дрънкаме толкова саби и щитове, ами малко щяхме да се погрижим за държавността си.
Много държави загубиха Първата световна война, много загубиха и Втората, не малко загубиха и Студената, ама ние не се поучихме и си спретнахме една неспирна гражданска война. За елитите ни да не говорим, за битовата ни култура и за човещината ни също ...
Мир на праха на тези, загинали по полетата на Балканските и на Първата световна война. И дано никога да не се налага с оръжие в ръка да защитаваме това, което днес е България

[viali69]

Един от най - тежките мигове от Българската история! Но за съжаление от време на време трябва да си припомняме подобни моменти за да не ги повтаряме! Пускам тази тема с натежало сърце НО с високо вдигната глава , защото въпреки тази гавра с България нея я има на пук на всичко и всички!
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори). Подписан е от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано[1].
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 година от министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
От страна на Антантата страни по договора са САЩ, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия, Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.
Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 година.
...
Спрях до тук , защото не можех да чета повече, всичко друго може да бъде намерено в дебелите книги и/или интернет!
А ето нещо любопитно което случайно ми попадна:
Източник Интернет :Ньойския договор е подписан именно в градчето Ньой като отмъщение заради граф дьо Ньой, загинал в битката при Одрин през 1205 г.
:Българската делегация е била поставена да седи точно под портрета на маркиза -нашественик. По време на преговорите е било казано достатъчно ясно, че този договор ще бъде отмъщение заради разгрома на европейското рицарство през 1205 година от Цар Калоян. Когато се подписва договора, при който България бива орязана на парчета един френски граф, доволно казва, че отмъщението е сторено и костите на граф Ньой вече спокойно можели да почиват в мир.
Тези факти се премълчават в учебниците, а вместо това се разказват пикантни истории, как министър-председателя Ал. Стамболийски бил хвърлил или счупил писалката си от „възмущение”, след като подписал позорния договор.

Ей тези тричките държави винаги са били против България !!! Много злини сме видели от тях и продължаваме да виждаме, ама нас българите ни опростачиха и не си знаем нито историята, нито интереса !!!