alexveselinov написа:Най-голямата издънка на Левски, е отпадането от Антверпен.Първия мач в София забърши 0-0, на реванша водехме с 1-3 до 90 минута. Съдията се осра със седем или осем минути продължение, което беше много за това време, в крайна сметка паднахме 4-3.
Спомням си 93 или 94 година, Ман Ю отпадна от Галатасарай за влизане в ШЛ, след две ремита.Тогава турския футбол не беше такъв фактор като сега, беше сериозна изненада.
За отпадането на Левски от Антверп е писано много , преди този мач се очакваше белгийците да победят без проблеми- имаха много силен отбор в който имаше 4 нациоанала на Белгия , с две от най-големите им звезди Чернятински(капитан на нац. отбор на Белгия) и Н.Клаесен плюс два германци от разширения нациоанален отбор на Германия. В онзи момент белгийския футбол беше един от водещите в Европа и сравнянването му с българския беше несериозно, самия факт че 1 година преди въпросния мач Мехелен(без да е със статут на гранд в Белгия) спечели КНК и Суперкупата на Европа, Андерлехт беше в топ 10 на Европа в онзи момент. Двата мача на левски с Антверп преминаха по такъв начин ,че можеха да завършат по всчкакъв начин - и в двата мача можеше единия отбор да вземе убедителна победа- имаше много положения и пред двете врати. Просто мача завърши толкова драматично.
Ако говорим за издънки- за мен най-голямата е отстраняването на Интер в първия кръг от скромния шведски Малмьо, в онзи момент Интер бяха шампиони на Италия с около 10т преднина пред Милан,който беше взел КЕШ по много убедителен начин няколко месеца по-рано. Преди началото на ЕКТ се считаше ,че няма отбор е Европа,който може да се противопостави на Интер и Милан, въпроса беше дали ще се срешнат на финал или по-рано. Просто в оньи момент италианските отбори имаха тотална доминация и дори отбори от срадата на таблицата в калчото се разправяха с водещите отбори от другите страни. Дори имаше случай Виченца(отбор от серия Б достигна до полуфинал на КНК), като в турнира за купата на УЕФА(който лично за мен беше най-силния турнир от ЕКТ), за 7 години 6 пъти беше печелен от италиански клубове ,като от общо 14 възможни отбори да играят на финал 10 бяха италиански. В онзи момент Интер имаше един от най-силните си отбори в историята- с Матеус, Брема и Клинсман,които станаха световни шампиони след няколко месеца, както и италианските национали Дзенга, Фери, Бергоми, А.Серена, Н.Берти. Интер отпадна от Малмьо след 1:1 и 0:1.
Друга голяма издънка е на Барселона през 1992- тогава актуален носител на ШЛ те отпаднаха от изключително младия отбор на ЦСКА(Москва) след загуба с 2:3 на Камп Ноу .